Информационен център на Министерство на oтбраната

Бордна лекарка помага на воините ни в Афганистан

1aВ своята пета мисия зад граница участва майор д-р Мария Георгиева. Тя е борден лекар от сектор „Авиомедицинска евакуация” на Военномедицинската академия – София. В момента изпълнява служебните си задължения в състава на 37-ия български военен контингент в Афганистан.
Това, че от длъжност, свързана с ВВС, се е включила в сухопътна мисия зад граница, не е чудно. Защото работата, която за нея е не само професия, а и дълг, и призвание е една и съща, 
да помага на хората – военни и цивилни, в трудни моменти. 
Споделя, че не очаква големи трудности по време на мисията. „Надявам се нещата да се развиват благоприятно, хората да си вършат работата и да няма инциденти. Винаги има моменти, когато човек е някак по-притеснен. Първия месец, втория, третия, четвъртия – хората може да са малко по-напрегнати. Но всичко това е преодолимо, когато има сплотеност, когато колективът работи в екип. Разбира се – и с помощта на лекар, нещата се решават”, обяснява майор Георгиева. Говори спокойно, не само защото лекарската й професия го изисква, а заради големия задграничен опит, който е натрупала.
Била е на мисия в Ирак през 2008 г., след това – в Босна и Херцеговина, както и два пъти в Афганистан – в столицата Кабул и в Кандахар. Сега отново е в Кандахар. По време на участията й не е имало някакви изключителни моменти, обстановката като цяло е била относително спокойна.
Според нея по време на мисия, когато военнослужещият работи в международна среда, може изцяло да се опре не само на българските си колеги, но и на тези от контингентите на другите нации. „Може да се разчита на хората, това ми показва опитът. 
Коректното поведение и добрата професионална изява винаги биват оценявани. Смятам, че българите се представят достойно”, заявява майор Георгиева.
Опитът, натрупан в предишните мисии й помага да оказва пълноценна помощ на колегите си, включително и когато някой има проблеми от психологически характер. Уверена е, че това е моментът, когато човек трябва да сподели притесненията си с околните. „Това е идеята на колектива, защото преди човек да си признае, че нещо му тежи, то се забелязва от колегите и приятелите. Така че винаги има начин да се излезе от ситуацията. Всъщност сега и чрез комуникацията с мобилните телефони всеки вече има повече връзка с близките си – виждат се, чуват се. Не мисля, че има вероятност някой толкова тежко да го преживее”, обяснява докторката в униформа.
Тя има препоръки и към близките на военнослужещите, към хората, които са в тук, България, и всеки ден мислят за своите близки под пагон в контингента там, в далечната страна. „Всички трябва да бъдат позитивни. Не може да пренасят тревогите от ежедневието към близките си в строя. И ние, от мисията, не им разказваме всичко. Смятам, че и близките ни от България трябва да са готови да спестяват някои не толкова важни неща”, казва майор Георгиева.
2eТя има придобита и цивилна медицинска специалност, по която е работила известно време. Избрала обаче да стане военен лекар заради сигурността. „Взех това решение преди 12 години. Чувствам се по-сигурна в армията. По време на военната си служба придобих още една специалност. А включването ми в контингентите ми дава и възможност да натрупам повече опит при работа с военнослужещи от други нации”, заявава откровено.
Категорична е, че и за нея, и за колегите й не парите са основното, за да отидат на мисия. „Аз съм лекар и за мен е професионално предизвикателство да работя с колеги от други нации. Но за останалите длъжности също е важно, връщайки се в България, да имат натрупан опит, да получат възможност за повишаване в звание, за квалификация. Нещата са комплексни. Няма как да бъде само за пари”, изтъква майор Георгиева.
Тя има двама синове, които вече вървят по нейните стъпки в медицинската професия. „Криво ми е всеки път, като заминавам на мисия, на тях – също. 
Не бих казала, че се свиква с това.
Но вече са достатъчно големи, за да мога да разчитам на тях”, признава лекарката. По-големият й син е на 25 г. „Току-що завърши медицина и всъщност нещото, което на мен като родител ми е изключително трудно, е, че ще пропусна неговото дипломиране. А малкият ми син е на 23 г. Той е студент 5-и курс стоматология”, казва майор Георгиева. Допълва, че синовете й не я спират, когато тръгва за поредната си мисия. Тя пък разчита на тях да се грижат за родителите й, които са възрастни. Колкото до това, дали ще им препоръча и те да облекат униформата на военни лекари, споделя: „Рано е да се каже, тъй като тепърва им предстоят специализации. А и това винаги е личен избор. Поне се радвам, че предпочетоха България”.
За сегашната си мисия има едно желание: „Винаги сме се връщали толкова, колкото сме отивали. Това е най-важното. Пожелавам живи и здрави да се приберем всички”.

Спасението идва от небето

2bОсвен няколкото мисии майор Георгиева има в богатата си биография и участия в много учения и в реални ситуации, в които заедно с колегите си със самолет или с хеликоптер носят буквално от небето спасението на пострадалите и нуждаещите се от медицинска помощ. Тази възможност на военната авиомедицина беше демонстрирана например преди малко повече от две години, по време на мащабно учение във Варна, на което медици от ВМА разиграха спасителни действия след терористичен акт. Бордният лекар майор д-р Мария Георгиева и медицинската сестра старши сержант Мария Борисова бяха сред най-активните участници в учебния екшън. Екипът действаше по настаняването на пострадал в хеликоптер.
Зад гърба си дамският екип, или „Двете Марии”, както са познати в професионалната авиомедицинска общност, има множество участия в реални мисии – например при случая в Лясковец, за превоз на пострадали български граждани в чужбина – в Индия, на остров Крит, включително двукратно с правителствения самолет.
Отделно със самолет „Спартан” от ВВС сме летели за органи или донори, каза тогава за в. „Българска армия” майор Георгиева. Оказвали са помощ на пострадалите при взрива на бензиностанция в Русе, летели са на мисии за търсене и спасяване, при инциденти с делтапланеристи.
По време на учението екипът за първи път участва в действия с хеликоптер „Пантер” на ВМС. Звеното за авиомедицинска евакуация е създадено през 2008 г. и оттогава екипът действа по няколко пъти всяка година, включително в сертификации, ротационни подготовки, учения.
„Успяваме навреме да сме на мястото на инцидента. Всъщност идеята е с бърза реакция да се печели време. Разполагаме с апаратура на хеликоптера. Затова сме екип – лекар и сестра, за да можем да поддържаме жизнени функции и да бъде транспортиран пациентът до ВМА”, сподели тогава майор Георгиева.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top