Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Бригаден генерал Пламен Ангелов: Дългът ни зове да бъдем на бойния си пост в трудни времена

[post-views]

Brig_gen_Pl_AngelovРоден е през 1966 г. в Сливен. През 1988 г. завършва ВНВУ „В. Левски“ със специалност „войсково разузнаване“. През 1995 г. се дипломира във ВА „Г. С. Раковски”, а три години по-късно в УНСС със следдипломна квалификация по специалността „Международен бизнес“. Има стратегически курс във ВА „Г. С. Раковски“ и курс в Академията на Агенцията за военно разузнаване на САЩ за управление на разузнаването в борбата с тероризма.
Започва кариерата си през 1988 г. като командир на парашутно-разузнавателна група със специално назначение в 3-ти армейски парашутно-разузнавателен батальон. Впоследствие е командир на разузнавателна рота и помощник-началник щаб по разузнаването на мотострелкови полк. През 1995 г. постъпва в служба „Военна информация“, като постепенно преминава през длъжностите оперативен работник, началник на сектор, началник на отдел, директор на дирекция и зам.-директор на Службата. От 22.05.2018 г. е директор на служба „Военна информация“.

– Г-н бригаден генерал, каква беше 2018 г. за служба „Военна информация”?
– През 2018 г. поех служба „Военна информация“ (СВИ) в добра кондиция, като знаех, че пътят няма да е лек. Тогава заявих на колегите ми, че ни очаква много и усърдна работа. От позицията на сегашния момент ситуацията не се е променила. Дългът ни зове да бъдем на бойния си пост в трудни времена. През изминалата година стратегическата среда за сигурност и международният ред останаха в динамично състояние. Глобалните сили се препозиционираха, стремейки се да усвоят по-широки зони на влияние. Регионалните сили надграждаха амбициите си и се опитваха да действат като надрегионални, с претенции да следват свой собствен дневен ред в глобалните международни отношения. Свръхдинамиката в средата на сигурност в глобален и регионален аспект наложи Службата да прилага изключително гъвкав модел за управление на разузнавателните способности. Стремежът беше да гарантираме високо качество и максимална ефективност на информационните продукти, като отчитахме потребностите и предизвикателствата, пред които се изправят потребителите на разузнавателна информация – както национални, така и съюзни. Усилията ни през изминалата година бяха фокусирани върху мониторинга на кризисни и конфликтни процеси чрез утвърдена система от критични индикатори за своевременна и точна оценка на динамичните изменения. Стратегическата среда е доминирана от безпрецедентно през последните десетилетия акумулиране на кризи на сигурността – от нарастване на неопределеността и нивото на риска по източните граници на НАТО през конфликтите в Близкия изток и Северна Африка, генериращи заплахи за европейската сигурност от миграционен натиск и терористични атаки, до хибридните въздействия във всички нюанси на политическия, икономическия и социалния дискурс на съвременното общество. Извеждането на сигурността на българските контингенти в международни операции и мисии като приоритет намери своето отражение в предоставената изпреварваща информация относно заплахи за военнослужещи особено в Мисията на НАТО в Афганистан „Решителна подкрепа“. Постигнатите през 2018 г. резултати и високи оценки за дейността ни показват, че Службата успешно е изпълнила планираните задачи въпреки резките изменения в международната среда на сигурност и нововъзникналите рискове и заплахи за България. 

