Информационен център на Министерство на oтбраната

Разложко село дава цяла фаланга офицери

Автор: Добри Чолаков

Оказва се, че девет човека от първите випуски на Военното училище в София са от с. Долно Драгище – Разложко. Всички те участват във войните за национално освобождение и обединение от 1912–1918 г., а един – и е участник и в Сръбско-българската война от 1885 г. Кои са тези офицери, каква е тяхната съдба, как са живели, как са служили и как са завършили живота си? 

1ПОЛК. ЛАЗАР КОСТОВ НИШКОВ (1854–1938) 
Завършил е с 2-ри випуск на Военното училище през 1880 г., произведен лично от княз Александър Батенберг. Герой е от Сръбско-българската война от 1885 г. „Безспорно храбрият поручик Нишков!'“ – така го определя военният писател Йордан Венедиков при описанието на тази война. По време на войните от 1912–1918 г., макар вече на 58 г., полк. Нишков е мобилизиран. С дружината си през 1913 г. охранява  Рилския манастир и жп линията София–Горна Оряховица. Автор е на книгата „Втори Струмски полк във войната със сърбите и преврата (1885–1886)“, издадена в 1898г., и на спомени за Априлското въстание, писани в 1930 г. 

8ПОЛК. ИЛИЯ НИКОЛОВ ЧОЛАКОВ (1865–1916)
Завършил е с 11-и випуск на Военното училище в 1889 г. В Балкаската война като майор и командир на дружина от 5-а Дунавска пехотна дивизия още в първите боеве е ранен в крака. След оздравяването участва в боевете срещу гърците в Междусъюзническата война. В навечерието на Първата световна война поради раните от предишните войни е назначен за командир на допълняща дружина със седалище Сливен. Като истински син на майка Македония обаче не може да стои „на топло“. Строява се под бойните знамена на сливенци и като командир на дружина отново е във вихъра на борбата.  На Каймакчалан, Прилепско, в 1916 г. в бой срещу французите е ранен на 52 места, но спира противника, докато не идва подкрепление. Умира от раните си на 19.09.1916 г. в болницата на Прилеп. Погребан е в двора на катедралната църква с още трима души български офицери. Посмъртно е произведен в чин полковник.

7МАЙОР КИРИЛ ИВАНОВ БОЯНОВ (1865–1912)
„Аз действително съм болен, може би много болен, но аз не мога да си позволя да остана вкъщи, когато се решава съдбата на България, аз искам за нея да умра!'“ Това са думи на Кирил Боянов, преди да замине на война в 1912 г. Завършил е с 12-и випуск Военното училище в 1890 г. Като капитан и командир на рота взема участие в боевете при Люлебургаз, където влиза с челния отряд след победоносен бой. За проявена храброст е награден с военнен орден. Участва с ротата си и в епичните боеве при Чаталджа. Умира там на 03.11.1912 г., тежко болен, предизвиквайки дълбока скръб сред войниците и офицерите. Посмъртно е произведен в чин майор. Оства 4 деца сираци. Синът му Любен Боянов става известен лекар, а внукът му Кирил, кръстен на него, е академик и директор на институт в БАН.

6ПОЛК. ДИМИТЪР ХРИСТОВ ЧОЛАКОВ (1866–1916)
Завършил е с 11-и випуск на Военното училище в София в 1889 г. Като командир на дружина от 18-и Етърски пехотен полк през 1912 г. взема участие в победоносния марш и стихийното настъпление на 3-та армия. Води успешни боеве на Северозападния фронт при Босилеград, връх Царица, Букова глава и Шапчин гроб. През септември 1916 г. при защитата на Добрич срещу две неприятелски дивизии загиват почти всичките му войници, включително и той, но не допускат противник да влезе в града. На него е кръстено някогашното село Корбул в Силистренска околия. Посмъртно е произведен в чин полковник. 

5ПОЛК. СТОЯН ХРИСТОВ КАЛОЯНОВ (1869–1938)
Завършил е Военното училище в София през 1888 г. По време на Балканската и Междусъюзническата война командва дружина от 33-ти Свищовски пехотен полк. При атака на Чаталджа е ранен в двата крака и двете ръце. През Първата световна война, вече в чин полковник, командва 60-и полк от 11-а пехотна дивизия. В 1918 г. по собствено желание минава в запас. Умира на 19.01.1938 г. в София.

9ГЕН. АСЕН ГЕОРГИЕВ ЧОЛАКОВ  (1879–1947)
На 01.01.1900 г. с 22-ри випуск завършва Военното училище в София. През септември 1903 г. като командир на взвод в 13-ти Рилски пехотен полк самоволно напуска военната служба и преоблечен във въстнически дрехи през Осогосвката планина влиза в Македония. Присъединява се към чета и воюва с турския аскер за освобождението на родните си земи.
Като командир на рота и дружина участва в боевете при Шаркьой, Булаир и други места. След войната е командир на военното поделение в Разлог, граничен офицер и помощник-командир на 7-а Рилска пехотна дивизия. В 1930 г. е произведен в чин генерал-майор. Като военен специалист е включван в отговорни военни делегации, които посещават Германия,  френската укрепена линия „Мажино“, Катинско гробище в Полша и др. Умира в София на 15.03.1947 г. 

4ГЕН. НИКОЛА ИВАНОВ ЧОЛАКОВ (1888–1966)
По време на Балканската война като командир на рота от 39-и Солунски полк води бой за освобождението на Разложко. С настъпателен марш с ротата си достига до Булаир, заема позиция до падането на Одрин и чак до края на Междусъюзническата война през 1913 г. През Първата световна война като командир на рота от 11-а пехотна дивизия воюва срещу французите и е тежко ранен. След войната преминава длъжностите командир на полк, началник-щаб и помощник-командир на 7-а Рилска пехотна дивизия. В 1945 г. е произведен в чин генерал майор. Събира данни и написва „История на Разложкото въстание от 1888 г.“ Умира на 01.03.1966 г. в София.

3
КАП. ХРИСТО ДИМИТРОВ ЧОЛАКОВ (1892–1936)
В 1911 г. с 31-ви випуск завършва Военното училище в София. По време на Балканската война като взводен командир в състава на 7-а Рилска пехотна дивизия участва във всички боеве и достига до Солун. Воюва и в Междусъюзническата война, където многократно е награждаван за проявени храброст и съобразителност. Два пъти е народен представител от квотата на БЗНС. Завършва право в Софийския университет. Умира на 19.03.1936 г.

2ПОЛК. ПЕТЪР ДИМИТРОВ ЧОЛАКОВ (1895–1972)
През 1914 г. с 34-ти випуск завършва Военното училище в София. По време на Балканската война 1912 г. като юнкер с целия випуск заминава на фронта. Като командир на взвод от 18-и Етърски пехотен полк воюва при Лозенград, Бунархисар и Чаталджа. За бойно отличие е произведен в първи офицерски чин на бойната позиция лично от командира на 3-та армия ген. Радко Димитриев. По време на Първата световна война воюва при Добрич, после завършва висша търговска академия във Виена. Умира в София на 02.07.1972 г.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top