Инициатива, която дава ново самочувствие на децата, подпомагани в армията
На Рожен сме, между боровете светлее куполът на обсерваторията. Двайсетина деца се изсипват по пътеката, във фоайето ги посрещнат звездни карти и космически снимки. Тесни стълби ги въртят нагоре до залата с телескопа – чудовище с око, вгледано в Космоса, през клепача на огромна отваряща се черупка. Разказът на астронома д-р Никола Петров ни въвежда в загадките и историята на небесната наука. Астрономът е тук от 22 години, живее в сградата, чийто покрив е в мъглата между боровете… Разкрива им причудливи картини за времето и космическия необят.
Аудиторията деца е, условно казано, някои са на по 8–10 г., но и на по 28. Общност, свързана от тежко преживяване. Загубили са родител военнослужещ, изпълнявал служебния си дълг. Но армията е намерила път към сърцето им. Преди 7 г. идеята на Сдружението на жените военнослужещи получава подкрепата на генерал-майор Нейко Ненов, тогава командир на Сухопътните войски. Полковник Невена Митева, председател на Сдружението, споделя – „децата от първия лагер не можеха да карат ски. Сега, след 7 поредни зими в хотел „Хармония” на Пампорово, те са влюбени в този лагер. Вече 4 от групите са напреднали – карат по „червени” писти (средна трудност)”.
Интересно е да видиш групата рано сутрин. Съсредоточени в указанията на инструкторите от „Пампорово” АД, те попиват задачите за деня. Без съдействието на тази фирма ски училището за децата на армията би било невъзможно. Управителят на гардеробите и ски училището към „Пампорово” АД Георги Карамитев споделя: „Знаем, че са деца на загинали служители на армията.
Искаме да бъдат щастливи
Да усетят ските като удоволствие, да заобичат планината. Ски учителите им помагат да стават все по-добри” .
А как го усещат самите учасници?
Веселин Христов на 28 г.: – Бил съм участник, а сега съм и отговорник на този лагер. Завърших Военна академия, работя в МО в дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание”. С директора ни Иво Антонов, със Сдружението на жените военнослужещи, с подкрепата на министър Каракачанов като патрон тази инициатива продължава да съществува.
Предстои в Девин да посетим няколко обекта, където не сме ходили. Като организатор имам задължения. Не съм си представял колко е топло в обувките на хората, които отговарят за нас. Надявам се да ни простят, ако сме правили гафове.
Веско обясни, че следва стъпките на баща си – харесва професията си, за него това е чест и радост. „Баща ми отговаряше за следенето на военновъдушното пространство. След тежко дежурство почина на 40 г., грижейки се за нашата безопасност. Бях на 8 г. Имам спомени и те са причината да съм човекът, който съм сега…”
Завършил училище за електронни системи, но в частните фирми изпълнявал чужди нареждания, а не това, което му се иска. В сферата на сигурността и отбраната преоткрил себе си – „в държавния сектор се чувствам елемент от голяма машина, знам какъв е моят принос и ще се радвам да го видя приложен…” заявява Веселин. Сдружението и БА „се грижат, освен да сме финансово осигурени от Фондацията „Деца на Българската армия”, и да се събираме заедно. Животът не е само тъга, има радост, светлина…”
Според полковник Невяна Митева многообразието от инереси в групата е голямо, „опитваме се да възпитаме у тях да са активни личности
да знаят, че сами определят пътя си. Повтаряме го аз и всичките момичета от Сдружението – тук сме голямо семейство. И нашите деца са с тях. Не съм полковник Митева, а съм Невяна, те са Веси, Наско… Правим игри всяка вечер. Деца под 13 г. не се пускат в нашите бази без родител. Затова виждате и майки тук на пистата…”
Започнали, когато децата били 68. Израстват, поемат живота си – „винаги ще се радвам да стават по-малко…” Полковник Митева разказва за срещите им със сноубордиста Радослав Янков, с Йордан Йовчев, с Екатерина Дафовска. Спортистите им дават пример, че всичко могат да постигнат, стига да го искат силно. Да си поставят цел, да я преследват.
Феномен е Веселина Гекова, участвала от самото начало.
– Баща ми почина още като бях на 9 г. Вече съм на 27 г. – през цялото време съм разчитала на помощта на МО и на социалната дейност, която се организира тук. Времето в хотел „Хармония” е от най-ценните през годината. Събирам се с деца, преминали през една и съща житейска драма – имаме много какво да си кажем. Да почувстваме, че не сме сами, не сме единствените.
Семейство сме и мога да разчитам на тях
По-близки са ми от обикновените ми приятели.
Порастваме. Преди тези 7 години се организираха и други дейности от Агенцията по социална политика – бяхме в Охрид, в Брюксел. Най-силният спомен е първия път като бяхме на Пампорово – мислехме, че сме единствените с житейска драма и общуването ни накара да се почувстваме по-приети в социалния кръг. Незабравимо беше в Брюксел – уникално изживяване за мен и за брат ми. Посетихме Европарламента, сградата на НАТО, конферентна зала, където седят световните лидери и бяхме първите цивилни, които имаха достъп.
Веселина знае 5 езика „Говоря испански от испанската гимназия в София, говоря английски – учила съм в Лондон, чешки – учила съм в Чехия, говоря италиански, работила съм в италианска компания. Говоря и френски, това ми беше вторият език в гимназията…” Рисува, прави стъклописи, скулптури от плътно и надуваемо стъкло, има амбиции да се занимава с 3D моделиране.
Заварвам 12-годишният Иванин Янев на пистата:
– Чувствам се супер. Сега за втори път карам ски. Калеко ми ме учеше. Още не мога да правя завои, само на рало. Карал съм шейна, но ските са по-хубави, по-бързи са.
Ева Полянкова е тук за първа година. „Не си падам по зимните спортове. Но за 2–3 ч се отпуснах благодарение на моя инструктор. Хареса ми тръпката – увеличаваш скоростта, гледаш планината. Без този лагер не бих могла да дойда тук и да се науча да карам. Прекрасно е”.
Иво Антонов, директор на Дирекция „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание” в МО:
– С наше съдействие и на ИА „ВК и ВПД” организираме тези лагери. Инициативата е на Сдружението на жените военнослужещи. Не сме командировани, взели сме си отпуск, за да бъдем заедно с родителите и децата на загиналите. Няма началници и подчинени, гости и т. н. Децата играят заедно с нашите деца, вече са приятелчета, имат група в социалните мрежи. Ако в началото са били плахи и несигурни, сега се наричат тайфа. Ръководител е Веско – дете на БА. Умишлено го назначихме за началник, за да видят децата, че имат реален шанс в системата на МО. Той постъпи по собствено желание в МО и вече е част от нас.
Още едно момиче пожела да работи в МО и в момента документите му се проучват за класифицирана информация.
