Участвал е на три поредни световни футболни първенства – в Чили 1962 г., Англия 1966 г. и Мексико 1970 г. В националния отбор е записал 58 официални срещи и 19 гола. В „А” група е играл в 447 мача и е отбелязал 194 гола. Бил е старши треньор на „Ботев” (Пд), „Левски” (Сф), „Локомотив” (Пд), „Спартак” (Пл), „Марица” (Пд) и редица други отбори. Това е накратко – Динко Дерменджиев.
А за него е писано толкова много и все е недостатъчно. Защото като Чико са малко в българския футбол. И не само в българския…Предлагали са му да играе в Италия, Испания, Бразилия, Мексико, Чили…Останал е верен на „Ботев” и е обличал в „А” група жълто-черния екип в 447 мача.Играе футбола на бъдещето. Динко Дерменджиев е роден на 2 юни 1941 г. Като всестранно развита спортна натура е тренирал акробатика и лека атлетика, но голямото му увлечение е футболът. Пристига 18-годишен от пловдивската „Марица” в „Ботев” като трети вратар и дори е записал едно полувреме на този пост. А и как да измести вратарите Георги Найденов и Михаил Карушков, привиквани и в националния тим ? Но наблюдателното око на треньора Георги Генов е безпогрешно. Той вижда качествата на Чико на тренировките и решава да го пробва като нападател…
29 април 1961 г., „Стадион на мира” в Перник, „Миньор” срещу „Ботев” в среща от „А” група. Сред гостите от Пловдив са Иван Сотиров – Албанеца, и отбиващите военната си служба Сашо Костов и Христо Илиев – Патрата. Илиев казва на още ненавършилия 20 години Чико, играл само в няколко двубоя, че очаква от него да направи голям мач. И това се случва. Още в 11-ата и 12-ата минута Дерменджиев вкарва два гола, а след негови пробиви Иван Сотиров и Сашо Костов покачват на 4:0. Крайният резултат е 5:1.
След този мач започва шеметната кариера на младото дарование. Георги Пачеджиев включва Чико в националния отбор и заявява, че той играе футбола на бъдещето. След една година пловдивчанинът записва участие и на първото си световно футболно първенство в Чили. Кариерата на Дерменджиев тръгва стремително нагоре. В турнира за Купата на националните купи през 1962/63 г. „Ботев” с Чико, Георги Попов и Георги Аспарухов в състава си стига до четвъртфинал с „Атлетико” (Мадрид), най-големия успех дотогава в Европа на български футболен клуб. През същия сезон жълто-черните стават втори в нашата „А” група, след като в решаваща среща за първото място губят с 1:2 от съгражданите си от „Спартак”. Мнозина специалисти дълги години определят този мач като най-стойностния в първенството ни. А през 1967 г. „Ботев” е категоричният шампион на България, в който блестят Динко Дерменджиев, Георги Попов, Виден Апостолов, Добри Ненов, Иван Глухчев…
Малко преди да напусне „Ботев” през есента на 1963 г., след приключване на войнишката си служба Георги Аспарухов обявява, че с Чико са решили да надминат прочутата двойка на ЦСКА Колев – Янев. Двамата се разделят на клубно ниво, но не и в националния тим. В началото на кариерата си Дерменджиев се разбира отлично на терена с Христо Илиев. „Най-впечатляващи бяха двойните ни подавания с Добри Ненов, а с Георги Попов творяхме най-бързите комбинации. В националния отбор пък добре взаимодействах, освен с Аспарухов, още с Петър Жеков и Петко Петков”, сподели преди време легендата на пловдивските „канарчета”. И допълни: „Всички в отбора на „Ботев” знаеха, че когато тръгвам в атака, първото ми движение е лъжливо и затова изчакваха следващото ми действие, за да ми подадат топката”.
