„Имате един млад поп с нисък ръст, струва ми се, казва се поп Кръстю. Тоя поп няколко дни поред пред улавянето на Левски идваше рано и вечер късно при юзбашията. Една вечер късно дойде, пак постоя при юзбашията 5–10 мин и пак си отиде. Веднага след това юзбашията ми заповяда да взема колкото се може повече стражари, да отида и да запазим Къкринското ханче, гдето тая нощ щял да пренощува баш комитата Левски, когото да уловим жив и му го представим.”
Това са пр
изнания на Юсеин Бошнак, бивше заптие от Ловеч, пред Иван Драсов, Марин Луканов и Димитър Пъшков. Те са отразени в книгата на проф. Крумка Шарова „Поп Кръстю Никифоров и Васил Левски – пътят на едно предателство”(ИК „Гутенберг, 2007 г.)
Проф. Шарова е дългогодишен ръководител на секция „История на българския народ – XV–XIXв” в Института по история на БАН. Търсейки, както много други изследователи, истината за гибелта на Васил Левски, тя си задава въпроса: „Как става възможно толкова опитният в конспиративната дейност ръководител на революционните комитети в България да бъде обграден и заловен от заптиетата на Ловчанското управление?” Проф. Шарова, като обективен учен, не се поддава на емоции, а борави само с факти, извадени от документите. В изследването й няма умишлен обвинителен уклон към поп Кръстю, тя просто проследява събитията.
Кой е всъщност този Юсени Бошнак, според чиито показания посещението на поп Кръстю при юзбашията е било последвано от
акцията в Къкринското ханче
Както пише Иван Драсов, бивш председател на Ловчанския комитет: „След сключването на Св. Стефански договор през пролетта почнаха да се завръщат на групи бежанци турци ловчени. В една от тези групи бе и Юсеин Бошнак, бивш заптия. От по-рано ние знаехме, че той е ранил Левски в ухото, а последният – него в ръката, когато се боричкали при плета на Къкринското ханче. Знаехме още, че той беше довереното лице на жандармския юзбашия.”
Така поборниците и членове на Ловчанския комитет описват един от главните „герои” при залавянето на Левски. Вече видяхме как той пресъздава драматичната вечер на 26 декември 1872 г., в която след посещение на поп Кръстю при юзбашията следва ударът на заптиета в Къкринското ханче. В спомените на Иван Драсов от 29 юни 1901 г. се разказва още, че Юсеин сам ги намира по-късно и разказва за фаталната коледна нощ в Къкрина.
Има и други свидетелс
тва за връзки на поп Кръстю с турските власти. Иван Драсов цитира спомените на Калю Боров, също ловешки съзаклятник, който бил съсед на попа. Той си признава, че
след залавянето
на Димитър Общи
и неговите „издайства”, се бил моного уплашил, тъй като и в Ловеч имало арести. На 16–17 ноември 1872 г. е „прибран” и поп Кръстю, но е освободен само след ден.
Какво отговаря свещеникът, който е наследил на поста председател на Ловчанския комитет Иван Драсов: „Не бой се, Калю, за тебе няма никаква опасност. Те искат да уловят Левски. Д. Общи е показал мнозина от нашите съзаклятници, даже и мене, но ще видим – има една работа, чрез която ще се спасим…” Боров казва още: „Той ме и запитваше дали Левски е дошъл в града и къде би могъл да се срещне с него, защото имал да му съобщава нещо, за да се пази, че го дирят строго от полицията…” Каква е била тази „една работа” Боров не разбира. Но по-късно общото убеждение било, че животът на поп Кръстю бил заменен срещу главата на Левски. За разлика от Марин Поплуканов и други ловчански и тетевенски дейци, които са осъдени и изпратени в Диарбекир, ловчанският председател на комитета не усеща с нищо строгостта на властта…
Друг член на комитета, Стоян Куюмджията, също насочва вниманието към отношенията на поп Кръстю с властите. Стоян Заимов свидетелства, че има сведения от ловчански дейци за поп Кръстю и честото му ходене в конака и
тайно шушукане
с каймакам ефенди
Проф. Шарова цитира и Натя, доведената сестра на свещеника: „Според нея след арестуването на Марин Поплуканов и на Димитър Пъшков поп Кръстю често обикалял конака и станал твърде близък с турските големци. Около дома им (на поп Кръстю и сестра му) се навъртали заптиета и дори се криели вътре в засада, като им говорели – не бойте се, ние не идем за вас…”
„Той биде предаден от един поп…” През годините обвиняват Иван Вазов, че едва ли не е създал всенародна психоза, внушаваща, че поп Кръстю Никифоров е предателят на Левски. Както обвиняват и редица други комитетски люде от Ловеч в предателство. Както пише проф. Шарова: „Иван Драсов също е засвидетелствал писмено впечатленията си от срещата с Юсеин Бошнак. Неговият спомен е особено важен, тъй като той е вън от Ловеч след август 1872 г. и няма как да бъде обвинен и от най-ревностните защитници на поп Кръстю, които, преследвайки преднамерената си цел
да освободят попа от позорната му слава
са готови да представят за предател кой да е от комитетските членове – всичките Поплуканови, Д. Пъшков и всеки друг, само да не е поп Кръстю”.