– Какво е кадровото състояние на службата? Има ли, както в Българската армия, некомплект на личен състав?
– За да отговори на съвременните предизвикателства в средата на сигурност, в Службата се извърши преглед и анализ на разузнавателните способности. През миналата година бяха предложени промени в Правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация“ (ПУДСВИ), които позволиха да се извърши реорганизация в структурно и функционално отношение. Целта на реорганизацията беше да се създадат оптимални условия за адекватна реакция на динамично изменящата се среда на сигурност, оптимално и ефективно управление и използване на ресурсите на Службата и за развитие и придобиване на нови разузнавателни способности. Съгласно Закона за военното разузнаване и ПУДСВИ Службата се попълва с личен състав от контингента военнослужещи от структурите на въоръжените сили и цивилни лица, преминали процедурата за подбор и получили достъп за работа с класифицирана информация. За съжаление военното разузнаване няма как да остане незасегнато от общата тенденция за некомплект с личен състав в Българската армия. Основните причини, поради които и ние изпитваме затруднение с набирането на кадри, са сниженият престиж на военната професия и дефицитът на интерес от страна на младото поколение към професията „военнослужещ“. Смятам, че въпреки кадровия недокомплект Службата е в състояние да изпълнява качествено, отговорно и с висок професионализъм възложените й задачи. 

– Хора с какви качества търсите за работа в службата?
– Като част от българската система за ранно предупреждение, от една страна, и като интегриран елемент от системата за разузнаване на НАТО и ЕС, от друга, Службата има широкоспектърни задачи и отговорности за осъществяване на непрекъснато наблюдение, своевременно откриване и предупреждение за външните заплахи и рискове за националната сигурност и колективната отбрана. Ето защо и изискванията към кандидатите за работа винаги са били по-високи от обичайните, прилагани за желаещите да служат във въоръжените сили. Работата при нас дава възможност за реализация на експерти в различни професионални сфери. Кандидатите да постъпят във военното разузнаване трябва да отговарят на специфични интелектуални и психологически критерии, които са различни за отделните приложни системи на Службата, но при всички положения следва да притежават висока обща и езикова култура, да имат интереси и познание в областта на международните отношения и сигурността, както и отлични умения за писмена и вербална комуникация.

– На 15-ата година от членството на България в НАТО заело ли е българското военно разузнаване своето пълноценно и равноправно място в системата на Алианса? Какво е отношението на съюзническите служби към Служба „Военна информация”?
– Военните разузнавачи продължават да поддържат много високи стандарти в своята дейност. Колегите, работещи в Брюксел, са разпознаваеми като експерти. Техните анализи се оценяват високо в разузнавателните структури в НАТО и ЕС. Повярвайте ми, аз притежавам необходимата оптика, за да разгранича куртоазните хвалби от професионално мотивираните комплименти за постиженията на моите офицери. СВИ продължава да бъде една от водещите в разузнавателната общност на НАТО по информационен принос. Високата репутация, с която се ползваме сред партньорските служби, от една страна, е силен стимул, но, от друга, е предизвикателство – да се посрещнат достойно отговорността и очакванията.  

– Всички виждаме, че военно-политическата обстановка в света е динамична, разнопосочна и рязко променлива. Какви са основните външни заплахи за България в момента?
– Безспорно. Свидетели сме на безпрецедентно за последните десетилетия акумулиране на кризи, с рисков потенциал за националната и съюзната сигурност, които налагат своевременна и точна разузнавателна експертиза. Процесите на дестабилизация в Черноморския регион и Източното Средиземноморие, конфликтността в Близкия изток и Северна Африка, генерираща заплахи с асиметричен характер, включително терористични атаки, за европейската сигурност, хибридните въздействия срещу целеви политически, икономически и/или социални сегменти са сред основните рискови фактори. Киберпространството устойчиво се оформя като нов домейн за водене на война, а в тази среда може да бъдат нанесени сериозни поражения, вкл. парализа на държавно управление. Мониторингът на ситуацията в Черноморския регион е сред главните ни приоритети. Кризата в Азовско море от края на ноември 2018 г. показа критично висок потенциал за ескалиране на напрежението, което е предизвикателство за съюзната архитектура за сигурност. Нерешените конфликти в кризисните региони и нестабилните тенденции в икономически аспект създават предпоставки за запазване на миграционния натиск към Европа и водят до нарастване на подкрепата за евроскептични и популистки политически формации, които обслужват реализирането на дезинтеграционни интереси. В този аспект стабилността и евроатлантическото интегриране на Западните Балкани е от съществено значение за националната и съюзната сигурност. Отвъд политическата коректност бих искал да отбележа, че евроатлантическата интеграция на региона, макар и да няма алтернатива като механизъм за стабилизирането му, не е панацея за решаване на натрупаните проблеми, включително в сферата на сигурността. Оставаме бдителни по отношение на динамиката в Западните Балкани, защото не подценяваме вероятността някои от политическите елити да възприемат членството на държавите си в НАТО като геополитически имунитет, който да им позволи да водят враждебна политика срещу свои съседи. Обстановката в Близкия изток остава нестабилна и заредена с висок кризисен потенциал. Сложната военнополитическа констелация в Сирия се запазва. Въпреки че интензитетът на конфликта спадна, все още е рано за оптимистична прогноза за бърза политическа развръзка – и то такава, че да балансира устойчиво интересите на вътрешните и външните фактори. Т.нар. Ислямска държава понесе съкрушителни поражения в Сирия и Ирак, но е твърде рано и крайно неуместно да се поздравяваме с победа над нея. 

