Националният мобилен модул по КИС на НАТО се завърна след 7-месечна мисия
Български военнослужещи извършиха сложно преконфигуриране на комуникационно-информационната система (КИС) на командването на операцията на НАТО в Афганистан. Мисията на нашите военнослужещи продължи 7 месеца, а отзивите за извършения от тях ъпдейт на системата, ключов за успеха на операцията на Алианса „Решителна подкрепа”, са отлични.
Това стана ясно по време на тържественото посрещане на военнослужещите от Националния мобилен модул по КИС от участие в мисията в Афганистан. Церемонията се състоя на плаца на Мобилната КИС в Горна Малина. Сред гостите на тържеството бяха заместник-командващият на Съвместното командване на силите генерал-майор Иван Лалов, офицери от СКС, местни ръководители.
За един командир най-голямата награда е след дълга мисия да посрещне живи и здрави хората, които са участвали в нея, обърна се към строя командирът на Мобилната КИС полковник Димитър Хлебаров. Той похвали работата на воините, които е трябвало в средата на мисията заради смяната на командващия на операцията на НАТО в Афганистан да преконфигурират цялата система за командване и управление. По думите на полковник Хлебаров тази отговорна дейност е била извършена от българските воини с чест и достойнство. „Защото в Мобилната КИС, в нашата армия, служат родолюбци и професионалисти, които могат да се справят с всяка една ситуация. Всички досега постъпили отзиви по техен адрес са положителни. Благодаря ви, бъдете професионалисти и занапред, вие сте гордост за нас и за Българската армия”, изтъкна той.
През тези 7 месеца в Афганистан модулът осигуряваше комуникациите не само на нашия национален контингент, но и на цялата мисия там, заяви в словото си генерал-майор Лалов. По думите му, изпълнявайки служебните си задължения, воините са постигнали победа – лична, на модула и на СКС като цяло. „Може да се гордеете, че за пореден път успяхте да покажете на нашите партньори от Алианса, че българските военнослужещи са достойни, подготвени, самоотвержени и с голям ентусиазъм изпълняват задълженията, които са им възложени, и то в доста сложна обстановка. Проявихте мъжество, дисциплина и професионализъм, с които защитихте авторитета на БА и бяхте добри посланици на Република България в чужбина. Благодаря ви”, заяви генерал-майор Лалов. Трябват голям патриотизъм и голямо сърце, за да можете да устоите на трудностите, на които сте били подложени в Афганистан, защото това е една реална военна обстановка, заяви в поздравлението си заместник-кметът на община Горна Малина Цветанка Иванова.
За мен като командир на модула и на групата успехът се измерва първо с това, че се върнахме всички живи и здрави, сподели пред строя командирът на групата за комуникационно-информационна поддръжка от състава на Националния мобилен модул по КИС капитан Калоян Стоянов. „Оценката, която ни беше дадена в Афганистан, наистина е изключително висока, директно от командващия българските военнослужещи бяха наградени за това, което успяхме да свършим. Продължаваме все по-добри и все по-можещи. Да живее България”, каза още той. Воините от модула бяха наградени със заповеди на министъра на отбраната, началника на отбраната и командващия на СКС. Игуменът на Кремиковския манастир протойерей Серафим отслужи благодарствен молбен, след което строят наби крак в тържествен марш.
Бивш гвардеец дирижира компютъризацията
Какъвто и проблем да имаше по време на мисията, каквато и заявка за услуга да получавахме, всичко минаваше през мен и моя екип. Това казва старши сержант Деян Лозанов, който в Афганистан е бил тим лидер на централния Service Desk в базата на щаба на операцията. Нашата основна задача беше да приоритизираме заявките и да ги изпълняваме в срок, а това се оказа предизвикателство, когато те са голям брой, допълва той.
Старши сержантът идва в модула по КИС от… гвардията. Постъпва в Българската армия през 2005 г. Първоначално служи в Националната гвардейска част. От 2012 г. преминава в националния мобилен модул по КИС. В момента бившият гвардеец дирижира компютъризацията в натовското поделение, защото е началник на отделение „Системни администратори” и старши системен администратор в Националния мобилен модул. Военната служба си е военна служба навсякъде, обяснява старши сержантът прехода от гвардията към военната компютъризация.