А какво свидетелства на 4 април 1926 г. самият Пъшков за сведенията, получени от прословутия вече Юсеин Бошнак, който едва ли е имал защо да крие нещо или да изкривява истината: „Юзбашията му съобщил, че трябва да се яви при каймакамина. Последният казал: „Тази вечер Васил Левски, когото търсим, ще бъде в село Къкрина, ханчето”. Разпоредил Юсеин да събере стражари и да отидат да го уловят. Когато излязъл от стаята на каймакамина, стражарят се спрял при група чиновници. Хаджи Мехмед ага разказвал за предстоящото залавяне на Левски в Къкринското ханче. Юсеин чул думите на Хаджи Мехмед за съобщението на каймакамина – „той каза, че поп Кръстю му казал: „Тази вечер Левски ще бъде в Къкрина, на ханчето.”
Колко гроша струва главата на Баш Комитата?
Според проф. Крумка Шарова злоупотребата на поп Кръстю с комитетски пари не е била само легенда. Никола Обретенов пише, че „Поп Кръстю признал на Левски, че има у него комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-подробно сметките в Къкринското ханче”.
Според Тошко Луканов сумата била 2000 гроша и с нея „попът си изплатил къщата, а парите пропаднали”. Цачо Рашев разказвал, че поп Кръстю „взел парите на комитета и предал Левски”. Парите били 1200 гроша и с тях попът се сдобил с къща. По сведения на Мария и Николчо Цвяткови „попът изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил. Това били неотчетени комитетски пари. Заради тях Левски имал много остър разговор с попа и бил необичайно за него ядосан и замислен след разговора”.
Според проф. Шарова: „Поне за комитетските средства злоупотребата не подлежи на съмнение, защото Левски съвсем определено пише за нея, а и членовете на комитета в Ловеч знаели за нея – те били осведомени още преди залавянето на Левски, че той бил крайно недоволен от председателя на комитета и че търсил на няколко пъти сметка от попа, припомняйки наказателните разпореждания на Устава на БРЦК”. А наградата за главата на Левски била не повече от 2000 гроша. Димитър Пъшков си спомня, че при един от разпитите му в Ловеч каймакаминът му обещал 2000 гроша, ако разкаже за комитетското дело и за Левски. По-късно се оказало, че именно поп Кръстю по свидетелства на съпругата му „бил скътал едни 2000 гроша, но те се разпилели по боледуването му…”
„Може да се приеме за достоверно и несъмнено, че предателството на поп Кръстю било свързано с признатото в телеграмата на Мазхар паша под № 1117 от 24 ноември 1872 г. негово доносничество, от което следва и възможността той да е бил възнаграден парично”, пише проф. Шарова. И завършва своя анализ за „трийсетте сребърника”: „Това заедно с документираната от Левски злоупотреба с комитетски средства, прави убеждението на съвременниците, че за да избегне отговорността пред БРЦК, която съгласно чл. 11 от раздела за наказанията означавала „смърт”, поп Кръстю предпочел да тръгне по пътя на предателството. Никой от бившите съмишленици на попа не знаел точно какви суми е имало в комитетската каса и с колко от тях попът е злоупотребил, нито пък можел да присъства, когато той по всяка вероятност е получил парична награда. Но както не подлежат на съмнение двата основни факта – за потвърденото от османски документ доносничество на поп Кръстю и за злоупотребените комитетски пари, така съвсем определени и категорични са мненията на ловчанлии, че предателството е свързано с пари”.
