Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

2018:Нестабилност на международната сцена

[post-views]
2018:Нестабилност на международната сцена

Тръмп се обясни в любов на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун
„Той нямаше необходимия умствен капацитет. Беше тъп като пън и не можах да се отърва от него достатъчно бързо. Беше дяволски мързелив.“ Това пише в Туитър американският президент Доналд Тръмп за своя доскорошен външен министър Рекс Тилърсън. От своя страна уволненият през март т.г. министър казва за бившия си шеф, че е „доста недисциплиниран – не обича да чете, не чете информационните доклади, не обича да вниква в подробности“. Тази размяна на откровения между двамата мъже, които трябва да направляват външната политика на най-могъщата държава в света, е достатъчно показателна за безпрецедентния хаос и безпътица в геополитическото поведение на САЩ. През изминаващата година стана ясно, че световният лидер страда от липса на компетентно и отговорно лидерство, а нестабилността, излъчвана от Вашингтон, се отразява върху цялостния геополитически климат на планетата. 
2018 бе годината, в която светът като че ли се примири с 

пакостите на Тръмп на международен терен 

и просто го изчаква да му изтече мандата. Лидерството на САЩ бе сериозно подкопано от стремежа на техния президент да извади страната от редица ключови международни споразумения и да предоговаря всички икономически, политически и военни ангажименти от нулата. Тръмп се усъмни в необходимостта американците да носят отговорност за сигурността на своите европейски съюзници от НАТО, както и в ползата от споразумението за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико. Той със замах скъса договора за иранската ядрена програма и върна режима на санкциите срещу Техеран. Накрая стопанинът на Белия дом обяви, че се отказва и от едно от крайъгълните споразумения в сферата на глобалната сигурност – Договора с Русия за ракетите със среден и малък обсег. Като цяло Тръмп се стреми да разруши многостранните споразумения и да преведе отношенията на САЩ с чуждите държави на двустранна основа. 

Американският президент открито флиртуваше със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун и с руския самодържец Владимир Путин. От тези флиртове обаче не произтече нищо, защото при всяко залитане към Пхенян и особено към Москва, Конгресът във Вашингтон охлаждаше детинския ентусиазъм на президента. 

През тази година 

без силно лидерство остана и ЕС


Трудна година за Тереза Мей: Почти никой в Лондон не хареса
условията на Брекзит-а, договорени от нея

И то не заради смяна на ръководството на водещите държави в Съюза, а заради подкопаните вътрешнополитически позиции на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.

Меркел успя да състави ново правителство през март и да започне своя четвърти мандат начело на най-мощната европейска държава. След това обаче понесе тежки загуби на местните избори в няколко германски провинции, популярността й спадна значително и в края на годината тя сдаде лидерския пост в Християн-демократическия съюз с тенденция до година-две да подаде оставка и като канцлер.

Макрон, който съвсем доскоро бе изгряващата звезда в европейската и световната политика, вече не е харесван от мнозинството французи, а напоследък позициите му са разклатени и от нестихващите улични протести в Париж. 

През цялата година европейският хоризонт бе затъмнен от мрачния плътен облак „Брекзит”. Разводът на Великобритания с ЕС се превърна в безкрайна драма, от която губят и двете страни. Британският министър-председател Тереза Мей е под постоянни атаки от опозицията, но най-вече от собствените си съпартийци, които са недоволни от условията на Брекзит, договорени от нея с Брюксел. Със или без договор, през 2019 г. ЕС ще загуби един от своите най-богати и влиятелни членове, а Мей най-вероятно ще се прости с лидерството в Лондон. 

На фона на нестабилността на трите европейски колоса – Германия, Франция и Великобритания, в източната периферия на ЕС все по-отчетливо се очертаваше групата на т. нар. 

нелиберални демокрации 

Неин най-ярък представител е Унгария, където и през тази година премиерът Орбан продължи настъплението си срещу свободата на медиите и гражданското общество, след като спечели убедително трети пореден мандат на изборите през април. По наклонената плоскост, която води към мек авторитарен режим, се хлъзгат и Полша, Румъния и Сърбия. 