„От моя гледна точка трансформацията на КИС в Афганистан премина гладко и без затруднения. На място, на терен имахме изключително добре подготвени професионалисти, които са извършвали тези дейности, те не бяха нещо ново за тях, въпреки че от гледна точка на нашите партньори всичко изглеждаше като нещо много голямо. Ние просто отидохме и си свършихме работата”, заявява той.
По думите му мисията е била интересна за воините от КИС модула. „Срещнахме различни ситуации. Подобрихме нашия опит, което ще направи изпълнението на бъдещите задачи още по-лесно”, казва старши сержант Лозанов.
Това му е трета мисия. Участвал е в операцията, свързана с ПВО на Турция, в която българските воини подпомагаха американската система „Пейтриът”. След това е бил в Афганистан, изпълнявайки отново дейности по КИС.
След сегашната мисия работата също не е малко. „Всекидневните ни задачи са достатъчно предизвикателство и ни запълват програмата на доста високо ниво. Имаме да планираме учения, следващи мисии. Предстои да се обучават и нови попълнения”, казва старши сержант Лозанов.
Тим като юмрук постига победата
Българските военнослужещи са извършили трансформацията на КИС в Афганистан доста динамично. Всеки от екипа си е тесен специалист в даденото направление, но когато всичко се събере като юмрук, нещата стават лесно, казва старши сержант Димитър Дженев. Той е командир на отделенията „Кабелно-оптични системи”, „Видеотелеконферентни връзки” и „Сателитна комуникация”.
„Всеки ден протичаше доста динамично. Водеше се комуникация между различни структури – частни контрактори и др. организации. Винаги трябваше да се знае какво се случва, какво се иска, какви са сроковете. И естествено – задачите да се изпълняват”, обяснява старши сержантът.
Техниката, с която са работили българите, е била съвсем нова. „Опитът, който се получава на мисия, е голям. Винаги идват нови неща, с които за първи път се срещаш. Но е важното да извлечеш най-полезното от тях. Натрупаният опит може да се предаде тук на колеги и на други структури”, заявява старши сержант Дженев.
По думите му през месеците на мисията не са имали кой знае колко много свободно време. Воините се събирали да разговарят, да изгледат заедно някой филм. Стермихме се да бъдем колкото се може по-сплотени и да си помагаме, ако някой има трудности, заявява старши сержантът.
За него това е трета мисия, всичките – различни. Първата му е била пак в Афганистан, но в Кандахар, където е служил като инструктор при обучението на афганистанската армия. След това е бил в Косово, в операцията KFOR. Отговарях за военното летище и всички придвижвания на контингенти, за осигуряване от всякакво естество – патрули, конвои, споделя старши сержантът. Сегашната му мисия в Афганистан пък е била свързочна.
В Българската армия е от 2004 г. Военната му кариера започва в първи разузнавателен батальон в Свобода, където служи 5–6 години. След това е в Щаба за контрол на придвижването в София. От година и половина е в модула по КИС, за който казва, че е съвкупност от различни дейности. Когато всички се обединят, нещата тръгват в правилната посока, това е тим билдинг, казва старши сержант Дженев.
Капитан Калоян Стоянов:Седемте месеца ги почувствахме като три–четири
– Г-н капитан, защо мисията ви продължи 7 месеца, а не 6?
– Седем, защото като натовско подразделение мисията ни няма общо с българските ангажименти към операцията на НАТО в Афганистан. Ние сме по натовски режим на ротацията. Започна операция в Ирак и се наложи натам да се пренасочат някои от колегите ни от другите нации – италианци и американци. Затова на нас трябваше да ни се удължи престоят за известно време, докто те поемат ангажиментите си в Ирак.
– Как бяха подбрани хората за групата от модула?
– Хората винаги са били подбирани спрямо задачите, които имаме в мисията. Подбирам лично хората въз основа на това какви умения имат, как са се доказали през последните години в ученията. Естествено, трябва да се мисли и за групата, която остава тук, на място. Защото имаме няколко вида ангажименти към НАТО. Единият е да поддържаме тук група, която продължава да се готви за учения, за друг вид NRF подготовка.
– Оказа ли се успешен подборът ви?
– Подборът за мен беше успешен в абсолютно всяка една от секциите, а там имахме общо 6 секции с шест вида ангажименти. Всяка секция се справи перфектно. Нашият командир остана много доволен. Оставихме хубав, траен отпечатък след нас.
