През 2018 г. продължих активно да отстоявам българските позиции по европейския и световния дневен ред. Външнополитическата ми програма включваше 19 събития извън пределите на България. 12 държавни глави посетиха страната по моя покана, проведох десетки срещи с високопоставени чуждестранни представители. Това каза по време на отчетна пресконференция президентът Румен Радев. Той подчерта, че е задълбочил диалога с лидерите на всички балкански страни за укрепване на сигурността и развитието на свързаността и просперитета в региона.
На срещата на върха на НАТО поставих приоритетите на българската страна, свързани с укрепване на колективната сигурност и необратимостта на процесите на модернизация на Българската армия. На конференцията за климата в Катовице защитих работните места в българския въгледобив и плавния преход към енергетиката на бъдещето, посочи президентът.
Като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили бях силно ангажиран с развитието на сектор „Сигурност“. Проведените Консултативни съвети за национална сигурност, диалогът с ръководството на Министерството на отбраната, срещите с личния състав при посещенията във формирования откроиха проблемите на Въоръжените сили, на които предлагах решения. Воден от убеждението си за утвърждаване на законността като фундамент на демокрацията, наложих вето на седем закона, казва още в отчета си за изминалата една година държавният глава.
Повдигнах и темата за националното единение. Това не е апел за индулгенция на виновните, за изтриване на миналото или за празнословие. Това е зов за обединение на обществото там, където е необходимо всенародно усилие. Единението изисква надмогване на партийния егоизъм и личните амбиции в името на национални цели, се казва още в отчета на президента Румен Радев.
Най-важната за мен тема също e единението на българите. Дейността ми през 2018 г. в голямата си част беше посветена и обвързана с контакти и формиране на политики със сънародниците ни зад граница. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в своя отчет за изминалата година.
През 2018 г. се срещнахме и работихме заедно с историческите ни общности, с българските общности от страните от Централна Европа – Чехия, Словакия, Унгария; със сънародниците ни от Западна Европа, САЩ и Южна Америка, подчерта Йотова.
Необходими са промени, които да гарантират успеха на политиките за и със нашите сънародници навън. Спешно трябва да се актуализират Законът за българите в чужбина, Законът за българското гражданство, Законът за чужденците в България, постановления на МОН, Законът за дипломатическата служба, категорична е вицепрезидентът.
Каква да е България, в която ще растат децата и внуците ни? Какво е мястото ни в ЕС? Как ще постигнем единението всички ние заедно – вън и вътре в страната?! В отговорите на тези въпроси се съдържа националната кауза. Противно на внушенията, че нямаме необходимост от каузи, допълни Илияна Йотова.
