Парламентът гласува промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които прокуратурата ще може да забранява на арестантите да уведомяват своите роднини в срок до 24 ч. Уведомяването на близки от по-широкия кръг ще може да се блокира до 48 ч. Подобно ограничение може да бъде наложено и срещу задържани непълнолетни. Това позволява до 24 ч да не бъдат уведомявани за задържането им техните родители или попечители и директора на учебното заведение.
Мотивите са, че подобни мерките са част от борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност.
Според управляващите „тайният арест“ може да помогне, ако съществуват рискове за живота, здравето или свободата на хора, които по някакъв начин са свързани с разследването. Решението за отлагане на уведомяването с до 48 ч се взема от прокурора по делото. Той трябва да се произнесе с мотивирано постановление, което ще може да се обжалва пред съда. Съдът на свой ред е длъжен да разгледа незабавно жалбата. В момента законът изисква разследващите незабавно да уведомят семейството на обвиняемия за задържането му, а ако обвиняемият желае – и работодателя му.
По време на парламентарния дебат Димитър Лазаров от ГЕРБ обясни промяната в закона със следната хипотеза – ако има дело за отвличане с двама издирвани престъпници, а властите са задържали единия, то той би могъл веднага да предупреди другия. Поради това може да се наложи прокуратурата да забрани на арестувания заподозрян да уведоми „колегата“ си от престъпната банда. Проблемът е, че това обаче би могъл да стори и адвокатът на арестувания.
По-късно президентът Румен Радев наложи вето върху законовите поправки, с които се въвеждат т.нар. „тайни арести“. „Той подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя. Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило“, се казва в мотивите на държавния глава. Т.нар. „таен“ арест предизвика сериозни опасения сред правозащитниците за тежко нарушаване на човешки права.
Погледнато в цялост уредбата на „тайния“ арест изглежда по-скоро безсмислена. Арестуваният не губи правото си на разговор и среща със своя адвокат. На тази среща, която е на четири очи, той може да помоли адвоката да предаде на всичките му познати, каквото е нужно.
