Автор: Богомил Вълков
Островът на раздора е тогава съветска територия. Дълъг е 1800 м, широк – 800 м. Общата площ е малко над 1 квадратен километър (!!!). Не представлява никаква ценност нито във военно, нито в икономическо отношение. Неслучайно след промените в Русия през 1991 г. е буквално харизан на Китай.
През зимата на 1969 г. разузнавачи докладват, че в района на острова се готви нещо сериозно. Министерството на отбраната не обръща внимание на сигналите. В нощта на 1 срещу 2 март около 80 въоръжени китайски войници атакуват и се настаняват на острова. Една гранична застава от 32-ма руски войници е вдигната по тревога и пратена на острова. Командирът им Стрелников поисква от нарушителите да напуснат пределите на СССР. В отговор последва стрелба. 
„Обхвана ни люта злоба. Искахме само едно – да ги избием! Да отмъстим за момчетата!”, спомня си мл. сержант Юрий Бабанский.
На 15 март, изразходвали всичките си запази, съветските граничари са принудени да напуснат острова. Китайците подсилват своите позиции, пращат още жива сила и бойна техника на острова. И точно тогава настъпва моментът, който и до ден днешен е обвеян в легенди. От няколко километра внезапно идва огън, който буквално изпепелява китайските войници. Според други – ги стопява.
В много държави се разпространява новината, че огненият ад е следствие от използването на лазерно оръжиe с огромна мощност.
Според друга версия е използван т.нар. „обемен взрив”, пак използвайки лазери. Съществува и друга версия, според която лазерните оръдия разтопили леда на р. Усури и телата на китайците заминали на дъното.
Всъщност няма никаква легенда. В района около острова се разгръща 135-а мотострелкова дивизия на Съветската армия, окомплектована със съвсем новите и секретни по това време системи за залпов огън БМ-21 „Град”. Политбюро на ЦК КПСС обаче не дава разрешения за стрелба. На 15 март точно в 17,00 ч командващият войските на Далекоизточния фронт генерал-лейтенант Лосик, нарушавайки заповедта, нарежда да се открие огън от реактивните системи „Град” по групираните китайски войски. Всичко завършва точно за 10 мин. Унищожени са 5 хил. китайски войници заедно с бойната техника. На острова настъпва тишина. Във военния конфликт СССР дава 58 жертви, 94 са ранените.
През 1991 г. островът влиза в територията на Китай. Нарича се вече Джънбао, Скъпоценният остров. По-късно те решават проблема капитално – свързват спорния остров с насип с техния бряг и така вече той престава да бъде остров, както и спорна зона.
В радиус 200 м трева не никне
И до ден днешен по своята разпространеност БМ-21 „Град” отстъпва единствено на автомат „Калашников”. Системата за залпов огън е на въоръжение в над 50 страни в света, сред които Израел, Финландия, Китай, Беларус, Ирак, Куба.
Популярността на „Град” се обяснява със сравнително евтината цена и изключителна ефективност. Не го спират нито броня, нито окопи. Една ракета може да унищожи всичко живо в радиус от 200 м, а за 20 сек една установка изстрелва 40.
Тези, които не са убити от взрива, са достигнати от смъртоносните осколки. В зависимост от модификацията се получават до 3500 метални парчета. Тези, които по чудо избегнат първите два поразяващи фактора, просто изгарят: температурата в епицентъра на взрива е 2000 градуса, бронята се разлива, хората изгарят заедно с амунициите.
Далекобойността на ракетите е от 15 до 40 км.
Секретните програми „Терра” и „Омега”
През 1965 г. в СССР излиза на екран фантастичният филм „Хиперболоидът на инженер Гарин” по едноименния роман на Алексей Толстой. Там се показва как с помощта на лазерни лъчи се изпепеляват цели заводи. Зрителите обаче не подозират, че Москва вече повече от 10 г. разработва такова оръжие.
В средата на 50-те години на миналия век съветските учени Александър Прохоров и Николай Басов изобретяват оптически квантов генератор, който служи за основа на производството на боен лазер. В 1963 г. зам.-министърът на отбраната Андрей Гречко поръчва на учени да приспособят това устройство за военни нужди. В разработката е привлечено специалното конструкторско бюро „Вимпел”, което в края на 60-те се отделя като самостоятелно звено „лазерен профил” – ЦКБ „Лъч”, по-късно – НПО „Астрофизика”.
В 1964 г. започнали да се появяват реални перспективи: появили се програмите за разработка на мощно лазерно оръжие „Терра” и „Омега”. Първата била предназначена за унищожение на ракети, втората – за самолети. Изпитанията на оръжията се провели на секретния полигон Сари-Шаган в Казахстан. Според специалисти очевидци ударът по ракета бил несполучлив, но със самолетите оръжието действало безупречно.