– Какви са прогнозите Ви за развитието на ситуацията в света, която би имала отражение върху България?
– За съжаление нямаме основания да считаме, че динамичните тенденции от последните години ще претърпят съществени позитивни изменения през 2019 г., главно поради липсата на устойчиви в глобален мащаб политически и икономически механизми за въздействие. Кризиснисните зони в Сирия, Йемен, Либия и Източна Украйна ще останат терен за сблъсък на интереси и конкуренция за влияние между регионални и глобални сили. От друга страна, неопределеността в отношенията на ЕС с Великобритания и на САЩ с Китай, както и напрежението между НАТО и Русия ще доминират пряко международния дневен ред и ще затрудняват формирането на ефективен дипломатически инструментариум за превенция и решаване на кризи и конфликти. 

– Какви са очакванията Ви за развитието на Службата през 2019 г.?
– Процесите в света са изключително сложни и динамични и ако ние, като държава, искаме да сме адекватно ориентирани в тях, за да защитим националните си интереси, трябва да разполагаме с изпреварваща достоверна информация. Работата на разузнавачите е да „захранят“ с такава информация държавното и военно ръководство и на тази основа да се формира външната политика и политиката за сигурност на страната ни. Днес светът е многополюсен, рисковете и заплахите са все по-трудно предвидими. Трябва да имаме адекватен отговор на предизвикателствата, пред които сме изправени. А ще постигнем такъв, като продължим да поддържаме и развиваме надеждни и ефективни разузнавателни способности.  Именно в тази насока ще бъдат насочени главните усилия на Службата. 

– Какво ще пожелаете на хората от Служба „Военна информация” за празника на военното разузнаване – 12 януари? 
– За военните разузнавачи дългът пред Отечеството е първостепенен. Семействата им просто трябва да приемат този факт. Ето защо използвам празника да благодаря на най-близките им хора, затова че споделят тяхната съдба и без да се оплакват, съпреживяват трудностите на нашата професия. 
Желая на колегите преди всичко добро здраве! Нека бъдат уверени в себе си, както съм уверен аз в техните способности и морални ценности.

Logo_RazuznavaneАлбанският случай не засегна България
Случаят с изнесената на интернет страницата на Министерството на финансите на Албания информация, разкриваща принадлежност на албански граждани към Държавната информационна служба (SHISH) на страната, е отпреди близо месец. Неотдавна обаче той беше направен публично достояние, заяви бригаден генерал Пламен Ангелов, коментирайки това изтичане на данни и възможните негативи за България.
„Между другото, преди около 2–3 години имаше друго такова изтичане на информация в Албания. Тогава бяха изнесени чрез Министерство на външните работи сведения (включващи заплащане на здравни и пенсионни осигуровки) за принадлежност към SHISH на 10 лица, намиращи се на работа в задгранични представителства на страната – двама служители в Сърбия, трима или четирима в Брюксел и т.н., но нито един в България. Безспорно и двата случая са крайно неприятни. Силно се надявам албанските колеги да са извлекли необходимите поуки, макар че в тези случаи не става дума за умишлен пробив в системата за защита на класифицираната информация – просто лоша регламентация на прозрачността в системата за държавно управление”, заяви директорът на СВИ.
Що се касае до пряк негативен ефект върху българските специални служби, такъв няма, категоричен е той. „Имам всички основания да уверя вашата читателска аудитория, че действащият Закон за военното разузнаване, свързаните с него подзаконови нормативни актове и дейността на отговорните служители дават основание да бъде заявено категорично, че информационните масиви на българското военно разузнаване са надеждно защитени. Мерките в тази насока обаче непрекъснато се надграждат”, обобщи бригаден генерал Пламен Ангелов.

