Росица Цонева, Мария Петкова – ВТК
Във Военномедицинската академия завърши традиционният 10-дневен курс за начална военномедицинска подготовка за боен санитар във военните формирования. В него се обучават военнослужещи от частите на Българската армия, които не са медицински лица, но след подготовката в него те ще могат да помагат в критични ситуации и в учения, както и в реални бойни действия. Тези умения имат място и в реалния живот, а не са едно и две съобщенията за оказал помощ военнослужещ при катастрофа и други бедствени ситуации и в гражданския ни живот. Този път уменията си в края на курса демонстрираха поредните тринайсет момчета и момичета, които във всекидневието си на военнослужещи изпълняват съвсем други професионални задължения в частите на БА.
Военнослужещите бяха от поделения от Стара Загора и Хасково. Оказва се, че познанието и практическите умения, придобити в курса за бойни санитари, повдига не само самочувствието им и чувството им за отговорност заради ролята, която ще изпълняват като спасители на колегите си в учения и реални бойни действия, но и любопитството им да научат повече в иначе необятната медицинска практика. Самите курсанти споделят, че цялата програма за обучение им е интересна. А придобитите знания и умения наистина могат да им помогнат и при всякаква бедствена ситуация, при която могат да изпаднат – при катастрофи, пожари, наводнения. Предстои някои от подготвените вече бойни санитари да приложат новите си умения и в мисията ни в Афганистан.
Тези военнослужещи са незаменими на бойното поле
Полк. Деян Младенов, началник на център за професионално обучение
Изработили сме стройна програма за обучение на тези млади момчета и момичета. А тъй като те не са медицински лица, тепърва се запознават с необходимата взаимопомощ при ситуация, в която могат да изпаднат по една или друга причина. Програмата включва елементарни първоначални познания. Това е първата долекарска помощ, която те могат да окажат на свой пострадал колега на бойното поле и да успеят да го евакуират до медицинския пункт със стабилизирани жизнени показатели.
При бедствени ситуации те знаят как да реагират навреме и как да евакуират пострадалия за оказване на лекарска помощ. Става въпрос за кръвоспиране, за фрактури на крайници и гръбначен стълб, за да не настъпят сериозни последствия за здравето на човека. Ще се постараем курсовете да станат регулярни през определен период от време, за да затвърдят знанията и изработят реакцията си тези бъдещи бойни санитари от състава на армията ни.
Трябва време за повече практически умения
Главен експерт Ася Дишкова
Целта на курса е военнослужещите да бъдат обучени на първа медицинска помощ и тренират помощ при животоспасяващи ситуации. В момента със знанията по начална военномедицинска подготовка курсистите могат да извършват оценка на състоянието на пострадал, при задавяне, в освобождаване на горни дихателни пътища, спиране на активно кървене и т.нар. мобилизация на счупени кости и стави.
При първата долекарска помощ най-интересно им е как се овладява активно кървене от дългите кости, като например тежка бойна травма със счупване на бедрената кост, какъв е типът на превръзката при огнестрелно гръдно нараняване, защото времето за обработка на една тежка гръдна или коремна травма е между 3 и 5 мин…
Курсът не е лесен, особено в практическата му част. Десетте дни на курса са недостатъчни именно в тази му част. Курсистите за първи път получават такова военномедицинско обучение, знанията по практика за тях са по-трудни. Но в тази група те се справят много добре.
Общите ми наблюдения от 12-годишния ми опит в провеждането на такива курсове е, че това обучение дава добри резултати на бойното поле.
Важното е да не изпаднеш в паника
Редник Петя Димитрова
През десетте дни научихме как да помагаме както на наши колеги в бойна обстановка, така и при бедствия и аварии на цивилни граждани. Не беше лесно, защото има и много теория и трябва много четене. А според мен за практическата дейност трябва да имаме повече време, защото превръзките са много видове и ние трябва да се научим как да реагираме. Но с времето и практиката човек иска ли, ще се научи. Надявам се занапред да има и опреснителни курсове.
Според мен първото, което е важно при инцидент, на което ни учеха в курса, е да не изпадаш в паника и бързо да се мобилизираш, за да окажеш най-адекватна помощ на пострадалия, който разчита на теб. Трябва да направиш оценка на неговото състояние и след това да решиш как да действаш според травмите му.
И превръзката не се прави толкова лесно
Редник Добромир Желев
Смятам, че мога да оказвам помощ на пострадали не само на война, но и на цивилни: да поставям турникети, да превръзвам рани в домедицинска среда и да помагам на хората да оцелеят. Не е лесно обучението за хора като нас, които нямат медицински познания и времето за обучение е кратко. Затова има неща, които няма как да бъдат оттренирани достатъчно добре. Изградихме обаче ритъм на работата още при влизането в средата независимо дали бойна, или цивилна. И първото нещо, което трябва да установим, е дали пострадалият диша и дали има гръбначни травми, когато няма видима друга травма. Това е сред най-важните неща, които научихме в курса. Както и как правилно се правят турникети и превръзки, защото се оказва, че не е толкова просто, както изглежда.
