Стоим тихо в миманса, но крепим всичко на раменете си и спояваме екипа в операционната, казва проф. Евелина Одисеева
Днес проф. Евелина Одисеева, началник на клиника „Анестезиология” на ВМА, смята, че в съдбата й за добро се намесва случайността. А 39-годишната й професионална биография не била кой знае колко дълга. Тя тръгва от областната болница в Пазарджик след първите 6 месеца като педиатър в „Бърза помощ” през 1980 г. Там заминава по задължителното тогава тригодишно разпределение. Смятала, че провинциалният град „няма да й понесе”…
А се оказва страшен късмет да попадне там. В тези години болницата е филиал към пловдивския медицински факултет. Разкрити са клиники, има сериозно академично присъствие, доценти и професори обучават студентите по всички специалности. Тя също преподава като асистент. Ръководител на „нейната” клиника е един от пионерите на анестезиологията в България проф. Атанас Атанасов.
Д-р Одисеева смята себе си за трета генерация в тази много млада медицинска специалност. Повечето от първите анестезиолози са били хирурзи, обучени в скандинавските страни. Тя определя работата си с някои от тях като златен шанс. Проф. Атанасов събира млади и амбициозни лекари и основните познания в анестезиологията д-р Одисеева смята, че дължи на него. Тези познания и сега са от азбуката на анестезиологията. А големият поток от пациенти на областната болница предопределя работата й с най-различна патология.
Като част от пазарджишкия период е и тригодишната й практика в Тунис (1995–1998 г.). За първи път в болница в малко планинско градче, но с контингент пациенти на голям район, д-р Одисеева добива самочувствие и оценява добрата си подготовка в България. Там разчиташ сам на себе си и разбираш колко и какво можеш. А на теб и твоя колега заедно с 18 анестезисти, медицински сестри със специализирано образование разчитат другите лекари и… над 340 000 пациенти. Време на излизане от рутината, на нестандартни и спешни решения. Тогава оценява като важно нещо протоколите, които според заболяването „вкарват” пациента в алгоритъма на лечение. Невлизащите в тази рамка на стандарти пациенти обаче изискват наистина творчески подход в лекуването. Никак не й е било „скучно” в тази всъщност сериозна френска школа на здравеопазване. Днес оценява своя „френски” период, специализирала е и в Париж чернодробна трансплантация в болница „Кошен”.
Минават години и д-р Одисеева престава да мисли за завръщането си в София. Клиниката е модерно оборудвана, атмосферата – прекрасна, а 10 г. вече тя оглавява отделението след пенсионирането на началника. Но изчезва тръпката и предизвикателството, намалява времето й в операционната и се увеличава това по срещи и заседания… И тя загърбва позициите и рутината в областната болница.
Всъщност д-р Одисеева не е правила сама избора си на професия в семейство от родители и брат лекари, за това, че ще е лекар, се говорело от детството й. Първият си избор прави в 4-ти курс при стажа в Дихателния център на Александровска болница и след кръжока по анестезиология. Отказва се от идеята да е акушер-гинеколог. И за миг през годините не е съжалила за избора на анестезиологията. А в София мащабът на предизвикателствата е друг и през 2004-та приема покана да работи във ВМА, следващият й професионален шанс. Днес казва, че е попаднала случайно в екипа на болницата. Но вече е едно от безспорните й лица.
Така д-р Одисеева влиза и в екипа за чернодробни трансплантации, а през 2007-а правят първата. През годините екипът се сработва, но първата трансплантация за нея остава силно преживяване. Но преди това с колегите си са работили много активно в тежки и сложни случаи на чернодробната хирургия. „Най-добрата чернодробна хирургия се работи във ВМА”, смята д-р Одисеева. Трансплатационният екип на ВМА е уникален, от години той има обща професионална биография. И в него трябва да се впишеш. Затова въпреки стресиращата емоция от първата трансплантация днес в операционната страхът изчезва. Всеки път остава любопитството какво и как ще се случи.
