Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Наш автор в американски учебници

[post-views]

Zdravka EvtimovaЧрез Здравка Евтимова осмокласниците в САЩ ще се докоснат до българската литература

Български автор влезе в учебник за прогимназиалния курс в САЩ. Чрез разказа на известната българска писателка и служителка в българското Министерство на отбраната Здравка Евтимова „Кръв от къртица” осмокласниците ще си обогатяват речника и ще изучават различни езикови явления като метафора, хипербола и др. Учебникът е с 6 раздела: „Машини и заплахи”, „Тръпката, която изпитваме при преживяване на нещо страшно” – там, където е включен разказът на Здравка Евтимова, „Нещата, които наричаме дом”, „Да намериш своя път” и „Наследството на Ане Франк” – дневникът на еврейско момиче, воден в концентрационен нацистки лагер. Творбата на българката е редом с автори като Айзък Азимов, Рей Бредбъри и Хауърд Лъвкрафт.
Разказът е къс – от 1212 думи, 3 стандартни машинописни страници и един абзац. Авторите на учебника са мотивирали своя избор с 2 думи: „непоколебим хуманизъм”. 
Какъв е пътят към страниците на учебника? Първоначално „Кръв от къртица” заедно с още един неин разказ излиза в литературното списание „Антиок ривю“ към университета „Антиок”. След 6 години й звънят от издателство „Нортън” в САЩ и го включват в антологията „Нова внезапна проза“ – подбор на най-добрите разкази, публикувани в САЩ от началото на 2000-та г. Единствената редакция е на заглавието – става „Кръв”. След 3 месеца й изпращат 2 екземпляра, обемиста антология от близо 700 страници. Преди година – ново обаждане, че от антологията този разказ влиза в учебника. Така до 3 януари, когато Здравка Евтимова получава учебника в PDF файл.Zdravka -kniga
Сюжетът – в магазин за животни идва слаба жена и иска да купи къртици. Продавачката й отговаря: нямаме. Но вижда колко разстроена е жената, защото споделила, че синът й е болен, а къртичата кръв ще го излекува. Продавачката се порязва и дава на жената малко от кръвта си, като я лъже, че това е кръв от къртица. Но се вижда раната и жената не иска да вземе шишенцето. В крайна сметка продавачката й го напъхва в ръцете. След време жената се връща, прегръща продавачката: синът ми ходи, оправи се. Но на другия ден почват да прииждат хора, всеки иска кръв от къртица. Финалът: „всеки имаше мъка вкъщи и нож в ръката си…”
Писателката споделя, че поводът за сюжета е болестта на нейната баба – Трайка. Не е действителна случка, а плод на въображението.
А ето как оценява и работата си в Министерството на отбраната: „Работя в отдел „Протокол” от началото на ноември 1999 г. Правя преводи от английски, френски и немски. Повечето са от английски – симултантен превод, т.е. в ефир. Най-тежкият превод е консекутивен – човекът говори и имам 2 мин. да преведа. Освен тях правим писмени преводи и редакции. Имам 3 достойни колежки, благодаря им за това сътрудничество през годините. Дисциплината в армията много ми помага. Работя с издатели извън България – в САЩ, в Италия, във Великобритания – когато ми дадат срок да подготвя книгата – ако е 3 месеца, аз съм готова от 3 до 5 седмици. Учудват се и казват: Защо? Тази готовност да се работи в стрес, в ограничени срокове, да се работи така, че да е коректно и своевременно, съм придобила именно в МО, за което съм благодарна. Когато работи така, човек се изтощава, но по-добре да горим, отколкото да ровим тиня.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Лъчезар Лозанов

Най-ново

Виж още

Избрани