Най-големите си успехи Попангелов постига в състезанията за Световната купа по ски алпийски дисциплини, в които участва в Големия кристален глобус и се класира между първите десет, като има едно първо (в Ленгрис, Германия, през 1980 г.), шест втори и четири трети места. Попангелов е шести в слалома на две зимни Олимпиади – в Лейк Плесид през 1980 г. и в Сараево през 1984 г., и участва на две други – в Инсбрук през 1976 г. и в Калгари през 1988 г. Носител е на Европейската купа на слалом.
Той е трикратен световен студентски шампион по слалом – в Испания през 1981 г., в България през 1983 г. и в Чехословакия през 1987 г. Пепи има 27 международни победи в състезанията по календара на ФИС в чужбина и в България. Той е многократен балкански шампион по слалом и гигантски слалом за мъже и юноши, има 26 републикански шампионски титли във всички алпийски дисциплини. Попангелов е шесткратен носител и на най-популярната купа в България – на вестник „Отечествен фронт“, и постоянен носител на купата на България.
Да, наистина този юбилей го чествахме точно преди седмица. Оставих поздравлението към една от емблемите на българския спорт за този брой, защото за Петър Попангелов не може да се напишат десет реда. Не може да се говори протоколно, не става да бъде маркирана една бляскава кариера. Защото въпросната кариера е далеч по-особена и е с огромен принос за развитието на туризма в съвременна България. Дами и господа, няма друг българин, който със своята дейност да е превърнал Родината в една от популярните европейски ски дестинации. Именно заради успехите на Попангелов през 70- и 80-те години на миналия век станахме свидетели на тласък на зимния туризъм у нас. Заради Пепи имаме в този им вид Боровец и Пампорово, а дълго време и Витоша бе като магнит за скиорите, тъй като последните съоръжения бяха монтирани за универсиадата през 1983 г. Това обаче са бегли факти. Простичко казано – Петър Попангелов (и неговият баща, разбира се) е причината в България десетилетия наред да влизат милиони долари. Факт неоспорим. И дори най-модерният зимен ски център в Източна Европа Банско получи рамо от самоковеца в първите години. Говорим за реклама, което изобщо не е малко.
Пепи обаче си остава самоковец, винаги верен на Чамкория. През зимата всеки ден може да го видите около неговия хотел или просто да кара по пистите на Боровец.
А дали го разпознават? „Онзи ден си карам и един македонец ми казва, че имам много добър стил, ставал съм“, разказва през смях легендарният скиор. И като го попиташ какво е отговорил пак се смее: „Какво – развивам се, благодарих му…“
За годините казва, че не ги усеща. Щом кара ски и се забавлява на пистата. Иначе ежедневието минава в хотела, срещи с гостите и… ски, ски, ски. На първо място обаче от много време е семейството. Затова най-големият подарък за 60-ата годишнина бе пристигането на малката дъщеря Петра, която живее в чужбина. И големият шампион се разплака. Със сълзите на горд баща. А да плачат, без да се крият, могат само хора на честта.
„Много бързо мина времето, след като прекратих кариерата си. Но състезанията не ми липсват. Всичко е с времето си. А без ски не мога. Карам си два-три дни в седмицата по два часа и не пропускам старт от Световната купа. Това ме зарежда“, казва Попангелов.
Сега всички го питат за Алберт, а ние с него тази тема я дъвчем от години. Пепи дори по едно време се чудеше какво става с Попов, защо лъкатуши, а не атакува първа група и призовите места. „Радвам се, разбира се, но сега вече всичко си зависи от Алберт. Да не спира да се развива и да не мисли, че е направил нещо изключително. В ските всичко е в главата. Хубаво е, че федерацията работи добре и преследва целите си за пробив в Световната купа. Ако имаме двама скиори в елита, ще бъде супер. Трябва да сме реалисти, защото това ще е голям успех. Националите имат всичко и трябва само да карат по-най-добрия начин. При нас беше друго, но то е минало“, допълва самоковецът.
И естествено, говорим за футбол. „Аз съм член на „Байерн“ – Мюнхен, и от този отбор се вълнувам. Винаги съм ги харесвал и сега благодарение на Мишо Касабов имам карта. Иначе у нас съм за ЦСКА, когато игра с „Левски“, и само толкова“, казва Попангелов.
До него неотлъчно през годините е съпругата му Зоя, дъщерите Даяна и Петра вече поеха по своя път. Те си остават на първо място в сърцето на коравия планинец. Там, където някъде неизменно има и чифт ски.Честит юбилей,Пепи! С поздрав от приятелите в БА.
