Как се стига до генералското звание? Краткият отговор е – трудно. Да, казано е, че  всеки войник носи в раницата си маршалски жезъл, но въпросът е той да не остане там. Защото пътят от реднишкия или курсантския пагон до първата генералска звезда е дълъг и сложен. А той може да започне и от… школническия пагон на сержантското училище. И има съвсем подходящ пример… 
Началото на военното ми обучение започна през септември 1981 г. По-точно, на 13 септември прекрачих за първи път портала на ССВУ „Георги Измирлиев” в Горна Оряховица. В рода ми няма други военнослужещи, нито преди мен, а засега и след мен. Случайно попаднах на информация, която ме заинтригува по повод на прием във военно училище. Сам, въпреки че бях на 15 г., си подготвих документите за кандидатстване, с което изненадах моите родители. Завърших сержантското училище през 1984 г. – церемонията по присвояване на първо сержантско звание се състоя на 1 септември във Варна, връща се назад във времето командирът на 2-ра Тунджанска механизирана бригада бригаден генерал Костадин Кузмов.
Споделя, че първите две години са били изключително трудни не само за него, а и за всички школници. Но това не го е отказало. Едва ли на тази възраст си е мислил за военна кариера. Затова и конкретизира, че решението му за посвещаване на военната служба е дошла много по-късно, когато вече е бил офицер с няколкогодишен опит в граничен гарнизон, след като през 1989 г. е завършил ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново – профил „Мотострелкови”. Какво е запомнил най-вече от времето, когато е бил в 34-ти мотострелкови полк в Момчилград? Отговорът му е – ученията с Предния отряд. Може да разказва за всяко едно тях. Като старши лейтенант на четири години служба е бил назначен за началник-щаб на батальон, а е нямало… командир на батальон. В края на 1993 г. заедно с командния състав на формированието организирал и провел тридневно учение, извел военнослужещите на границата  и след  изпълнението на задачите са се прибрали живи и здрави. Определя това време като период на много безсънни нощи, напрежение и трудности… 
Продължил е обучението си. През 1998 г. завършва Военна академия „Георги С. Раковски”, а през 2014 г. –  Сухопътния колеж на Американската армия в Карлайл. След годините в Момчилград служи в 61-ва Стрямска механизирана бригада, Командването на Сухопътните войски и 68-а бригада „Специални сили”. Като офицер е преминал през редица длъжности. Бил е командир на взвод, командир на рота, началник-щаб на батальон, командир на механизиран батальон, заместник-началник щаб на бригада, началник на сектор в Командването на Сухопътните войски и заместник-командир на бригада. Участвал е на мисията в Ирак през 2005 г. (от април до края на декември) като командир на 5-и пехотен батальон. 
От 1 април 2016 г. бе повишен в звание бригаден генерал и назначен за командир на 2-ра Тунджанска механизирана бригада. Тогава заяви: „Наистина не съм очаквал, че ще ми бъде предложена такава длъжност. Приемам я като ново предизвикателство
А аз обичам предизвикателствата. Това е начин всеки един да се доказва. Благодарен съм на командира на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев, който ми гласува това доверие и ме предложи за повишаване в звание и длъжност. За мен това назначение е чест, тъй като всеки един офицер се стреми да достигне в кариерата си върха на военната стълбица, поне за мен е така”. 
След назначаването си за командир на 2-ра бригада бригаден генерал Кузмов определи приоритетите си – личния състав и бойната подготовка. А те са свързани. Защото обучението се извършва в системата на бойната подготовка, която изгражда способностите на всяка една бойна единица. Но пък бойната подготовка може да се провежда тогава, когато има личен състав.
Разбира се, няма как да не е повлияло на кариерното развитие на бригаден генерал Кузмов участието му в мисията в Ирак като командир на 5-ия ни пехотен батальон. Признава, че и на него не е било лесно, както на всички останали. Най-трудното беше, че след инцидентите в началото още на втория месец ни трябваха много сили и изключителна воля, за да преодолеем тази ситуация и да можем да продължим да изпълняваме мисията. А тя беше най-дългата от мисиите на пехотните ни батальони в Ирак – изкарахме 8 месеца. На 6-ия месец  около една трета от хората пожелаха да се приберат. И тогава ги подменихме с тези, които се подготвяха за 6-ия ни контингент, но той така и не тръгна от България. След това трябваше да приберем у нас цялата техника и имущество. До края на 2005 г. контингентът беше в България, уточнява бригаден генерал Кузмов.
След толкова години в армията продължава ли да служи със същото желание? При факта, че целият ми съзнателен живот е преминал в казармата, ще отговоря с „Да”. То и няма как да бъде по друг начин. Много често споменавам пред моите подчинени, че ако се върши нещо, то да се прави както трябва, ако ли не, по-добре да не се захващаме, категоричен е бригаден генерал Кузмов. Той намира време, за да продължава и парашутната си подготовка, започнала като заместник-командир на 68-а бригада „Специални сили” и вече има 57 скока.
И тази година ще бъде изключително динамична и натоварена за 2-ра бригада. Освен всекидневния учебен процес и тактически занятия и учения на по-малките формирования са планирани участия в КЩУ в национален или многонационален формат. 
За инициативата на Министерството на отбраната „Бъди войник!” бригаден генерал Костадин Кузмов посочва, че тя привлича обществено внимание и осветлява военната служба  в положителните й аспекти. И заключава, че въпросите за армията не засягат само военнослужещите, а  всички български граждани.