И сега в интернет може да се види комбинацията при пряк свободен удар, след която стана първият гол на световното първенство в Мексико през 1970 г. на мача България – Перу. „На всяка тренировка Петър Жеков, Христо Бонев и аз синхронизирахме действията си и отработвахме комбинацията. Като прескачах топката, с периферното си зрение следях кога Бонев ще ми я пусне след подаването на Жеков и намалявах или ускорявах спринта си. Срещу Перу всичко се получи перфектно”, споменаваше Дерменджиев. Интересно е, че и като треньор на „Ботев” той бе научил възпитаниците си на тази комбинация и в един двубой Костадин Костадинов отбеляза така единствения гол срещу „Локомотив” (Пловдив).
Динко Дерменджиев винаги е знаел възможностите си и не е от хората, които са демонстрирали излишна скромност. А и както се казва, скромността е най-краткият път към забравата. Наистина, трябва да имаш голямо самочувствие, и то подплатено, за да тръгнеш при контраатака срещу петима защитници. В мач срещу „Левски” само за броени секунди Чико изби топката от голлинията зад вратаря Карушков и в последвалата атака отбеляза гол на „сините”. В друг мач, срещу плевенския „Спартак”, Карушков улови топката след ъглов удар и я хвърли на Дерменджиев на дъгата пред наказателното поле. Той я овладя, премина през двама противници и стигна до центъра на игрището. В това време Попов и Ненов се втурнаха към фланговете и разколебаха защитниците кого по-напред да пазят. Чико се възползва от объркването, нахлу в свободното пространство до наказателното поле на „Спартак” и прати топката в десния ъгъл на вратата.
Можех да играя във всеки европейски гранд. Тези думи Чико е изричал като най-естественото нещо на света. Който го е гледал като футболист, със сигурност би потвърдил заявеното от него. Ето какво е казал за Дерменджиев големият български футболист и треньор Стефан Божков: „Състезател от класа, рядко се раждат футболисти с такива спортно-технически качества! Динко беше голяма фигура. Навремето в тройката Чико, Гунди и Попето, аз включих и Христо Бонев като четвърти нападател – бяха страшни. Динко беше футболист на изненадата, не можеш да го събориш, не можеш да го бутнеш”.
Безумна треньорска рокада в „Левски“
Ръководството на „Левски” съобщи официално за раздялата с Георги Дерменджиев. На своя сайт „сините“ оповестиха треньорската рокада. Мястото на Дерменджиев ще заеме Георги Тодоров, което е изключително безумие с оглед възможностите и постигнатите успехи на двамата треньори. Тодоров навремето води „Левски“ пак по съвместителство, има една спечелена Купа по стечения на обстоятелствата. Той дълги години или е шеф в школата на „сините“ или е някакъв друг начални, но от тази школа се произвеждат само и единствено футболисти за други клубове или за ниво трета лига в Италия. Изобщо това е най-абсурдната рокада, който може да се случи. „В плановете на ръководството на „Левски” влизаше дългосрочно сътрудничество с наставника. Причината обаче, поради която това няма как да се случи, е незадоволителното представянето на отбора в последно време. Загубата и представянето в последния шампионатен мач на стадион „Виваком Арена Георги Аспарухов“ срещу „Берое“ наложиха спешните мерки, за да може тимът да бъде стабилизиран в оставащите срещи от плейофите в Първа професионална лига“, съобщиха от Левски. „Георги Тодоров ще води отбора до края на сезона, като негов помощник ще бъде Красимир Петров. Останалите треньори от щаба на Георги Дерменджиев запазват постовете си и ще помагат на временния старши треньор Георги Тодоров“, добавиха „сините“.
“Аз съм професионалист и направих всичко възможно за развитието на „Левски”. Няма от какво да се притеснявам и да се срамувам от престоя си. Работих в тежка обстановка. Поех отбора по средата на подготовката в Кипър. Проблемът на „Левски” се оказа селекцията. Разделям се с добри чувства. Пожелавам на клуба да се върне на мястото от преди 10 години и да стане шампион. Благодаря на феновете за подкрепата! Това е голяма публика, която обича и подкрепя отбора”, каза Дерменджиев след уволнението.
