През настоящата година се навършиха точно 140 г от създаването на Българската армия. Министър Красимир Каракачанов подпечата юбилейна пощенска марка. Първата заповед, издадена за създаването на българската войска, е от 20 юли 1878 г. на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков. Документът урежда създаването на Българската земска войска.
Този акт слага началото на една наистина велика история. През всичките години на своето съществуване българският войник няма загубена важна битка на фронта. Нямаме нито едно пленено знаме.
Щабът на войската по това време се намира в Търново. На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със Заповед № 3 – отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.
На 18 ноември 1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг I е създадена служба „Въоръжение“. Тъй като бившият началник на Българското опълчение генерал-майор Вадим Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковникът от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част – военният инженер щаб-капитан Саранчов.
От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно – на армия). По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21- до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.
В мирно време българската войска на действителна служба наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1,5 сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. Пешата дружина в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня – 154 души; батареята – 8 оръдия и 293 човека, пешата, планинската – 268, обсадната – 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души.
Началото на военната ни музика
Появата на първия военен оркестър в България предхожда подписването на Търновската конституция, създаването на първото българско правителство, избирането на Александър Батенберг за княз.
В края на 1878 г. ген. Александър Дондуков-Корсаков нарежда съставянето на оркестър при армията. Проектът предвижда образуването на два духови оркестъра – при Първа Софийска пехотна дружина и при Девета Търновска пехотна дружина. Преговорите, водени през септември 1878 г., завършват с проектодоговор за наемане на чешки музиканти. Това всъщност означава, че през 2018 г. се навършиха и 140 г. от фактическото начало на българската военна музика с подписването на въпросния проектодоговор за наемане на военни музиканти.
Първият български военен духов оркестър включва 21 души и се ръководи от капелмайстора Йозеф Хохола. За първи път оркестърът се появява пред обществото на 17 април 1879 г., на тържествата около провъзгласяването на Александър I за княз на България и подписването на Търновската конституция.
Само един пример е достатъчен, за да покаже мястото на военната музика в армията въобще. Интензивните сражения от Лозенградската операция на Българската армия започват на 9 октомври 1912 г. Военните духови оркестри свирят „Шуми Марица“ и други маршове до припадък, само и само за да повдигнат бойния ни дух. Българите успяват да пленят дори палатката и личния багаж на Махмуд Мухтар паша. След боя се оказва, че няма нито един меден музикален инструмент, който да не е пробит от вражески куршум или шрапнел. Това само по себе си говори много за военните ни музиканти.
Военно училище още преди да има държава
Националният военен университет е създаден през септември 1878 г. като военно училище във Филипопол, когато още не е имало дори и държава. Това беше едно от значимите исторически събития, които бяха отбелязани, или поне такова, натоварено с достатъчно исторически смисъл, за цялата 2018 г.
Наред със Земската войска се създава и Военното училище. Неговото предназначение е да даде военно образование и подготовка на български младежи, за да могат те да командват и управляват българската войска. Все още в тези 51 висши училища в страната ни днес много хора не знаят този факт и когато се говори за образование, се казва, че Софийският университет е най-старото висше училище. То е първото висше училище, но не е най-старото. Софийският университет води началото си от 1888 г., когато към Първа софийска мъжка гимназия се открива висш педагогически курс с продължителност на обучение една година. По това време военното училище има зад гърба си десетгодишна история и срокът за обучение в него е четири години.
Юридически военното училище придобива статут на висше специално учебно заведение със закона от 1924 г., но това е де юре, а де факто има данни, че още в първите години след Освобождението, системата за набиране на обучавани и създадената, и съществуваща кадетска система тогава показват, че военното училище е над средното образование. Това е почти равно на т. нар. полувисше образование, или днешните колежи.