Афганистан: Високо ниво на терористична активност
Обстановката в Афганистан продължава да е нестабилна вследствие на високото равнище на терористична активност, каза бригаден генерал Пламен Ангелов в отговор на въпрос за ситуацията в местата, където служат български контингенти. И продължи: „В хода на настоящия боен сезон ръководството на Движение „Талибан“ извърши преглед на стратегическите си цели до края на годишната операция „Ал Хандак“ с идеята да бъде възприето от международната общност като незаобиколим фактор за бъдещето на страната. Приоритети на талибаните остават провеждането на терористични атаки в столицата и разширяването на териториалния контрол. Те успяха да постигнат търсения от тях психологически ефект сред местното население и да дискредитират в достатъчна степен официалните власти. Обстановката по сигурността в Афганистан допълнително се усложнява и от нарастващото влияние на групировката „Вилаят Хорасан“, местният клон на т.нар. „Ислямска държава”. Стремежите на ръководството й за превръщане на региона в основен оперативен център на „Ислямска държава“ след загубата на позициите в Близкия изток намират израз в прехвърляне на опитни бойци и командири от Сирия и Ирак и остра въоръжена конфронтация с движение „Талибан“.
Рискът за сигурността в южните провинции и особено в Кандахар, където е дислоциран основният компонент от българския военен контингент, остава относително висок. Показателен за значителния боен потенциал на талибаните е атентатът (18.10.2018 г.) в Кандахар, при който беше убит началникът на Афганистанската национална полиция в провинцията генерал-лейтенант Абдул Разик и тежко ранен командващият на Командването за обучение, подпомагане и съветване „Юг“ бригаден генерал Джефри Смайли. 
Гарантирането на сигурността в Косово продължава да е обвързано с присъствието на международните сили. Предвид управленските приоритети за членство в ЕС нивото на заплаха за чуждестранните контингенти в страната е ниско. Главното предизвикателство обаче остава възможността за инструментализиране на етническия конфликтен потенциал в региона. Успоредно с това в диалога между Прищина и Белград е налице решимост за утвърждаване на европейската перспектива. Въпреки тежките наслагвания в отношенията и двете страни отчитат като благоприятен външнополитическия контекст за постигането на окончателно споразумение и търсят механизми за реализирането му. 
Вътрешнополитическата ситуация в Босна и Херцеговина (БиХ) е политически и икономически нестабилна, което я прави уязвима за външни влияния. Успоредно с това БиХ се наложи като алтернативно разклонение на Балканския мигрантски маршрут, а сложната обстановка в комбинация с исторически обусловени фактори създава благоприятна среда за разпространението на радикална идеология. 
Поради естеството на изпълняваните задачи рискът за сигурността на групата български медици от ВМА в мисията на ЕС в Мали (EUTM) е нисък. Същевременно през 2018 г. наблюдавахме влошаване на цялостната среда на сигурност в страната. 
Липсват индикации за враждебни намерения на противостоящи сили срещу плавателни съдове на НАТО, включително от състава на българските ВМС, и техните екипажи в зоната на съвместната операция на Алианса в Средиземно море Sea Guardian. Въпреки тази оценка не трябва да се подценява опасността от извършване на терористична атака от отделен терорист или група, внедрени сред бежанците”. 

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Андрей Рангелов

Най-ново

Виж още

Избрани