Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Селям алейкум, Афганистан!

[post-views]

IMG_2261Основните изрази на пущу сме ги научили, например – да поздравяваме колегите от афганистанската армия със „Селям алейкум”. Това каза с усмивка пред журналисти командирът на Трети батальон в Бригадното командване – Благоевград, подполковник Кирил Спаневиков по време на изпращането на 37-ия български контингент за мисия в азитската държава. С английския език се справяме добре, имаме защитено ниво на СТАНАГ, ползваме френски, смятам, че ще се справим, допълни той.

Това е първата мисия на подполковник Спаневиков. С колегите му от екипа съветници той ще подпомага офицерите от армията на Афганистан.

Подготовката ни беше много функционална и практична, имаше неща, които са малко по-различни от гледна точка на спецификата на работата, която ни предстои, обясни подполковникът. Имахме и целенасочена специализирана подготовка в друга държава от ЕС, много се радвам, че голяма част от батальона тръгва с мен, посочи той. И допълни: „Смятам, че ще представим Българската армия добре”.

Две трети от личния състав на батальона, командван от подполковник Спаневиков, участват в 37-ия контингент. Така че ще сме заедно и ще си изпълняваме задачите зад граница, каза офицерът. По думите му воините нямат нужда от предварителна психологическа настройка. „Независимо дали сме в пределите на страната, или извън нея, нашите отговорности са едни и същи. Така че няма никакво по-различно чувство от това, че ще изпълняваме поредната задача. Все пак отделянето от ежедневните навици и от семейството е нещо, което малко ще ни липсва. Но в днешно време комуникациите са на добро ниво, така че няма да имаме проблеми в това отношение”, обясни офицерът. 

„Ако кажа, че не изпитвам, значи да излъжа. Естествено, че изпитвам страх. В крайна сметка всеки изпитва у себе си малко или повече страх от неизвестното, което очакваме да видим. Но в това е и предизвикателството. Надявам се, че ще се справим добре и живи, здрави ще се върнем след края на мисията”, допълни той.

1-Spanevikov1Подполковник Спаневиков носи офицерски пагони вече две десетилетия. „Много пъти съм си задавал въпроса защо станах военнослужещ, след като в семейството ми няма военни. Аз съм от с. Катунци и когато завърших средно образование, имах желание да продължа обучението си. Нещото, което ме накара, беше точно неизвестността какво прави военнослужещият. Благодарение на съветите на баща ми, лека му пръст, кандидатствах във военното училище. И ето, вече 20 години съм в редовете на Българската армия“, сподели офицерът.

Основният му мотив за участие в контингента е да бъде заедно с подчинените си в мисията, така, както са заедно и във всекидневното изпълнение на задачите в Бригадното командване. Длъжен съм да отида с хората от батальона, за да може взаимно да си оказваме морална подкрепа – и аз на тях, и те на мен, каза подполковник Спаневиков.

Близките му изцяло стоят зад решенията му. „Със съпругата ми сме заедно от 20 години. Досега никога не се е опитвала да ме спре, където и да съм решил да ходя, каквото и да правя. В момента имаме бебе на два месеца и затова съпругата ми малко се посмути, защото трябва да й се оказва помощ. Но няма как – ще се справи. Голямата ни дъщеря навърши 14 години. Тя ще помага. Разчитаме на нея”, разказа подполковник Спаневиков.

Освен семейството, признава, че ще му липсва и любимото хоби – ловът. Едно от върховите му постижения в това занимание е златният медал от 2016 г. за отстреляно прасе с глиги, които били представени на националното изложение в Пловдив. След това ловният трофей бил показан в Полша, където заслужил два златни медала. „Оттогава не съм стрелял по такова голямо прасе. Но, надявам се, че няма да ми е последният трофей”, заяви с усмивка авджията под пагон.

Той е и председател на ловното сдружение в Сандански. „В момента ни предстои проект, който с нашия Управителен съвет (УС) се заехме да направим – изграждането на ловния ни дом. Хората от УС, които остават тук, ще продължат работата. Надявам се ловният дом да бъде изграден до времето, когато се върнем от мисията”, каза подполковник Спаневиков. И допълни, че за него най-голямото предизвикателство в мисията ще бъде работата в международна среда с коалиционните партньори и с афганистанската армия.

 

Инстинктът подсказва как да действаш

2-vojniciНа колегите, които за първи път отиват на мисия, винаги казвам да бъдат много по-спокойни, защото вътрешният инстинкт ще им подскаже как да действат дори и в най-екстремните ситуации. Това заяви пред журналисти друг участник в 37-ия контингент – редник Николай Гетов. Той служи в поделението във Враца, което е на подчинение на Бригадното командване в Благоевград.

Макар че е едва от три години в армията, за него това е втора мисия. „При колегите, които са на първа мисия, винаги има едно пренапрежение. По време на подготовката те гледат да са готови за опасности постоянно. Това малко ги пренавива. Няма как да си подготвен за всичко. Трябва да си спокоен, да слушаш, да си много концентриран”, съветва той.

Първата му мисия е била на същото място в Афганистан. „Задълженията ми бяха други. Пак охранителни, но на по-малък състав. Сега ще охраняваме КПП в базата. Задачите са по-различни. Ще пропускаме в базата цивилни лица и ще осъществяваме контрол на машини”, заяви редник Гетов.

На втора мисия с 37-ия контингент тръгва и картечарят ефрейтор Павел Драганов. Приема поредното си участие като нещо напълно нормално. С колегите, за които това ще е първа мисия, си споделяме военните неща, съветваме ги да са спокойни, да си изпълняват задълженията, сподели ефрейтор Драганов.

Картечар е вече 11 г. и не иска да сменя длъжността си. „Както съм влязал в армията като картечар, така ще си остана, може би докрая на службата, ако не стана сержант”, казва категорично.

По време на първата си мисия в Афганистан през 2009 г. е попадал в опасна ситуация, когато базата на българския контингент била атакувана с ракети. Бях точно на този инцидент, той се случи малко след като бяхме посетени от министъра на отбраната и преди да свърши мисията ни, спомня си ефрейторът. Това обаче не го разколебава пак да иска да се включи в контингента за Афганистан.

По думите му подготовката за сегашната мисия е преминала напълно нормално. „Всички се представят на ниво. Все пак не сме отскоро в армията. С времето се придобива опит. Така че, както се казва – от сън да те бутнат, да знаеш абсолютно всичко”.

На първа мисия за Афганистан тръгва ефрейтор Владимир Николов, който служи в поделението в Благоевград. Назначен е за старши охранител в първи взвод. „Семейството ми ме подкрепя. Тежко им е малко. Надявам се да са силни, да ни чакат, ние всички живи-здрави да се върнем”, каза той. И допълни: „Ще си пазим гърбовете там, ще се подкрепяме. Всички сме подготвени за мисията”.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Андрей Рангелов

Най-ново

Виж още

Избрани