През октомври 2018 г. се навършиха 17 г. от началото на американската военна намеса в Афганистан. Тя бе предизвикана от атентатите в Ню Йорк и Вашингтон от 11 септември 2001 г., доколкото водачът на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен бе намерил убежище при афганистанските талибани. Оттогава в геополитическата река изтече много вода. Талибаните бяха свалени от власт в Кабул почти веднага след началото на американската интервенция, а Бин Ладен бе убит през 2011 г. Гражданската война в Афганистан обаче не свършва и до днес. Проамериканското правителство в Кабул контролира столицата и големите градове, а талибаните и различни екстремистки и племенни групировки – обширни по-слабо населени райони в провинцията. Страната е предимно планинска и голяма по площ – шест пъти колкото България, а липсата на географско, етническо и езиково единство, като че ли предопределя и политическото разпокъсване.
Идеята за изтеглянето на американските войски от Афганистан се роди още по време на управлението но Барак Обама, но така и не бе реализирана, макар че през неговия втори мандат числеността на контингента бе съкратена значително. През август 2017 г. новият президент Доналд Тръмп разпореди леко увеличение на американските войски в Афганистан до 14 хиляди и засилване на ударите срещу талибаните.
През миналия месец обаче Тръмп изненадващо анонсира пълно изтегляне на американците от Сирия и съкращаване на контингента в Афганистан наполовина до 7000 души. В експертните среди концепцията за оттегляне на бойците на САЩ от горещите точки на планетата и поддържане на т.нар. офшорно балансиране от страна на Вашингтон съществува отдавна. Както повечето решения на Тръмп обаче и това за пълното изтегляне от Сирия и частичното от Афганистан не е част от някаква дълбоко премислена стратегия, а импулсивно следване на инстинктите на президента
Неслучайно това решение доведе до оставката на военния министър Джеймс Матис, а впоследствие стана ясно, че съветникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън също не споделя позицията на шефа си.
Анонсът за изтеглянето на незначителния контингент на САЩ от 2000 души от Сирия бе последван от коментари за наличието на някаква мащабна пакетна сделка между Вашингтон и Анкара, която по чудодеен начин разрешава всички спорни въпроси в дневния ред на двустранните турско-американски отношения. Подобни магически схеми съществуват обаче само в главите на някои журналисти като Валери Найденов, който написа статия по въпроса в централен всекидневник. Бързо стана ясно, че Тръмп не е съгласувал изтеглянето от Сирия с близкоизточните съюзници на САЩ и не се е разбрал с Ердоган за най-главното – съдбата на сирийските кюрди.
Казусът с Афганистан обаче е още по-сложен от сирийския, защото мащабите на американското военно въвличане в двете държави са несъпоставими. В някои моменти от изминалите 17 г. броят на бойците от САЩ на афганистанска територия достигаше 100 хил. И до днес властта на президента на Афганистан Ашраф Гани се крепи главно на американската военна, политическа и финансова подкрепа, а не на недисциплинираните и ненадеждните правителствени въоръжени сили.
За американците обаче отдавна е ясно, че в Афганистан те играят стратегическа партия шах, която не могат да спечелят, макар че очевидно и не я губят. Шахматистите наричат това положение пат. Талибаните понасят тежки удари, но в редиците им постоянно се вливат нови бойци. Те водят партизанска война, в която смазващото военнотехнологично превъзходство на американците и техните съюзници от НАТО не може да бъде материализирано напълно.
Освен това в Афганистан САЩ действат в геополитическо минно поле
В изстрадалата държава се преплитат интересите на много от нейните съседи. На запад е американският враг Иран, на северозапад – Китай. Но за САЩ може би най-проблематичният съсед на Афганистан е Пакистан. Официално Вашингтон и Исламабад са съюзници, но публична тайна е, че афганистанските талибани намират подкрепа от пакистанското външно разузнаване и бази на пакистанска територия. Неслучайно и самият Бин Ладен бе убит не в Афганистан, а в Пакистан.
В полза на изтеглянето на САЩ от Афганистан натежава и все по-малката стратегическа полза, която носи битката с талибаните. След 11 септември 2001 г. САЩ са почти незасегнати от големи атентати, извършвани от ислямисти. В този смисъл американската национална сигурност едва ли ще пострада особено, ако властите в Кабул бъдат оставени сами да се справят с въоръжената си опозиция. Огромни са и финансовите разходи и човешките жертви, дадени от американската армия в Афганистан. Освен това в хода на бойните действия американците натрупаха много негативи заради цивилните жертви при техните удари. По данни на ООН само за първите девет месеца на миналата година при въздушни удари на САЩ в Афганистан са загинали 649 цивилни граждани.
Така че везните ясно натежават към военно изтегляне на САЩ от Афганистан. Въпросът е то да не стане в типичния за Тръмп дипломатически стил „слон в стъкларски магазин“, а да бъде премислено и подкрепено от политически стъпки. В момента опитният американски дипломат Залмай Халилзад, който е от афганистански произход, се опитва да договори мирно споразумение
между властите в Кабул и основните групировки на талибаните. Показателен за това кой кой е в афганистанския геполитически пъзел е фактът, че лидерите на талибаните засега въобще отказват да се срещнат с представителите на правителството в Кабул, а държат първо да се договорят с американците и да получат от тях някои гаранции в сферата на сигурността. Преговорите се водят от миналия месец в Обединените арабски емирства. Според повечето наблюдатели анонсът на Тръмп за изтегляне на половината американски войници от Афганистан ще подкопае преговорните позиции на Вашингтон и Кабул и ще засили тези на талибаните.
Пентагонът засега не дава никакви детайли за обявеното от Тръмп частично изтегляне от Афганистан. Командирите на терена казват, че за тях всичко си продължава по старому и нямат никакви инструкции да променят нещо. Най-вероятно намаляването на американския контингент ще започне през лятото, но може да е по-малко от обявеното от Тръмп.
В глобален геополитически план изтеглянето на американците от Афганистан може да изглежда като успех за големи сили като Китай, Русия и Иран, които ще засилят влиянието си в размирната азиатска държава. Един по-трезв и практичен поглед на ситуацията обаче показва, че Афганистан е по-скоро геополитическо бреме, отколкото актив и външната сила, доминираща в Кабул, харчи много повече ресурси, отколкото може да извлече от присъствието си.
Цената: Пари и жертви
Според изследване на проекта „Цената на войната“ на университета „Браун“, разходите на САЩ за войната в Афганистан до края на 2018 г. достигат 2 трилиона долара. Пентагонът дава доста по-скромни числа, но без да отчита разходите за ветераните, военните пенсии и факта, че поради огромния дефицит в бюджета на САЩ парите за афганистанската кампания фактически идват от правителствени заеми и върху тях се трупат лихви. Изследователите от университета „Браун“ изчисляват, че от 2001 г. досега войните в Афганистан, Ирак и Сирия са стрували сумарно по $23 386 на всеки американски данъкоплатец. Според методиката на Пентагона този показател е $7740.
Към средата на 2018 г. общият брой на жертвите, дадени от американската армия в Афганистан, е 2372 души. 1856 от тези смъртни случаи са резултат от преки атаки на противника. Броят на ранените американски военни е 20 320. Загинали са и 1720 цивилни американци, които са работили в Афганистан по договори с Пентагона.