Въпреки това и в нейната практика, и в тази на целия трансплантационен екип на ВМА първата чернодробна трансплантация разделя времето на „до” и „след” нея. Но след онези пет и половина часа трансплантиране, когато проф. Никола Владов си сваля ръкавиците и казва „Всъщност ние свършихме”, удовлетволението се изтръгва от всички с „Вярно, бе, ние свършихме”. Макар зад гърба си да имат в пъти по-тежки чернодробни резекции. Чернодробната хирургия е една от най-сложните хирургии и в нея най-трудно се преценява рискът и резултатът винаги е под въпрос, казва д-р Одисеева, тя е часовникарска работа.
Анестезиологът е ядрото на този тим, защото всички обсъждания и решения на останалите специалисти минават през него. Той определя какво може да понесе пациентът, той е до него и като негов защитник срещу рисковани интервенции. Въпреки това анестезиологът стои тихо в миманса, казва проф. Одисеева, но крепи всичко на раменете си и споява екипа в операционната.
Проф. Никола Владов се шегувал с нея, че когато започнала да работи в екипа му, си извадила от анатомичния атлас схемата на кръвоснабдяване на черния дроб. Защото тя има самочувствието на поливалентен анестезиолог, но в по-тясната и дълбока ниша на чернодробно-панкреатичната хирургия и транспантологията се среща с една подспециалност на анестезиологията. Тогава пречупваш опита си през нова призма и можеш да станеш още по-добър, казва д-р Одисеева. В практиката си има победи, но и загуби и помни тежките случаи. Но това, което най-много топли душата й, е че хората я помнят и споменават и след години. А пациенти продължават да я търсят за всеки здравословен проблем, за близки и семейства.
С трансплантацията се дарява втори живот, втори шанс. С усмивка д-р Одисеева казва, че с колегите от екипа са проводник на Божията воля, като спазват принципа „Прави каквото трябва…”. Тежко е, когато си безсилен и до ден днешен тя не може да свикне с болката от загубите. Защото е огромна отговорността към човека, доверил й живота си. А тя самата разбира, че с човешката болка и страдание не се свиква. Но загубите носят познанието за проблема, който не ти е позволил да помогнеш.
Мярката за професионализма на анестезиолога д-р Одисеева подрежда така: отговорност, пунктуалност, за да не пропуска нищо в залата – апаратура, кръвозагуба, жизнените показатели, да не се предоверява дори на опита си. Тя задължително поглежда и в полето на хирурзите. И смята, че рутината подвежда анестезиолога. Самата тя е толкова концентрирана върху процеса в операционната, че после навън се адаптира с часове.
Анестезиологът първи се среща с пациента още преди операцията, прави план за нея, консултация с хирурзите и дори „мизансцен” за участниците в екипа. Той познава и предоперативните проблеми на болния, възникналите по време на операцията и задължително си дава мнението след нея. Ако не намериш отговор на въпроса „Защо това се случва?”, не можеш и да помогнеш, казва д-р Одисеева.
Във ВМА тя се усеща на мястото си, обича реда и определя себе си като дисциплиниран и отговорен човек.Харесва адреналина и творчеството в професията си, а през годините разбира, че трябва да калява духа, психиката и физиката си заради нея. Определя болницата като спасителен бряг за много тежки случаи, но и като много социална болница. Смята, че има клиники на европейско, а гастроентерологичната е и на световно ниво. Според нея екипът на болницата се развива и е много важно, че през годините я ръководят хора, които познават отвътре клиничната и научноизследователската й дейност. Амбицирана е и модерната и структурно, и кадрово анестезиологична клиника да утвърди своя школа. Тя има потенциал да се развива, уверена е д-р Одисеева.
Знае си ролята в екипа и казва, че добрият хирург цени хората, с които работи, и своя подгласник, анестезиолога. За разлика от калпавия. Отрано се убеждава и във верността на сентенцията, че една операция може да свърши добре с лош хирург и добър анестезиолог, но с добър хирург и лош анестезиолог – не…
