Размисли на Младежкия посланик на НАТО Ани Кръстева от Евро-атлантическото младежко дружество към Атлантическия клуб в България
На 18 февруари т. г. в НВУ „Васил Левски“ се провежда среща между курсантите от факултет „Общовойскови“ и Младежкия посланик на НАТО Ани Кръстева. На срещата са обсъдени какъв е приносът на НАТО за установения 70-годишен мир в Европа, какво е очакваното бъдеще на Алианса през погледа на курсантите и бъдещи офицери, и какви са техните очаквания към НАТО. Това е първото публично събитие в качеството й на Младежки посланик на НАТО.
Ани е на 28 години, завършила бакалавър „Национална и регионална сигурност“ в НВУ „Васил Левски“ и следвала магистратура „Национална сигурност и отбрана“ във ВА „Г. С. Раковски“, работи в Министерството на отбраната. През 2018 г. участва в проекта „Младежки посланици на НАТО“ с есе на тема: „Какъв би бил светът без НАТО?“, организиран от Атлантическия клуб в България и печели конкурса.
Свят без НАТО – хипотеза, която се разглежда както от най-големите привърженици на идеята за бъдещ разпад на Алианса – може би, за да убедят не само инакомислещите, но и самите себе си колко силно вероятно е това да се случи, така и от най-ревностните пазители на ценностите на Северно-атлантическия пакт, които от своя страна се стремят да докажат пред човечеството, че всичко това е единствено и само в рамките на научната фантастика. Ето защо, темата е със значителна и постоянна степен на актуалност и в полезрението на политическите и научните среди.
Проблемът обаче не e в изграждането на представа за свят без НАТО, а в това какъв би бил залогът за Европа и Северна Америка при съществуването на подобен свят. Настъпващите последствия биха имали широкоспектърно проявление по отношение на сигурността.
Премахването на НАТО от международната сцена би означавало край на трансатлантическите отношения за колективна отбрана, поставяйки САЩ и Европа в условия, при които те трябва самостоятелно да гарантират сигурността си. Поемайки изцяло отговорност за собствената си сигурност, европейската общност би била сериозно ангажирана в политическо, военно и финансово отношение. Още повече, че към момента основната тежест на разходите за отбрана се поема от САЩ и същите „поемат пълна отговорност за сигурността на Европа“. Да не пренебрегваме факта, че изграждането и поддържането на истинска европейска отбранителна политика ще изисква постигането на консенсус и задълбочаване на интеграцията в сектора сигурност, където това се случва много трудно, виждайки как протича процесът в ЕС.
Курсът към разширяване, възприет от НАТО през последните години, се приема от Русия като „пряка заплаха за жизнените й интереси“. Държавите от постсъветското пространство постепенно преминават под „защитния чадър на НАТО“. Както пише Н. Чомски, „основната задача на пакта е официално променена на мандат за защита на „жизненоважна инфраструктура“ на световната енергийна система, морски пътища и тръбопроводи“, обезпокоявайки силно Москва. Ето защо, при хипотеза, при която не съществува Алианса, Русия би увеличила мощта си в европейското пространство и някои държави биха останали под постоянно руско влияние. Същевременно останалите държави биха се включили в обсега на други сфери на влияние, което ще доведе до феномена „регионализация на сигурността“. Има си обясними причини – всеки ще гарантира сигурността си самостоятелно, а САЩ и Европа ще понижат чувствително позициите си.
Разпадът на НАТО ще отнеме възможността на държави от Югоизточна Европа и Кавказкия регион за трансатлантическа перспектива и това би се отразило негативно върху глобалната сигурност като цяло. Нещо повече, подобна хипотетична ситуация би преустановила международните договорености между НАТО и неговите съюзници и партньори, както и би оставила американците и европейците без всеобщата рамка на легитимност за военна интервенция, а това би повлияло отрицателно върху стратегическата среда за сигурност.
В резюме, заплахите и предизвикателствата пред света генерират опасности, които са неделими и всеобщи, чийто отговор изисква съвместни усилия, а НАТО се явява точно такова средство в ръцете на САЩ и Европа за тяхното преодоляване. Поради това разпадането на Алианса няма да е добра идея не само за неговите членове, но и за останалите актьори на международната сцена. (Загл. е на ред.)
Свобода, мир, сигурност и споделени ценности
Инициативата „Младежки посланици на НАТО“ е част от комуникационната кампания на Алианса „Ние сме НАТО“ (We Are NATO), която цели да повиши знанията и разбиранията на младите хора за организацията, както и ролята и приноса на България в системата за колективна отбрана. В тази връзка Българското евроатлантическо младежко дружество към Атлантическия клуб в България организира Шестото лятно училище на НАТО – едноседмичен международен семинар “NATO@70 the road ahead” („НАТО @ 70 пътят напред“). Семинарът ще се проведе в периода от 3 до 9 юни 2019 г. в Смолян. Събитието се осъществява с подкрепата на НАТО, Представителството на Европейската комисия в София и Фондация „Конрад Аденауер“. Ето как някои от младежките посланици отговарят на въпроса: Какво означава НАТО за мен?“:
Петя Стаменова: „НАТО не е цел, а средство за укрепване на националната сигурност. Днес НАТО означава колективна отбрана, управление на кризи, колективна сигурност. НАТО продължава да бъде уникален и основен форум за консултации по всички въпроси, които засягат териториалната цялост, политическата независимост и сигурността на членовете на Организацията, както е заложено в член 5 от Вашингтонския договор. Днес гражданите на страните членки разчитат на НАТО да защитава своите съюзници и да развръща военните си сили, където и когато това е необходимо за осъществяване на нашата сигурност, да подпомага и насърчава, заедно с партньорите си по света, нашата обща сигурност. Докато светът се променя, основната мисия на НАТО е да гарантира, че ще остане единствената по рода си общност на свобода, мир, сигурност и споделени ценности“.
Велислава Крачунова: „За мен НАТО е повече от гарантиране на сигурността във военната сфера. Трансатлантическото сътрудничество подпомага европейската интеграция след края на Втората световна война, както и съвместните усилия за развитието на демократичното управление, защитата на върховенството на закона, гражданските и човешки права.“
Сибел Хасан: „За мен НАТО е най-ефективният гарант за световен мир и сигурност. Той е основен мироопазващ фактор, който предотвратява възникването на конфликти поради голямата си отбранителна способност. А там, където конфликт все пак възникне, той играе решаваща роля за възвръщане на стабилността в региона“.
Ани Кръстева: „В моите очи НАТО е достижение, благодарение на непрестанните колективни усилия и стремеж за развитие и напредък на трансатлантическата общност като гарант за устойчив мир и геополитическа стабилност. Нещо повече, Алиансът се явява своеобразен носител на сигурност и прогрес за съвременното общество и бъдещите поколения. Ето защо, НАТО от всеобща мисия се превръща в лична кауза за всеки“.
