Михаил ГРИГОРОВ
От 13 до 15 декември 1962 г. в Париж се провежда поредната сесия на Северноатлантическия съвет с участието на министрите на отбраната от страните – членки на НАТО. Обсъждайки международната ситуация, министрите отбелязват, че Алиансът е стабилен и динамиката на свободните общества продължава да демонстрира своите предимства и благосъстояние. В центъра на вниманието, разбира се, е наскоро отминалата криза, предизвикана от опита на Съветския съюз да наклони баланса на силите срещу Запада в своя полза с тайно разполагане на ядрени ракети на територията на Куба. По този начин Съветите довеждат света до самия ръб на ядрената война. Министрите на отбраната от НАТО отчитат, че огромната опасност е предотвратена в резултат на твърдостта и сдържаността от страна на САЩ, подкрепата на Алианса и на целия свободен свят.
В заключителното комюнике министрите на отбраната от НАТО подчертават, че Атлантическият съюз продължава да се бори, както и дотогава, за мир, свобода и сигурност, основани на върховенството на закона. Въпреки това Организацията на Северноатлантическия договор е решена да реагира адекватно на всякакви враждебни действия, засягащи сигурността и суверенитета на страните от евроатлантическата общност. Министрите са убедени, че са необходими постоянна бдителност и единство на целите в дух на взаимност между страните членки с цел намаляване на международното напрежение и съхраняване на отбранителната сила на НАТО. В същото време Съветът отново потвърждава необходимостта от общо и пълно разоръжаване, което да става под международен контрол. Изразява се надеждата, че съветската нагласа по този най-важен въпрос ще се промени. През 1962 г. НАТО прави и тригодишен преглед на отбранителната политика. Изводът е, че са необходими адекватни балансирани сили – ядрени и конвенционални, за да може Алиансът да даде възможно най-широк отговор при възникване на каквато и да е заплаха срещу сигурността на страните членки. Обсъдени са възможностите за развитието на конвенционалните и ядрените сили на НАТО. Специално внимание се обръща и на икономическото развитие на Гърция и Турция. Заключението е, че те се нуждаят от външна помощ за подобряване на условията на живот на техните народи.
Петдесет години след Карибската криза Найджъл Чембърлейн пише, че идеологическото съперничество между САЩ и СССР за „сфери на влияние“ е довело човечеството до ръба на ядрения конфликт. Шелдън Стърн, бивш историк от президентската библиотека на Д. Ф. Кенеди, коментирайки разсекретените през 90-те години архиви, отбелязва, че „Никога преди или след това оцеляването на човешката цивилизация не е било изложено на такава опасност“. Историкът Артър Шлезингер и приятел на президента Кенеди е убеден, че „Това е най-опасният момент в човешката история“. По време на кризата тогавашният министър на отбраната на САЩ Робърт Макнамара си задава гласно въпроса „дали ще доживее до следващата събота“ пред своите сътрудници, а по-късно признава, че „работата е била на косъм“. Ноам Чомски пише в „Гардиън“, че по време на кризата Кенеди обявява DEFCON 2, което на практика означава, че самолет на НАТО с турски пилоти може да излети за Москва и да пусне бомби. В Турция и в Италия по това време са разположени американските ракети с ядрени бойни глави „Юпитер“.
DEFCON е скала за ниво на бойна готовност на Въоръжените сили на САЩ с пет степени, като петата е най-ниската и тя е валидна в мирно време. DEFCON 2 означава една стъпка преди максималната бойна готовност. Обявявана е само веднъж по време на Кубинската ракетна криза. Следващата степен DEFCON 1 означава, че САЩ са на прага на голям военен конфликт с употреба на оръжия за масово унищожение. DEFCON 1 е обявявана само веднъж по време на десетдневните командни учения „Опитен стрелец“ на НАТО в Европа през 1983 г. По време на учението се изпробват нови уникални кодове за свръзка, радиомълчание и е отработен DEFCON 1 – режимът на максимална бойна готовност.
Колко може да бъде опасен фокстротът
От 16 до 28 октомври 1962 г. човечеството преживява най-острата заплаха от ядрена война. На 1 октомври от Мурманск към бреговете на Куба потегля бригада подводници. На борда на подводниците има ядрено оръжие. На подводничарите се дават указания, че оръжието може да се използва при нападение върху подводницата, причиняващо повреди в корпуса, или след специална заповед от Москва.
На 27 октомври една от подводниците Б-59 (Проект 641 „Фокстрот“ по номенклатурата на НАТО) е обградена от кораби на ВМС на САЩ начело със самолетоносача „Рандолф“. Освен това подводницата е обстрелвана от самолети. Използват се и дълбочинни бомби. Съветският разузнавач Вадим Орлов, който е на борда на подводницата, казва след години, че все едно са били във варел, а отвън са го блъскали огромни ковашки чукове. Командирът на подводницата иска да изстреля ядрено торпедо. За щастие на борда има морски офицер с повече правомощия от него. Той овладява положението и успява да изпрати съобщение до повърхността: „Прекратете провокацията!“. В резултат на това самолетите се изтеглят и положението се нормализира. Човечеството се разминава с ядрената война.
През 2002 г., на 11 и 12 октомври, на конференция в Хавана се събират американски, руски и кубински ветерани от Кубинската ракетна криза. Форумът е организиран от Архива за национална сигурност на университета „Джордж Вашингтон“ в партньорство с Института за международни отношения на университета „Браун“. Домакин на срещата е кубинският президент Фидел Кастро, който участва активно и през двата дни. Провеждат се изключително интересни дискусии на базата на разсекретени архиви от 10 държави, анализи на американското разузнаване и нова информация за ядрените опасности пред човечеството, неизвестни до този момент. В събитието участва и министърът на отбраната в правителството на Кенеди Робърт Макнамара, който отбелязва, че по време на кризата ядрената война е била много по-вероятна, отколкото се мисли за това по-късно.
На тази среща Томас Блентън от университета „Джордж Вашингтон“ заявява, че един мъж с фамилия Архипов спасява света през октомври 1962 г. Става дума за вицеадмирал Василий Архипов, който по време на събитията е капитан втори ранг. Той умира през 1998 г. и не доживява момента, в който името му става известно на света.
По онова време самите кубинци са смятали маларията за по-опасна от ядрената заплаха. Разкритията, направени на конференцията в Хавана по повод 40 години от кризата, показват, че на територията на Куба руснаците са успели да разположат само девет тактически ракети с ядрени бойни глави.
По време и след кризата всичко е забулено в тайна. Американски самолет U-2, който прелита над кубинска територия на 14 октомври, заснема ракетна площадка за разполагане на съветски ракети със среден радиус на действие SS-4. Кенеди, който преди това е пренебрегвал подобни сигнали, въвежда DEFCON 2. Преди това месеци наред 60 съветски кораба доставят оборудване за ракетните площадки. Войната е избегната, след като Кенеди и Хрушчов се договарят Съветите да изтеглят ракетите си от Куба, а НАТО – да изведат „Юпитер“-ите от Турция и Италия.
