Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.
Начало на края на Ердоган? Рано е.

 

Посланик Петър Воденски *
Когато коментираме резултата от отминалите местни избори в Турция, се натрапва сравнението с последния президентски вот от 2018-а. Но има разлика между президентски и местни избори. Например религиозни бяха мотивите много кюрди на местния вот в неделя да подкрепят кандидатите на управляващата ПСР (Партията на справедливостта и развитието) на президента Ердоган в югоизточните райони на страната. Сега ПСР  взема малко повече, отколкото на изборите за президент през м.г. Съюзниците от Партията на националистическото действие получиха почти същите гласове и така двете партии взеха около 54% (срещу 52% през 2018-а). 

Затова е пресилено да се говори за крах на Ердоган на този вот, независимо от успеха на опозицията в големите градове (Анкара, Истанбул и др.). Макар ситуацията да е болезнена загуба за президента, особено в Истанбул, където кандидат от управляващите за кмет беше бившият премиер Бинали Йълдъръм. И естествено, там, а и на други места управляващите обжалваха резултата. Успехът на опозицията в тези градове е знак, че хората не са доволни от икономическото състояние на страната (а Истанбул създава 31% от БВП). Защото турската лира загуби през 2018-а около 40% от стойността си спрямо долара, на годишна база инфлацията е около 20%, намалява икономическият ръст, а безработни са около 3,5 млн. души, намаляват и външните инвестиции (от Саудитска Арабия, от Катар), огромен е външният дълг на страната и естествено, капиталите, включително турски, напускат турската икономика. Един от факторите, които повлияха негативно, са икономическите санкции, които американският президент Тръмп наложи временно на Турция. И в този смисъл Ердоган има основание да обвинява за тежката икономическа картина Запада, но 

вина носи и собствената му политика

Макар че в неделя турците гласуваха за кметове и общински съвети, ликът на президента Ердоган присъстваше на повечето от билбордовете на партията на справедливостта и развитието
Защото още преди няколко години бяха ясни тенденциите на икономическо прегряване и се очакваха такива неблагополучия. Но не бих окачествил резултата в големите градове като голяма загуба за Ердоган. 

Предизборната кампания на Ердоган беше силно агресивна и внушаваше: ако не гласувате за нас, ще настъпи апокалипсис, не гласувайте за терористите. Той наричаше опозицията „терористи” заради негласната предизборна коалиция, която по закон не можеше да се регистрира. Тя включваше Народно-републиканската партия, създадена от Ататюрк, Добрата партия на Мерал Акшенер, но и прокюрдската Демократична партия на народите. Не отиваме на война, а просто на едни избори, опонираха от опозицията. Тези партии се поддържаха една друга и в отделните градове подкрепяха съответно най-силния кандидат на една от тях. 

В тези избори, както и донякъде в предишните, се очерта победа на Ердоган във вътрешна Турция, във вътрешността на Анадола, докато средиземноморските райони в Западна и Югозападна Турция бяха спечелени НРП. Което говори, че едрият капитал в големите градове там, който е експортно ориентиран, не е доволен от икономическото състояние и избирателите в тях застанаха зад опозиционните партии.

Тази картина очертава различни тенденции за следващите ходове на президента във външната и вътрешната политика. Избраните кметове на опозицията обаче неминуемо трябва да намерят общ език с губернаторите, с валиите. И дори в началото да има търкания, ще се случи и ще работят заедно. Не се очертават големи промени във външната политика както по отношение на Балканите, така и по отношение на кризата в Сирия и в Близкия изток. В Сирия турският президент ще стигне дотам, докъдето се договори със САЩ, с Русия и Иран. Трябва да признаем, че Анкара се установи 

като един от по-големите играчи 

в близкоизточния регион. Тя седна на масата за преговори с Русия и Иран и това не е малко. Прочисти Африн, кани се да го направи и в Манбидж и настоява за кордон от 20–30 км покрай границата й, където откъм Сирия да няма въоръжени кюрдски елементи, които да могат да преминават и на турска територия. Досега беше трудно заради това, че САЩ подкрепяха досегашния си съюзник кюрдите. Но турската дипломация търси договорки, а за Ердоган е важно да не може да се прехвърля нестабилност през границата на страната.