– Какво точно правихте по време на трансформирането на КИС?
– С всяка смяна на командващ на операцията всеки командир, особено когато е и четиризвезден генерал, си идва с негови цели и задачи. Това само по себе си означава нови ангажименти, организационно-оперативно преструктуриране на силите на място. И това, разбира се, винаги е свързано със стратегическите комуникации, които се осигуряват в тези структури, със специфичните софтуерни услуги, които те искат на определени места. Това беше нашата роля. Там нямаш право на грешки. Екипът се представи отлично.
– В какъв срок извършихте всичко от „а” до „я”?
– Имаше задачи, които се изпълняваха за часове. А имаше и такива, които отнемаха седмици. Зависи от мащабността на това, което командващият иска да промени. Така че не мога да кажа точно дали нещо е коствало час или два, или ден. Всичко зависеше от мащабността на проекта, който командващият беше започнал.
– Имаше ли моменти, когато свръзката все пак прекъсваше?
– Имаше, разбира се, това си е техника. Веднага трябва да се реагира с някакъв резервен план. Ежеседмично този вид планове се преглеждаха – първостепенен, второстепенен, третостепенен начин на комуникация, на привързаност – всичко се отработва. И когато нещо такова стане, винаги сме имали резервен вариант, с който да не спираме тези стратегически комуникации и информационни услуги, които вървят към командването. Бяхме разположени в щаба на операцията в Кабул. На около 15–20 км беше другата база – „Кая”, където е летището. Там също имахме отговорности. Почти всекидневно изпълнявахме задачи и на едното, и на другото място.
– Имахте ли отговорности към българския контингент в Кабул?
– Нашите отговорности са на малко по-високо ниво. Директно работим със стратегическите комуникации на НАТО. Нямаме отношение към българските КИС и българските комуникации. Но когато е имало нужда да се чуваме и да си помагаме, винаги сме били насреща, както и те за нас.
– Как хората ви понесоха мисията. Имаше ли моменти на носталгия?
– Хубавото на тази мисия е, че бяхме изключително ангажирани и почти никой не е оставал много време сам с мислите си. Задачите вървяха изключително бързо. Разбира се, имаше моменти на носталгия, няма как да няма. Но ни помагаше сплотеността между нас. Смятам, че тази мисия мина изключително задружно, успешно. Предизвикателствата бяха повече тук, у дома, отколкото там на място. Нашата липса тук се е чувствала, тъй като една сериозна група беше в Афганистан, а колегите в България продължаваха да изпълняват задачи, свързани с НАТО, с ученията, които се подготвят. Ето, след два месеца заминаваме на голямо международно учение, има група, която е в NRF. И по-скоро предизвикателствата бяха да можеш да обърнеш внимание на тях, на семействата, на работата на място. Така че мисията мина на един дъх. И тези 7 месеца всеки ги почувства като 3–4 месеца.
– Накрая имахте ли време за тестване на системата?
– Тестовете бяха всекидневни, тъй като, спре ли цялостната система да работи за няколко минути, веднага се разбира до командващия. Предадохме системата в отлична форма. Италианските колеги, които ни смениха, приеха много бързо всичко, тъй като нямаше никакви забележки и проблеми.
– Какво ви каза на тръгване четиризвездният генерал, командващ мисията?
– Четиризвездният генерал дойде през септември – генерал Скот Милър. Пристигна директно от командването на специалните операции и пое мисията. Отзивите и директната благодарност от него към военнослужещите, тъй като той ги беше срещал по време на различните проекти и оперативни промени, бяха изключително ценни. Той каза „Не съм очаквал, но вие сте наистина машина за работа и за успех”. Така че трудът на хората беше високо оценен.
– За вас лично коя поред беше тази мисия?
– На мен ми е трета мисия. Но е първа с моя модул в Афганистан. Смятам, че наистина се справихме много добре. Очакванията ни са така да се представим и на следващата ротация, която се очертава догодина през лятото. Първата ми мисия беше в Босна и Херцеговина преди доста години. След това съм бил в натовската мисия за противовъздушната охрана на турската граница със Сирия, пак с група от модула. Там имахме задача да вдигнем базата от нулата. Действахме заедно с наши италиански колеги, които осигуряваха противовъздушната отбрана. Успяхме да вдигнем от нулата един комуникационно-информационен център на НАТО. Справихме се перфектно.
