В Белене се проведе сбор по водолазна подготовка с водолазите, които са назначени на водолазни длъжности в Сухопътни войски. В занятието участваха също така и участници от Военноморските сили, от Регионална служба „Военна полиция“ – Варна. Всяка година по това време провеждаме такъв лагер сбор, където се отработват занятия по водолазна подготовка съгласно програмата за бойната подготовка на инженерните формирования. Това каза капитан Даниел Маринов – непосредствен ръководител на сбора по водолазна подготовка, който служи в 55-и инженерен полк – Белене, като командир на щабна рота.
По време на сбора се отработват учебни въпроси от самите теми и занятия. Основно се тренира практическо спускане и изплуване на водолазите с въздушно водолазно снаряжение и въпроси по инженерното разузнаване. Разузнава се водната преграда за наличието на заграждения, мини, боеприпаси, както и маркирането им, извличането им на повърхността и след това на брега. Има и една нова тема, свързана с подводното взривяване. С бойни взривни вещества и средства за взривяване в момента не е позволено да се работи в р. Дунав. Това се прави единствено с учебни и имитационни средства, които са безопасни и с тях не се нарушават екологичните правила за защита на околната среда, твърди капитан Маринов.
Новата задача всъщност е от миналата година, когато водолазите са преминали през специализиран курс във Военноморска база Бургас. Специалността се води водолаз взривник и се категоризира за подводно взривяване. На този сбор по водолазна подготовка се отработват въпросите, които вече са били заучени.
Всяко лято ходим на подобен лагер, само че във Военноморска база Бургас, където условията са съвсем различни.
В морето видимостта е значително по-голяма няма такива течения и имаме свободно плаване. Докато тук, в реката, скоростта на течението на реката и затруднената видимост не ни позволяват свободно плаване, каза още капитан Маринов.
Целта е да се сглобят действията на водолазните групи, които се създават всеки ден, защото има участници и от батальона за защита на силите от Стара Загора, и от батальона за защита на силите от Казанлък. Когато те си провеждат подготовката, това се прави на язовир и условията на място са съвсем различни от тези в реката. По този начин се повишава подготовката на личния състав, назначен на такива водолазни длъжности и се повишават способностите по изпълнение на задачи по инженерното разузнаване и други, твърди капитан Даниел Маринов.
Дълбочината на изпълнение на задачите на река варира. Влиза се навътре приблизително на около 30 м, където дълбочината е около 5 м в близост до буя Специално в участъка, в който се проведе сборът по водолазна подготовка с водолазите, които са назначени на водолазни длъжности в Сухопътни войски, преди години е имало изкопи, откъдето се е добивала баластра и на места има трапове. Това създава условия от дълбочина 2 м да се слезе рязко на 10–15 и дори 18 м. С течение на времето наносите запълват тези дупки. Най-дълбоко е във фарватера, където плават плавателните средства, но дотам не се достига при подобни занятия.
Тези занятия се провеждат всяка година, като трябва да се покриват и отработват определен брой норми и часове за всеки водолаз в зависимост от това каква квалификация притежава.
Всички формирования, които участват на подобни сборове по водолазна подготовка, разполагат със собствено водолазно оборудване. Част от оборудването, което го нямат, им се осигурява за конкретния лагер, за да могат да си изпълняват задачите и да си отработват учебните въпроси, без да има някакви препятствия и трудности.
Ползват се сухи костюми и дълги плавници
Използваме сухи костюми, които напълно изолират тялото от средата, защото температурата на водата е около 10 градуса по Целзий и е твърде студено за мокри костюми. Използват се бутилки със самари, не със жилетки, защото течението в реката е много силно. Това каза старши лейтенант Димитър Маринов – командир на разузнавателен взвод в 55-и инженерен полк – Белене, по повод водолазния сбор.
Този тип обследване, за което сме разбрали, че само и единствено то работи на р. Дунав заради бързото течение, се нарича обследване по ходово въже. Има и още два начина за обследване на река, това е от лодка, чрез наблюдение и чрез тераса, която се спуска от лодката, но тук видимостта е доста слаба, а и течението е много силно, затова единственият начин е именно ходовото въже. Използват се и по-дълги плавници, твърди старши лейтенант Димитър Маринов.
Видимостта под водата е по-малка от един метър. Обследването по ходово въже в тези условия се извършва единствено и само чрез напипване, защото не се вижда почти нищо. Самото обследване на 60–70-метров район става твърде бавно заради специфичните условия.
Водолазите трябва да стигнат по ходовото въже до котвата, да я преместят на един-два метра, за да може, разпервайки ръце, да опипват в рамките на 1,5 м до 2 м и постепенно през такива разстояния се обследва целият район. Освен че търсиха снаряд, водолазите извличаха и разузнавателни данни като скорост и температура на водата, каква е почвата на дъното – дали е тинесто или каменисто, и се опипва освен за снаряди, така също и за заграждения и други предмети, които могат да попречат на форсирането на реката и изграждането на мост, каза още командирът на разузнавателен взвод в 55-и инженерен полк старши-лейтенант Димитър Маринов.
Движението под водата в реката става само по ходово въже
Движението на водолаза под водата става само по ходово въже, което предварително се устройва за такива полигони на вода, с въжета под водата. Течението на водата в Дунав е около 0,6–0,8 м/сек, понякога достига и до 1 м/сек в зависимост от нивото на водата в коритото на реката. Течението понякога надхвърля и тези стойности и достига дори над 1 м/сек, което не позволява свободното придвижване под водата.
Трудоемкостта под водата тук, на реката, е много голяма и натоварването е много голямо, защото водолазът с двете си ръце трябва да се придържа към въжето и да се придвижва към точката, до която трябва да достигне.
Течението го изтласква и това създава трудности. Трудно е, но водолазите имат опит, защото тези лагери се провеждат от много години, обяснява командирът на щабна рота в 55-и полк.
Военни полицаи за първи път се спускаха в река
За нашата нещатна водолазна група от Варна това е първо участие в такъв водолазен сбор. Тук сме по покана на командира на 55-и инженерен полк – Белене – полковник Росен Арабаджиев, за съвместно участие на Военна полиция със Сухопътни войски. Това каза подполковник Йордан Драгов – Началник отдел „Контрол и охрана“ в Регионална служба „Военна полиция“ – Варна.
Видимостта в реката е много малка – между 25 и 30 см. Течението е доста силно. За нас това е голямо предизвикателство. Досега имаме доста спускания в язовир и на море. Групата ни е от 2006 г., тази година на 6 март отбелязахме 13 г., подчерта подполковник Драгов. Той допълни, че такива спускания могат да бъдат организирани и в базата им на язовир „Искър“, като един вид върнат жеста по поканата от командира на 55-и инженерен полк – Белене.
Темата на занятието, което изпълняваме съвместно с колегите ни от Военна полиция, е „Прокарване на пътна нишка“ на различни дълбочини. Нишката всъщност е въжето, по което се водят водолазите, отново на различни дълбочини. Това каза старши сержант Георги Начев – командир на водолазно-разузнавателно отделение в 55-и инженерен полк – Белене, който беше и ръководител на спускането на съвместните занятия с военните полицаи.
Целта е колегите ни да свикнат с течението, защото досега не са се спускали в река. Това е доста по-различно от морето и защото почти няма видимост, но и се налага да се борят с течението. Другото занятие е спускане от плаващо средство и ходене по пътната нишка, каза още старши сержант Начев.
