Информационен център на Министерство на oтбраната

Хелзинки в апогея на разведряването

natoКраят на Виетнамската война. Заключителният акт. НАТО иска баланс на силите в Европа
Историческият акт от Хелзинки, подписан през 1975 г. във финландската столица, е предшестван от едно друго много важно събитие – подписването на Парижкия мирен договор през януари 1973 г. Парижкото споразумение, както още го наричат, най-сетне формално слага край на войната във Виетнам. Този факт е в подкрепа на разведряването и на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.
Според споразумението САЩ и Северен Виетнам се задължават да прекратят бойните действия и да изведат войските си от Южен Виетнам. Северен Виетнам обаче не извежда войските си от юга и бойните действия продължават до пролетта на 1975 г., когато южно-виетнамският режим е свален. На 2 юли 1976 г. е обявено създаването на единна независима виетнамска държава – Социалистическа република Виетнам. За контрол върху спазването на Парижкия договор е назначена международна комисия от представители на Канада, Индонезия, Унгария и Полша. Ръководителите на американската и северно-виетнамската делегация в Париж – Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо са удостоени с Нобелова награда за мир.

На съвещанието на Северно-атлантическия съвет на НАТО в Брюксел на 11 и 12 декември 1975 г. военните, външните и финансовите министри от държавите членки отбелязват, че след Заключителния акт от Хелзинки през август същата година отношенията между Изтока и Запада придобиват някои по-положителни черти. На съвещанието те потвърждават намерението си да поставят отношенията със Съветския съюз и другите социалистически страни на по-стабилна основа. В същото време отбелязват, че положителният ефект от разведряването може да се развие само ако участниците в процеса правят всичко възможно  за намаляване на риска от конфронтация както в политическата, така и във военната област. В политическата сфера разведряването изисква толерантност и взаимно разбирателство, както и съревнованието между политическите и социалните идеи да не се провежда по начин, несъвместим с „буквата и духа“ на Заключителния акт от Хелзинки. 
Във военната сфера министрите от НАТО изразяват повече загриженост, защото са на мнение, че продължава бързото разрастване на сухопътните, военновъздушните и военноморските сили на Варшавския договор в Европа, до мащаби, които не са крайно необходими за задоволяване на отбранителните му потребности. 
По тази причина те подчертават, че разведряването и сигурността са тясно свързани, затова отбранителната мощ на Алианса не трябва да намалява. Това е важно не само „за сдържане“ на евентуална военна агресия, но и срещу използването на политически натиск. Министрите отново потвърждават, че солидарността в НАТО и сигурността, която тя гарантира, са важно условие за подобряване на отношенията Изток – Запад. Те заявяват и решимостта на своите правителства, изразена в декларацията от Отава, да поддържат и подобряват способностите на въоръжените си сили. 2-2
Министрите приветстват приемането на Заключителния акт на Конференцията за сигурността и сътрудничество в Европа, която дава основните насоки за развитие на отношенията между държавите участнички и техните народи за по-голямо разбирателство и сътрудничество. Съюзниците от НАТО определят като най-висок приоритет пълното прилагане на Заключителния акт от всички страни, които са го подписали.  Само така може да се разчита на подобряване на отношенията между държавите, на повишаване на доверието между тях и намаляване на разделението между хората. В съответствие с разпоредбите на Заключителния акт държавите членки от НАТО уведомяват всички участници в Конференцията за предстоящите военни учения на Алианса и канят наблюдатели.  Министрите с удовлетворение изслушват доклада на държавния секретар на САЩ за напредъка на преговорите по договора САЛТ-2. 
Министрите, участващи в съвещанието на Северноатлантическия съвет, преразглеждат и състоянието на преговорите за разоръжаване между НАТО и Варшавския договор, които се провеждат във Виена. Преговорите са секретни. Австрийската столица става център на световния шпионаж.
Целта на преговорите е взаимно и балансирано намаляване на силите. Те припомнят още, че основната цел на тези преговори е да допринесат за по-стабилни отношения и за укрепване на мира и сигурността в Европа. Участниците подчертават, че най-дестабилизиращият фактор за сигурността на Стария континент е нарушения баланс между сухопътните сили и танковете на НАТО и Варшавския договор. Всички споразумения, които се постигат между двете страни, трябва да се справят адекватно с тези различия. Според съюзниците едно споразумение на първо време за намаляване на сухопътните сили на Съединените щати и на Съветския съюз в Европа, предложено от Северно-атлантическия съвет, би било правилна и важна стъпка към постигането на баланса на силите. С оглед  на реализирането на целта министрите оформят и някои допълнителни предложения и вземат решение те да бъдат представени в подходящо време на преговорите във Виена. 

3-3Раждането на ОССЕ

На 1 август 1975 г. в столицата на Финландия, Хелзинки, лидерите на Австрия, Белгия, България, Унгария, ГДР, ФРГ, Гърция, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Кипър, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Монако, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Ватикана, Великобритания, САЩ, СССР, Турция, Финландия, Франция, Чехословакия, Швейцария, Швеция и Югославия подписват Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Съвещанието започва през юли 1973 г. в Хелзинки, където се събират външните министри на държавите участнички, в наречения по-късно Хелзинкски процес. 
Вторият етап преминава в Женева между 18 септември 1973 г. и 21 юли 1975 г. В това време се провеждат турове с продължителност от три   до шест месеца, на ниво делегации и експерти. Връхната точка на  процеса е между 30 юли и 1 август, когато висшите държавни  и  политически лидери подписват Заключителния акт. Той е  съставен от няколко раздела. Първият раздел е за  сигурността в Европа и в него са формулирани 10 основни  принципа, отнасящи се до суверенните права и равенството  между държавите, неизползването на сила или заплаха със  сила, неприкосновеност на границите, териториална цялост,  мирно уреждане на споровете, ненамеса във вътрешните  работи, уважение към правата на човека и основните му  свободи, което означава свобода на мисълта, словото,  съвестта, религията и убежденията. Принципите на първия  раздел включват още равноправие между народите и правото им да се  разпореждат сами със съдбата си, сътрудничество между  държавите и добросъвестно изпълнение на международните  правни норми. 
Вторият раздел регламентира сътрудничеството в икономиката, науката и техниката, и защитата на околната среда. Третият раздел е за сигурността в Средиземноморския регион. Четвъртият е посветен на сътрудничеството в културата, образованието, информацията и други хуманитарни области.  Датата 1 август 1975 г. е рождена за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – ОССЕ.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top