Франция и НАТО – Режисьорът участва и в писането на сценария

През март 2009 г. френският президент Никола Саркози обявява, че Франция се завръща във военните структури на НАТО след повече от 40-годишно отсъствие. С тази стъпка Саркози отменя решението на президента Шарл дьо Гол, взето през 60-те години на миналия век. Решението на Саркози за присъединяването към Алианса предизвиква възмущение в почти всички политически кръгове във Франция и най-вече в левицата и центъра. Тази негова стъпка разгневява дори голистите в собствената му партия, защото тя подхранва опасенията им, че Франция може да загуби своята независимост и възможността да опонира успешно на САЩ. Критиците на Саркози твърдят, че това ще затрудни в значителна степен страната да следва пътя на последователно отстояване на националните интереси и да се дистанцира от Вашингтон, когато е необходимо, особено по отношение на политиката към страните от арабския свят. 

 

Аргументите на президента Никола Саркози за завръщането на Франция в НАТО обаче са повече от солидни. Той подчертава, че в продължение на години Франция играе все по-важна роля в Алианса. Френски генерали командват мисии на пакта в Косово и Афганистан. На практика Франция е четвъртата военна сила в организацията. Саркози казва още, че нищо във външната политика на страната няма да се промени, защото Франция ще  участва пълноценно в най-висшите ръководни и командни структури на Алианса. Френският външен министър по това време, Бернар Кушнер, също припомня, че французите дават своя принос във всички мисии на НАТО и в Босна, и в Косово, и в Афаганистан, само че не участват в обсъждането и изготвянето на военните планове за тези мисии. Кушнер казва, че „Франция не може да продължава да бъде единственият режисьор, когото не канят да участва в писането на сценария“. Освен това според проучването, проведено от френското списание  Paris Match по това време, 58 процента от французите одобряват завръщането на Франция в командните структури на НАТО. Тази „семейна сага“ между Франция и НАТО започва в далечната 1966 г., когато президентът Шарл дьо Гол решава да изведе страната от интегрираните военни структури на Алианса. Това решение е израз на стремежа към по-голяма независимост във военната сфера, особено по отношение на САЩ, както и на нежеланието да се интегрират френските средства за т. нар. „ядрено сдържане“, както и да се допуска под каквато и да е форма контрол върху френските въоръжени сили. 

На практика, въпреки че Франция, както и преди, продължава да участва в политическите структури на организацията, тя губи представителството си в редица комитети на НАТО. Става дума за Комитета по отбранително планиране и Групата за ядрено планиране. Решението на Дьо Гол довежда и до излизането на френските войски от командването на НАТО, както и до извеждането на чуждестранните войски от територията на Франция. Политическата щаб-квартира на НАТО, разположена в Париж от 1952 г., и Щабът на Върховния главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа, намиращ се от 1951 г. в Роканкур, са пренесени в Белгия. 

Но независимо от излизането си от обединените военни структури на НАТО Франция подписва със Северноатлантическия съюз две технически споразумения, в които е определен точният ред на действия в случай на агресия от страна на Съветския съюз. Типичен „развод по френски“ – „разделяме се, но си запазваме приятелството, грижим се за децата си, както досега, и от време на време дори може да си лягаме заедно“. 
Още през 1989 г., след падането на Берлинската стена, Франция започва да изпраща редовно свои войски за участие във военните операции на НАТО, като при това тя е една от държавите с най-многобройните контингенти в тези мисии. Също  така е четвъртият най-голям донор във военния бюджет на Алианса. 

В началото на 90-те години на миналия век Франция постепенно започва да се дистанцира от решението на Дьо Гол през 1966 г. От съвещанието на министрите на отбраната от държавите  – членки на НАТО, в Севиля през 1994 г. френски военни министри започват да участват редовно в този формат. От 2003 г. френски офицери работят в структурите на Стратегическото командване по операциите и Стратегическото командване по трансформацията. 
На Срещата на върха на НАТО в Страсбург-Кел през април 2009 г. Франция обявява официално пълноправното си завръщане в структурите на Алианса. Домакини на срещата са Германия и Франция. На срещата тържествено е чествана 60-ата годишнина на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).

Луксозните копринени шалове

Франция е домакин на НАТО в продължение на 15 г. – от 1952 до 1967 г. През тези години французите предлагат на Алианса две разкошни квартири за политическия щаб в сърцето на Париж – двореца „Шайо”, с изглед към Айфеловата кула, и парцелът до Булонската гора, където е построена нова сграда за НАТО с форма на буквата „А“ – като Алианс. 

В Роканкур, на 18 км западно от Париж, за три месеца са издигнати сградите на щаб-квартирата на Върховното съюзно командване на въоръжените сили на НАТО в Европа – SHAPE. След това в тези помещения се настанява парижката пожарна команда. 

През 50-те години на миналия век във Франция и най-вече в Париж темата НАТО постепенно става все по-актуална и дори модна. Французите започват да се гордеят с факта, че са домакин на „първия в световната история военен съюз, създаден не за война, а за защита и поддържане на мира“, по думите на американския президент Дуайт Айзенхауер. 

Изтъкнати френски фотографи създават плакати с униформите на различните армии на държавите – членки на НАТО, за да могат хората да ги разпознават, а и те да се разпознават помежду си.  

За първи път на френска земя се появява международно училище край Роканкур,  за децата на военнослужещите в  SHAPE. Изграден е бункер с площ 40 хектара, който да побира 1000 военнослужещи. Най-напред в Париж е създаден  Колежът по отбрана на НАТО за обучение на офицери, преди да се премести в Рим. Емблемата на НАТО започва да краси най-луксозните стоки, като известните копринени шалове Hermès. Такива шалове са поръчвани за участниците в заседания на Северноатлантическия съвет. 

Във Франция САЩ откриват  и една от най-големите си военни бази. В съседство има фурна за хляб. Синът на собственика  Пол Пикар решава да създаде френската версия на нарязания хляб, защото вижда, че американските войници  употребяват такъв. Той нарича хляба „Хари“ и го опакова с цветовете на американското знаме. 

Независимо от положителната нагласа на французите към НАТО в страната продължава разпространението на знания за Алианса сред младите хора. Асоциацията на Атлантическия договор, която има за цел разясняването на политиките на пакта, създава летни училища. В Париж се организират и изложби за широката общественост, които разказват за Атлантическия съюз. Темата за НАТО навлиза и във френското кино.