Своите първи статии Марта Гелхорн отпечатва в американското списание The New Republic. През 1930 г. решава да се преквалифицира като военен журналист и заминава за две години във Франция, където е сътрудник в бюрото United Press в Париж. Там тя приема присърце творчеството на европейските пацифистистки движения от онова време, чиито идеи често могат да бъдат открити в текстовете на бъдещите є репортажи.
След завръщането си в САЩ от Франция Гелхорн била избрана от дипломата Хари Хопкинс за следовател на Федералното управление по оказване на извънредна помощ. Нейните подробни и добре аргументирани доклади привлекли вниманието на съпругата на бъдещия президент на САЩ Франклин Рузвелт, Елеонора Рузвелт, след което и двете останали добри приятели за цял живот.
През 1936 г. в Кий Уест, Флорида, бъдещата военна кореспондентка среща голямата си любов – Ърнест Хемингуей. Двамата решават да заминат заедно за Испания, за да отразяват съвместно хода на избухналата там Гражданска война. На следващата година с по един куфар и общо 50 долара в джобовете си двамата са в Испания. Марта е на 29 г., а Ърнест – на 37. И двамата симпатизират на социалистическото правителство на Испания в борбата им срещу фашистките генерали, и двамата пишат репортажи за различни издания, за трагичните събития, настъпили там.
Гелхорн е единственият журналист, проникнал нелегално на санитарен кораб и да вземе непосредствено участие в десанта на англо-американските съюзници в Нормандия през 1944 г. След това успява да убеди военновъздушното командване да я вземат на борда на британски бомбардировач, обстрелващ германски военни позиции. По-късно става един от първите военни журналисти, които описват освобождаването на последните останали живи от концлагера „Дахау” и ужасите, които са изпитали.
През 1945 г., точно в края на войната, двамата с Ърнест се разделят. Но преди раздялата се срещат в Куба, след което Марта отново заминава на фронта. По петите й следва неговото писмо с ултиматума – „…ти или си кореспондент в тази война, или си жена в моето легло…”
Гледките на войната разтърсват психиката на Марта, че в следвоенните години активно защитавала правото на евреите да създадат своя държава. Тя е една от малкото журналисти, които подробно описвали издирванията на военните престъпници, и по-специално за хода на съда над нацисткия престъпник Адолф Айхман в Израел.
На 15 февруари 1998 г. в Лондон, на 89-годишна възраст Марта Гелхорн се самоубива, но не с огнестрелно оръжие като своята голяма любов Хемингуей, а по „женския” начин – със смъртоносна доза лекарства. Това е краят на дългата є борба с рака, който я измъчва.
Днес, нейното име носи една от най-престижните американски награди в областта на журналистиката – Martha Gellhorn Journalism Prize.