На Балканите годината ще бъде запомнена с драмата, която се разигра около смяната на името на Република Македония. През лятото край Преспанското езеро бе подписан дългоочакваният договор, който постанови, че държавата на югозапад от България вече ще се казва Република Северна Македония. Това решение обаче беше посрещнато на нож и от македонската, и от гръцката опозиция. В Скопие премиерът Зоран Заев се реши на хазартен ход – организира референдум за Преспанския договор, който се провали с гръм и трясък поради ниското участие на избирателите. Така топката се върна в македонския парламент, където конституционните промени за смяна на името на страната трябваше да минат с мнозинство от две трети. Управляващите нямаха такова мнозинство, но стана  чудо – в последната минута се намериха няколко депутати от опозицията, които подкрепиха промените и така се събраха 80 гласа – точно толкова, колкото бяха необходими на премиера Заев. 

Другата стара вражда на Балканите – между сърби и косовари обаче не върви към затихване. И Прищина, и Белград се дразнеха взаимно с провокационни жестове, а в края на годината Косово обяви, че създава армия – стъпка, която противоречи на международния статут на страната и бе разкритикувана от НАТО и от повечето европейски държави.

И през тази година 

най-опасното военно напрежение в Европа

бе това между Русия и Украйна. След като през 2014 г. Москва анексира Крим, а големи части от Донецка и Луганска област се отцепиха от властта на Киев, сега в основна ябълка на раздора се превърна Азовско море. През ноември три малки украински военни съда се опитаха да минат през контролирания от руснаците Керченски пролив и бяха взети в плен заедно с екипажите им. Последва обявяване на военно положение в половината области на Украйна, взаимни обвинения и ново изостряне на отношенията между Москва и Киев. 

Именно Украйна бе една от причините за продължаващата враждебност между Русия и Запада. Но през годината се натрупаха и други предпоставки за това: през март в Англия бе отровен бившият руски шпионин Сергей Скрипал и Лондон обяви, че следите на това престъпление недвусмислено водят към Москва; станаха известни нови подробности за опитите на Русия да влияе върху общественото мнение, а оттам – и върху резултатите от изборите в САЩ и някои европейски държави. Поради това ЕС почти автоматично удължаваше срока на санкциите срещу Русия, а отвъд океана антируската истерия започна да придобива черти, познати ни от началните периоди на Студената война. 

На фона на тези драми и враждебност между Русия и западния свят Китай продължаваше своето тихо икономическо напредване, което окончателно го утвържадава като единствената велика сила, имаща възможностите и самочувствието да оспори световното лидерство на американците. Президентът на САЩ е наясно с това и на няколко пъти ту обявяваше 

търговска война на Пекин 

ту я отлагаше. Тази несигурност, естествено, се отрази неблагоприятно върху глобалния икономически климат. Очакваните негативни последици от търговската война между двете най-големи икономики в света бяха основният фактор, който натискаше цената на петрола надолу. В обратна посока пък работеше очерталото се трайно стратегическо партньорство между Саудитска Арабия и Русия за доброволно ограничаване на нефтения добив във водещите страни, износителки на суровината. В крайна сметка средната цена на петрола през 2018 г. бе по-висока, отколкото през 2017.

През годината продължиха и кървавите сблъсъци в Близкия изток, макар че в Сриия голямата война върви към приключване поради значителното изместване на равновесието на силите в полза на президента Башар Асад и неговите международни съюзници. Нищо такова обаче не се вижда на хоризонта за другата страна от региона, обхваната от гражданска война – Йемен.

Като цяло светът изпраща една неспокойна година, в която нестабилността идваше не само от добре познатите конфликтни зони и провалени държави, но и от страните, които доскоро бяха смятани за стабилизиращ фактор в международната политика – САЩ, Великобритания, Русия. 
 

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Пламен Димитров

Най-ново

Единична публикация

Избрани