Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

А`Аскеерите вдигат нависоко театралния труд

[post-views]
А`Аскеерите вдигат нависоко театралния труд

DSC00922Премиерите са звездните часове на театрите през сезона. Но трупата на Театър „Българска армия” има още един свой звезден час. И го споделя вече 29-а година с колегите си от всички български театри. Това е искрящата от емоции и отдавна традиционна вечер на връчването на националните театрални награди „А`Аскеер” на светлия празник 24 май.
Тази година в състава на фондацията се случи смяна на караула, но младото му попълнение успешно продължи традицията, като (не)забележимо я обнови. И всички гости пак бяха специални, и духът на празника – продължен.
Златните гласчета на децата от хора на Българското национално радио изпяха вдъхновено „Върви, народе възродени” и залата се изпълни с трепета на очакването… 
Споделяне и творческа радост от постиженията на своите колеги – тази щедрост се лее почти 3 десетилетия от тази сцена с дълга история и самата с високи театрални постижения през годините. И не се знае кой е по-щастлив – който дарява наградата или който я получава…

А тази вечер номинираните за наградите на фондация „А`Аскеер” бяха „доведени” от „Пустинните котки” на армията ни. Да се знае, че патронажът на празника е и на министъра на отбраната…  Важното е, че „Театърът е единственото място, където народът би могъл да проумее своята съдба”, напомниха думите на наградения драматург Александър Секулов. Ако преди 29 г. обаче трупата на Военния театър не беше създала този празник, някой друг щеше да го направи, толкова той е „намясто”. Само Чапкъновият войник, на златоръкия ни скулптор, нямаше да е същият, него не можеш да измислиш.  Ето и някои от наградените. За драматургия – авторът Александър Секулов за пиесата „Дебелянов и ангелите” на пловдивска сцена. Спектакълът взе и статуетката на Чапкънов за най-добър спектакъл, а режисьорът Диана Добрева – наградата за режисура – за това заглавие в афиша, както и за „Бащата” в Народния театър. За водеща женска и мъжка роля наградите отидоха при актьори от академичната трупа: Радина Кърджилова за Сара в „Любовникът” на Харолд Пинтър и Валентин Ганев за роля в „Спускане от връх Морган” на Артър Милър.

Тези за поддържащи роли също отидоха при артисти от един театър – Малък градски театър „Зад канала”: Ирини Жамбонас за Елизе в „Аз обичам, ти обичаш, тя обича”, постановка на Теди Москов на тази сцена. И Стоян Младенов за ролята му в „Килър Джо” под режисурата на Стайко Мурджев.

DSC01136Иван Налбантов, актьор, награда за цялостен принос в театралното изкуство (отбил службата си във ВВС): Появата на словото е първият празник на човешкия дух, думите са духовната връзка между хората. А българският език е изстрадан език, той спаси народа и до днес – нацията ни. Но аз цял живот съм изричал чужди думи – на автори, сценаристи и драматурзи. Театър „Българска армия” е моят втори дом. Тази вечер той ни приюти в своя храм, както го е правил за мен вече 52 г.

Аз стъпих на тази сцена в далечната 1963 г. като второкурсник на проф. д-р Кръстю Мирски. Аз бях на нея с артисти от ранга на Иван Кондов, Иван Янчев, Никола Гълъбов. Това усили моя апетит за театър. И всяка свободна вечер бях на някое представление и за мен на стълбичките имаше място в препълнената зала. Оттам попивах изкуството на Наум Шопов, Любомир Димитров, Благовеста Кабаиванова, Асен Кисимов, Евстати Стратев. И ми протегнаха ръка много хора, когато мечтата ми се осъществи и станах член на тази трупа. Като разпределял ролите на „Напразните усилия на любовта”, режисьорът Леон Даниел казал „Иван …”, не се сеща за фамилията ми и допълва: интелигентното момче с дърварския глас… Направо го приех като комплимент това за гласа, като различим сред другите гласове. Подкрепяха ме и режисьорите Асен Шопов, и Крикор Азарян, и Красимир Спасов, и Иван Добчев, и Елка Михайлова, и Пламен Марков, и Иван Урумов… В такъв театър никога не си сам, никога не те оставят да се провалиш. Споменът за тази мечта ще ме топли и до края на дните ми. Фондацията ме подкокороса преди години и да продължа да пиша. Благодаря им, както и на моите първоучители – проф. Кръстю Мирски, проф. Владимир Трендафилов и моите нещатни учители в магията на мерената реч Андрей Чапразов и Йордан Матев. Благодаря на студентите ми, които ме заразяваха с младост.

Стоян Младенов, награда за поддържаща мъжка роля:
СтоянМладеновМного уважавам наградата, защото е от колеги. И се радвам, че те са направили своята оценка за работата ми. Наистина изпитвам щастие в тази празнична вечер. Иска ми се да играя различни роли от тези, които съм правил досега. А то зависи и от това, което иска човек, защото мислите настройват енергията му в исканата посока.  В българския театър винаги е имало добри артисти. А за нова вълна не твърдя. В театъра ни има съвестни хора, професионалисти. Много уважавам поколенията в театъра ни от 70-те и 80-те г. на ХХ век. Те бяха по-добре подготвени, по-системно, работеха по-честно. Но идва ново време и трябва да се съобразяваме с него. То ни променя, зависими сме и трябва да се съобразяваме с него.

Меглена Караламбова1Меглена Караламбова, дълги години в трупата на Военния театър:
Съвременният театър е млад и нов, с нова енергия, с много млади хора. Аз очаквам хубави, значими театрални събития от тук нататък. Тези хора ми вдъхват надежда за бъдещето на българския театър.
Те имат разнообразни идеи, интересуват се от много неща, будни са, много знаят, те са хора на света. Разчитам на тях да дадат нещо ново на театъра ни.
А аз си мечтая театърът да е жив „до края на света”. И нека има нови  роли, колкото може.

Най-ново

Единична публикация

Избрани