Има моменти в живота на хората, в които проличава кой какъв е, на какво е способен и дали е подготвен за конкретната ситуация. А тези изпитания понякога настъпват съвсем неочаквано. Така се е случило и с четирима млади хора на 10 март.
Неделният ден край Карлово е бил топъл, приятен, само за разходки. Ефрейтор Никола Върбанов от 61-ва Стрямска бригада и приятелката му Радина заедно с Тони – друго момче, и още едно момиче – Станимира, са били край водопада „Сучурум”. Наоколо си е играело и кучето на Никола. Вече е било към 5 ч следобед и преди да тръгнат към града, се качват на моста. Водоемите в реката са два – на различни нива…
И тогава се завъртат миговете на изпитание. Радина извиква, като забелязва раница във водата, която пада от единия водоем към другия. Вижда се и приплъзващо се тяло. Станимира веднага се обажда на телефон 112.
С Тони се спуснахме бързо долу и влязохме във водата. Беше кално и не се виждаше нищо във водовъртежа. Тялото се мерна, посегнах към него, но то изчезна, Радина изкрещя, че минава покрай нас, извадихме го и го оставихме под моста. Беше 10–12-годишно момиче, нямаше пулс и не дишаше, връща се към онези напрегнати моменти ефрейтор Никола Върбанов.
Той започва да му прави сърдечен масаж, а Тони го обдишва. Секундите текат, минават няколко минути, но те не спират. Момичето започва леко да поема въздух. Обръщат го, за да изкарат погълнатата вода. В това време пристига линейката…
Уменията си да окаже първа медицинска помощ ефрейтор Върбанов е получил благодарение на преминатия двуседмичен курс за санитарни инструктори във Военномедицинска академия – София. Кога е постъпил в армията и как е протекла досегашната му служба? От Карлово е и е завършил Професионалната гимназия „Ген. Владимир Заимов” в Сопот. Веднага е постъпил в НВУ „Васил Левски” като редовен студент в гражданската специалност „Автомобилна техника и транспортна логистика”. След завършването на висшето си образование разбира, че са обявени приемни изпити за войници и през май 2013 г. е приет на служба в 61-ва Стрямска механизирана бригада. Сега е мерач-оператор в първи механизиран батальон с командир подполковник Станислав Малешков.
За постъпката си преди дни ефрейтор Върбанов казва, че това не е геройство. Имало е стрес, но не се е колебал дори и за миг, преди да влезе във водата. Според него всеки човек, ако види нещо подобно, е длъжен да направи всичко възможно, за да помогне. Разбрал е, че момичето вече е контактно и е добре. Радина е говорила с родителите му и те са изявили желание да се срещнат, след като дъщеря им се пооправи.
Като командир на ротата, в която служи ефрейтор Никола Върбанов, се надявам да имаме повече войници като него, повече такива млади хора да влизат в Българската армия. И не казвам това само по повод на благородното дело, което е извършил заедно с приятелите му, а защото той притежава много качества и като войник, и като човек, заяви старши лейтенант Славена Желязкова-Генкова.
Стана ясно, че ефрейтор Върбанов подготвя документите си и ще кандидатства в НВУ „Васил Левски”, но този път във военна специалност. И както е по новата наредба, като завърши след една година, може да му бъде присвоено първо офицерско звание.
