Отличието им връчи Джени Каригнан, първата жена канадски генерал
През миналата година взводът за радиационно и химическо разузнаване от състава на 38-и батальон за ядрена, химична и биологична защита и екология (ЯХБЗ и Е) – Мусачево, също взе участие в най-голямото учение на НАТО след Студената война – Trident Juncture 2018, което се проведе в Норвегия. В рамките на 18 дни мусачевци действаха в състава на 5-а канадска многонационална бригада в района на военната база „Фремо Лиер” (на 30 км от пристанищния град Тронхайм).
Тази година на военнослужещите от Мусачево предстоят две полеви подготовки на район Чубра, поясни подполковник Анатолий Димитров, командир на 38-и батальон ЯХБЗ и Е. През април 59-а рота ще участва в учение с всички други химически формирования, а през октомври 38-и батальон ще тренира задно с ротата за ЯХБЗ и Е от 61-ва Стрямска бригада. Предстои сертификация през май на Втори многонационален взвод, а през октомври е учението Dragon 2019 в Полша, в което ще се включат 15 наши военнослужещи химици.
По повод Trident Juncture 2018 разговаряме с лейтенант Благовеста Бонева, командир на модул за ЯХБЗ и Е, младши сержант Кристиан Борисов – командир на разузнавателно отделение, и редник Рангелов – шофьор на отделение.
В състава на бригадата бяхме един взвод военнослужещи с пет машини, с които трябваше да изпълняваме специализирани задачи по ЯХБЗ и Е, споделя лейтенант Бонева. И допълва: ”Тъй като сме тесни специалисти, а работим в една доста обширна сфера, каквато е военната област, бяхме зачислени директно в щаба на бригадата, за да подсигуряваме формированията, които бяха под негова закрила, и отделно – ротите и батальоните, които осигуряваха придвижването и настъплението на силите. Изпълнявахме разнообразни задачи, обвързани с подкрепа на щаба и осигуряване на контрола на радиационната и химическата обстановка както на местността на разполагане, така и по време на изнасянето на силите и придвижването на щаба и ротите при настъпление. Извършвахме различен тип разузнавания в зависимост от това, каква беше спецификата на работата и същевременно събирахме информация за метеорологичната обстановка”.
Участниците в учението са изпълнявали задачи като пост за радиоактивна и химическа защита, вземане на проби, разузнаване на маршрут. Организацията на занятията се е осъществявала на специализирани брифинги в различни части от деня.
Като част от щаба на лейтенант Бонева е поверена задачата за изготвяне и представяне на информация за изпълнението на задачите. На брифингите присъстват представители на всички подчинени съюзнически сили на 5-а канадска бригада – чехи, норвежци, френски разузнавачи, както и канадски военнослужещи.
На въпроса с какво е допринесъл престоят там, редник Рангелов отговаря: „Затвърдихме знанията си”, а младши сержант Борисов допълва: „И доказахме, че с нищо не сме по-лоши от тях”.
И инициативата отново взима техния командир, лейтенант Бонева: „Интригуващо е да се работи с техни представители на ВВС и Сухопътните сили, защото имат абсолютно различни стандартно-оперативни процедури, по които работят. За мен лично беше интригуващо да работя в щаб на бригада – едно много високо ниво на база на моя опит, тъй като към този момент нямах повече от година и половина стаж, а работата в щабовете е много трудоемка и обвързана с познаването на нормантивни документи. При тях нещата са доста по-различни, даже и системите им за изобразяване на събитията на картите, с които трябваше да се справят. Междувременно, работейки в щаба, трябваше да се осъществява връзка между командващия бригадата и поясняването на задачите и различните стандарни оперативни процедури. Същевременно се справяхме с изготвянето на материали, заповеди и карти, съобразени със стандартите, с които се работи в канадската армия. Те се различават от българските, което изисква един допълнителен процес на опознаване на документацията”.
Но това далеч не са всички предизвикателства пред нашите военнослужещи. Трябват им няколко дни за адаптация в обстановката, аклиматизация и привикване към полевите битови условия, бойното ежедневие, бързи реакции и готовност за своевременно реагиране при междувременно изменение на локалната им позиция и задачи.
„Може би отстрани не изглежда толкова трудно, но си е доста сложно, при условие че е тежко самото придвижване и опознаване на средата”, уверява ни л-т Бонева. Лагерно-походното оборудване (легла, палатки, спални чували) са предоставени от съюзниците, а по това време на годината в Норвегия е, меко казано, доста мразовито.
И тримата са съгласни, че канадската полева кухня превъзхожда нашата имат разнообразие като храни, много морски дарове, само че месото по канадски вкус, за съжаление, е алангле. Иначе канадските военнослужещи са весели хора, знаят как да си вършат работата, кога да се смеят и кога да са сериозни. ”Като екипировка обаче не ни превъзхождат особено”, категоричен е младши сержантът.
За представянето си нашите химици са отличени с почетен знак „Златна монета” за достойно представяне в рамките на учението от бригаден генерал Джени Каригнан, първата жена с генералски пагони в канадската армия.
„Хубаво е хората, с които работиш, да те подкрепят и подпомагат решенията ти, особено сержантския състав, който при нас в взвода е с много опит и познания в работата с приборите”, не пропуска да похвали подчинените си в края на разговора ни л-т Бонева. „Пожелавам на всеки такива военнослужещи, защото с тях е много по-лесно. Твърдо вярвам, че офицерът трябва да има познания за много от нещата, но нашите ангажименти не са само обвързани с управлението на хора, тъй като трябва не само да управляваме, а и да създаваме връзката с по-старшата инстанция. Изключително приятно е, когато сержантският и войнишкият състав ти оказват подкрепа и дори да не си взел правилното решение, те могат да те подтикнат да го вземеш”.