По отношение на милионите бежанци в Турция с установяването на стабилност в Сирия той ще опита да ги върне, но със сигурност няма да успее да се освободи от всички. Но е ясно, че с бежанската карта ще продължи да държи Европа в шах. Засега ги удържа да не тръгват към нея. По материали в турската преса всеки месец турските органи за сигурност връщат по 3000–4000 бежанци още преди да стигнат до границите на ЕС. И така се изпълнява поетият към Европа ангажимент, макар някои мигранти да успяват да проникнат. В този смисъл прогнозите за огромна бежанска вълна откъм Турция са силно преувеличени. Защото Анкара е в състояние да контролира този процес, както го прави от години.

Не се очакват големи икономически реформи в страната, Ердоган се опитва да овладее кризата, но засега се получава половинчато, защото гаси пожарите с палиативни мерки. Като например откриват се държавни магазини с по-евтини стоки. Имаше такива магазини преди изборите, ще видим дали ще просъществуват и след тях. А обикновените турци наистина трудно преживяват. Отъня и средната класа, инфлацията изяжда заплатата и спестяванията. За фирмите, които изнасят, ситуацията е добра, трудно е за внасящите заради загубата на стойността на лирата. 

Кризата можеше да бъде и много по-жестока

но едва ли можеше изобщо да се избегне. Очаква се една от мерките, които Ердоган ще предприеме, да е търсене на финансиране, каквото намери от Катар срещу политическа подкрепа на фона на изолацията, в която изпадна тази страна. Очакват се капитали и от Саудитска Арабия, която е в некомфортна ситуация след случая с убития в Турция саудитски журналист Хашоги. 

Що се отнася до политиката на Анкара на Балканите, концепцията, представена в книгата „Стратегическата дълбочина” на бившия премиер Давутоглу, продължава да се осъществява. Турция гледа на Балканите, и не само на тях, като на бивша територия на Османската империя и прокарва политиката си с институции – инструменти в лицето на Дианет (правителствена дирекция по религиозните дела), МИТ (националната разузнавателна служба), ТИКА (агенция за сътрудничество и развитие), културния институт „Юнус Емре“. А в много балкански и западноевропейски страни има протурски политически партии.

„Скъпите на сърцето му” територии Ердоган от време на време назовава публично, а преди година в Гърция постави въпроса за преразглеждане на Лозанския договор и на границите. Очаква се да постави въпроса и за островите в Егейско море. По отношение на откритите залежи в прилежащите на Кипър води той няма да се откаже от претенции, безцеремонно повтаряйки „тука има наши”, т.е. кипърски турци в северната част на острова. Ще продължи покровителственото отношение към Македония, Албания, Косово, особено към Босна и Херцеговина. Към България очаквам да продължи политиката на сигурност по границите. Дори неудачното и много недипломатично изказване на външния министър Чавушоглу, без да го извинявам, отдавам на факта, че предизборно искаше да повлияе върху нагласите българските турци да гласуват не традиционно за НРП, а за управляващите. Не изключвам обаче при друг вътрешнополитически повод 

да последват и други изказвания от страна на Анкара

Но не се очертават промени в турско-бъларските отношения. В дипломатически план отговорът на провокацията с изказването на министър Чавушоглу от наша страна беше много сполучлив. Въпросът е в реакцията на Прокуратурата и ДАНС по външното финансиране на мюфтийството в София и искането за турско малцинство у нас. 

Местните избори в Турция не очертават началото на края на управлението на Ердоган. Защото той се справя нелошо и държи властта здраво. Но и в геостратегически план никой няма интерес от слаба, размирна и непредвидима Турция, особено България.

*Петър Воденски е дипломат, член на Стратегическия съвет към президента 
 

Най-ново

Единична публикация

Избрани