На 28 януари 1934 г. е роден Тодор Недялков Диев – един от легендарните български футболисти. За него може да се пише много и ще се пише и в бъдеще. Накратко – той има 308 мача в „А” РФГ и 146 гола, като е голмайстор на страната през 1955 г. с 13 гола и през 1963 г. с 26 гола. Със „Спартак” (Пловдив) e шампион през 1963 г., вицешампион през 1962 г. и носител на купата през 1958 г. В националния отбор, на който е бил и капитан, е записал 55 мача и 16 гола. Умира на 4 януари 1995 г. Сега стадион в Пловдив носи името „Тодор Диев”.
Един от паметните мачове на незабравимия №7 е на 18 май 1958 г. срещу Бразилия в Сао Паоло. Българските национали повеждат с гол на Диев след забележителен негов рейд. Играе срещу един от най-големите бекове по онова време в света Джалма Сантос. В края на полувремето негов удар среща гредата. По време на почивката Диев е отрупан с примамливи предложения да остане в Бразилия. Аз само им изрецитирах стихотворението „Аз съм българче”, шегува се по-късно Диев. Все пак мачът завършва 3:1 за домакините.
През 1963 г. Тодор Диев е поканен от Англия да играе в отбора на света по случай 100-годишнината на футболната им асоциация. Тогавашният председател на БФФ Недялко Донски казва на голмайстора на първенството, че не е във форма и че ще изпратят Аспарухов или Иван Колев. Но от Англия напомнят, че поканата е лична. Така българин не участва в този исторически мач.
В книгата „Футболните битки за Пловдив” е описана една проява на Диев, станала като мит за неговата мощ, но разказана от самия него: „Играем във Варна срещу „Спартак”. Лично за мен отговоряше защитникът Димитър Ангелов. Реших да ги събера в центъра с Кирчев. Оттам поех една топка, а Ангелов се докопа до фланелката ми. Нямаше как да се откопча и го грабнах под мишница – и напред с него. Чак, когато вкарах топката във вратата, вдигнах радостно ръце. Ето как двамата вкарахме запомнящ се гол! ”
