Информационен център на Министерство на oтбраната

Старши лейтенант Светослав Димитров Пентиев, пилот:С Л-39 свалих МиГ-21 в близък бой на учение

DSC_0394Ще привлечем ли отново младите хора във военната авиация?

Намирам старши лейтенант Светослав Пентиев преди полет на летище Враждебна. Той е заместник командир на звено в учебната авиационна база в Долна Митрополия с 400 часа нальот, но му предстоеше да лети над София като командир на екипажа на „Пилатус” ПС-9. Ученията вероятно са най-ярката страница в живота на един пилот – летенето мотивира, а сложните задачи във въздуха са предизвикателство, магнитът към тази нелесна, рискова професия.
– Участвал съм в 2 международни учения с Л-39, когато се приучвахме на този самолет – споделя той – тези полети са сред най-вълнуващите за всеки пилот. В тях летецът вижда разултата от своята подготовка… Най-ярко в съзнанието ми е останало едно от ученията – влязохме в нещо като близък бой с румънски МиГ-21. В един момент той се отклони към другия самолет в групата и аз успях с моя Л-39 да се озова в опашката му. Така че в учението вече имам един свален МиГ-21… 
Според старши лейтенант Пентиев труден момент в ученията е да се осъществи координацията между всички машини. Те са базирани на друго място, разговорите стават само по телефон и всичко трябва да е уточнено и изчистено от проблеми още преди конкретния полет.
Самият той е завършил факултет „Авиационен” през 2014 г. и към момента има 150 часа нальот на Л-39 и 250 – на „Пилатус”. Оценява професионализма на нашите пилоти на добро ниво. Въпреки ограничените ресурси, всеки изпълнява задачите си и доказва, че равнището му на подготовка не отстъпва на останалите участници. Чуждите екипажи ни превъзхождат единствено в далечните ситуации. Радарите им са по-модерни. „Дори като говорим за летците на МиГ-29, там стигне ли се до близък въздушен бой, имаме много добре подготвени специалисти – не изоставаме от колегите си в другите страни…”. При по-съвършената авионика, нещата не стигат до близък бой, но за старши лейтенант Пентиев умението да го водиш успешно е винаги резервен вариант. Никоя подготовка не е излишна за добрия летец. Ако опонентите те допуснат до близък въздушен бой, тези умения са безценни. Особено важно е и друго качество – екипажът да постигне групова слетяност. 
Вярно е, нашите ресурси са ограничени, живеем в сложни времена. Липсват ни и кадри. Но въпреки трудностите летците ни успешно изучават различните маньоври и преминават цялата подготовка. Във функцията си на учебен самолет пилатусът е безценен. С него могат да се правят всички фигури от сложния пилотаж. При новите многоцелеви самолети има маньоври дори и за разкриване захвата на станциите.  С пилатусите също сме ги тренирали, добавя старши лейтенант Светослав Пентиев. Правим разбор с колегите от ПВО и те казват, че маньоврите ни са ефективни 
При нас и при Л-39 няма апаратура, която да ти каже, че те облъчва друг самолет. Има я на Су-25 и на МиГ-29. Но с ПС-9 първо разиграваме маршрута до целта и имаме предварителна информация къде точно са разположени средствата, и кога започват да ни облъчват. И точно там започваме да демонстираме захват, изпълняваме и други маньоври, които осигуряват безопасно преминаване…”. 
Пилатусът има изключителна аеродинамика. В Долна Митрополия правят едночасови задачи за сложен пилотаж, които изстискват максимума от обучавания, и го подготвят за всякакви ситуации. Единствената разлика е, че все пак е по-лек, развива по-малки скорости от по-големите самолети, но за претоварвания и адаптация към полета пилатусът е уникален. Подходящ е да подготвя пилотите към новите многоцелеви изтребители – оборудването е приспособено точно да се премине на дигитални прибори. От Л-39 е по-лесно да се премине на аналогови – на МиГ-29 или подобни.
Възлов проблем според него е да се подмлади съставът – и на пилотите, и инженерно-техническият. Приемът сега в НВУ е малък: при обявени 13 места влизат 7 човека. Липсата на кандидати очевидно показва, че за младите това не е атрактивна професия. Ако не могат да летят, призванието се обезсмисля. 
– Запалил съм се по тази професия – да съм пилот, а не за да съм просто военен. Най-вече заради летенето – споделя старши лейтенант Пентиев. – Видиш ли изтребители да минават над теб, дъхът ти спира… Все още има млади момчета, които се палят, но стават все по-малко. Работата в Българската армия сякаш не им изглежда достатъчно престижна и с добра перспектива.DSC_0405
Според него възстановяването на Висшето военновъздушно училище е надежда. По-престижно е, когато висшето учебно заведение е създадено специално за авиационни кадри. Липсват не само пилоти, в момента авиацията се нуждае от инженерно-технически състав. Специалистите там са малко и в напреднала възраст. Подготовката им не буди възражения, но нуждата от млади кадри е крещяща. 
Времето изтича, подмладяването е животоспасително. Превръщането на авиационния факултет в самостоятелно висше училище е положителен старт, върви се в положителна посока. Очакването е да се възроди авиацията – както казва старши лейтенантът – дано се върне поне малка част от това, което е било преди…
Обрат в мотивацията за младите хора би могла да предизвика доставката на нови самолети – в това е най-голямата надежда да се съхрани българската военна авиация. Подготовката, която се дава на курсантите в Долна Митрополия, е усвоила най-доброто от световната практика. И в САЩ при авиационната подготовка се използват турбовитлови „Тексан” Т-6 – еквивалент на нашия „Пилатус”. На ПС-9 у нас се трупат основните навици за пилотите в самолетоводене, полети в зона, приборна подготовка, полети нощем. Когато човек има стабилна основа за тази подготовка, след това лесно може да премине на следващата платформа – е мнението на старши лейтенант Светослав Пентиев.
– За нас най-интересното от опита на чуждестранните ни колеги е системата им за брифинг и дебрифинг – как се подготвят за конкретна задача, как извличат ползите и върху какво трябва да се работи след изтеклите задачи. Анализът трябва да даде отговор как се извършва цялата подготовка по задачата по групи и общо за целия фон, а след това – какво са получили като дивиденти от тази задача и дали резултатът е бил успешен за мисията. Този опит ние вече сме го усвоили като елементи в нашата подготовка. Като отидеш да учиш курсант как да излети и как да кацне – той е предварително подготвен. Следва индивидуален разбор от инструктора – да му каже къде са му грешките и какво положително е постигнал при този полет.
Важен елемент от промяната на мотивацията е наличието на модерен тренажор за пилатуса. От тази година има подписан договор за доставката му в Долна Митрополия. Така по-лесно ще могат да се отработват аварийните ситуации на земята. 

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top