Чарли Чаплин: Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!

На 16 април тази година се навършват 130 години от рождението на най-великия комик на всички времена Чарлз Спенсър Чаплин, по известен на света като Чарли Чаплин. В този материал няма да отваряме дума за бедното му водевилно детство, за циганския му произход и психическото заболяване на майка му, на която дължи артистичния си талант и първите си изяви на сцена, нито пък ще говорим за многобройната му челяд и безбройните авантюри с нежния пол, нито пък за поруганите останки в гроба му с българско съучастие.

Ще се спрем само върху военната тема в неговото творчество, на която Чаплин акцентира само в два от своите филми, но затова пък и двата – с огромен зрителски успех.„Пушки на рамо!” (Shoulder Arms) е вторият ням филм на Чаплин, заснет с компанията First National Pictures през 1918 г. по време на Първата световна война. Три години по-рано Чаплин вече е културен феномен. Магазините са снабдени със стоки „Чаплин“, той е включен в карикатури и комикси, а
за него са написани няколко песни. Тъй като неговата слава нараства в световен мащаб, той става първата международна звезда на филмовата индустрия. Комикът е запознат с популярността си и иска за работата си по $10 000 на седмица, което на 26 г. го прави един от най-добре платените хора в света.

Чаплин е атакуван в британските медии, че не участва в Първата световна война. Неговата защита е, че би се бил за Великобритания, ако бъде призован, и че се е регистрирал в Америка, но не е получил призовка от нито една от двете страни. Въпреки тази критика Чаплин е любимец на войските и популярността му продължава да расте по цял свят. Чаплин планира да заснеме „Пушки на рамо!” в пет части. Начало трябвало да изобразява ”живота вкъщи”, средата ”войната”, а краят – ”празник”, на който всички монархии в Европа да поздравят ”Новобранеца” (главният герой, изигран от Чаплин) за пленяването на кайзера. Частите с ”живота вкъщи” и ”празниk” били заснети, но не влезли във филма. Чаплин облича героя си във войнишки шинел, който явно не му е по мярка, накичва го в ”пълно бойно снаряжение” и го хвърля по бойните полета на Европа.

Филмът имал огромен успех особено сред войниците. В една изпълнена с комизъм акция на вражеска територия Новобранецът успява да плени 13 германски войници. На въпрос на взводния си: ”Как го направи?” Новобранецът отговаря: ”Обкръжих ги!”
През 1940 г. Чаплин е изправен пред редица противоречия както в работата си, така и в личния си живот, които променят съдбата му и сериозно засягат популярността му в Съединените щати. Първото от тях е растящата му смелост да изразява политическите си убеждения. Дълбоко разтревожен от бурята на милитаристкия национализъм през 30-те години на миналия век, Чаплин установява, че не може да остави тези проблеми извън работата си. Паралелите между него и Адолф Хитлер са забелязани от широката публика: родени са само с 4 дни разлика – и двамата се издигат от бедност до световна известност, и двамата носят същите мустаци. Има дори слухове, че Хитлер имитира мустаците  на Чаплин.

Тази физическа прилика вдъхновява следващия филм, „Великият диктатор“, който е жестока сатира на Хитлер и фашизма. „Великият диктатор“ (The Great Dictator) е пародийна сатирична трагикомедия. Режисиран е от Чаплин, който също е автор на сценария, съавтор на музиката и изпълнител на двете главни роли. Това е най-успешният в търговско отношение филм на Чаплин и първият му напълно озвучен филм. Той излиза десетилетие след появата на озвученото кино – по това време Чаплин е последният известен режисьор в Холивуд, който продължава да прави неми филми.

В типичния за Чаплин комедиен маниер произведението представя перипетиите на обикновен еврейски бръснар в свят, доминиран от военните машини на художествено измислени държави, управлявани от диктатори, чиито образи пародират по явен начин Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Въпреки че е нов художествен образ, героят на бръснаря фактически е препратка към Чаплиновия Скитник. По времето, когато излиза „Великият диктатор“, Съединените щати все още са в мир с Германия и филмът предизвиква спорове със своята остра критика към Хитлер, Мусолини, антисемитизма и националсоциалистите, които представя като „хора машини с умове машини и сърца машини“.

„Великият диктатор“ е сред основните заглавия на 13-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“ с номинации за награда в 5 категории, включително за „Най-добър филм“. През 1997 г. филмът е включен в списъка на културното наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.

Речта на Великия диктатор*
„Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моята работа. Не искам да управлявам или завладявам никого. Харесва ми да помогна на всеки, ако е възможно – евреин, неевреин, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме. Хората са такива. Искаме да живеем чрез щастието на другия, а не – от чуждото нещастие. Не искаме да се мразим и презираме един другиго. На този свят има място за всички и добрата Земя е богата и може да се погрижи за всеки. Животът може да е свободен и красив, но ние сме загубили пътя си. Алчността е отровила душите ни, преградила е света с омраза и ни е заляла със страдания и кръвопролития. Развили сме скорост, но сме се изолирали. Машините, които дават изобилие, ни водят до недостиг. Знанията са ни направили цинични, интелигентността – корави и груби. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Повече от машини се нуждаем от човечност. Повече от интелигентност се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества животът ще бъде пълен с насилие и всичко ще бъде загубено.
(…)
Войници! Не се давайте на сатрапи – хора, които ви презират и поробват, които управляват живота ви, казват ви какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате. Дресират ви, хранят ви, третират ви като добитък, използват ви за пушечно месо. Не се давайте на тези изкуствени хора – машинни хора с машинни умове и машинни сърца! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора!
(…)
Войници! Не се борете за робство! Борете се за свобода! В седемнайсета глава на Лука е написано – царството Божие е у човека, не у един човек, не в група хора, а във всички хора! Във вас! Вие, народът, имате силата, силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие, народът, имате силата да направите този живот свободен и красив, да направите този живот едно красиво приключение. В името на демокрацията нека използваме тази сила, нека се обединим. Нека се борим за нов свят – достоен свят, който ще даде шанс на хората да работят, ще даде бъдеще на младите и сигурност на старите.
Обещавайки точно тези неща, жестоките хора дойдоха на власт. Но те лъжат! Не изпълниха това обещание. Никога няма и да го изпълнят! Диктаторите освобождават себе си, но поробват народа. Сега нека се борим да изпълним това обещание! Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да премахнем алчността, омразата и нетолерантността. Нека се борим за свят на разума – свят, в който науката и прогресът ще водят към щастието на всички хора.
Войници, в името на демокрацията нека се обединим!”
*Със съкращения