Бисери, шлифовани с романтика

Мечти, превърнати в минало                                             
 

Стоян Бобев е роден на12 октомври 1941 г. Завършва Военновъздушното училище „Георги Бенковски” през 1965 г.  Летял е на самолети Як-11, Л-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-19 и МиГ-23БН. Стиховете му са популярни сред авиационните среди, а името му е емблематично за пилот и поет. През 1995 г. излиза стихосбирката му „Мечти, превърнати в минало”.                                             
  
 На синовете ми

Не е страшно, когато летиш.
Трябва обич да имаш и воля.
Ти работиш в небето, твориш
и създаваш най-сложния полет.

Там те грабва без жал скоростта,
многотонни скали те притискат
и е дяволско трудно в нощта
да откриеш човешката истина.

В същността на поетия риск
неведнъж се замисляш и горе.
А в бездната долу блестят
и примигват щастливи огньове…

Зная само, преди да заспиш,
ти си спомняш деня на пилота
и се чувстваш по-земно щастлив,
че обичаш и вярваш в живота.

На полети

Избяга слънцето и взе деня.
Небето пламна в златни полилеи.
А ние търсим изгрева в нощта,
превземаме неземните предели.

Турбините и мъжките сърца
със удар се откъсват от покоя.
Заспиват долу нашите деца
и гаснат кротко земните огньове.

Летиме към далечен полигон
и вярно нашите стрелки ни водят.
А полилеите като слънца
спокойно по кабините ни ходят.

Сън
                 На Д. И. Димов

Сънувах снощи странен сън…
Един летец възкръсна.
Бе същият в съня ми той,
тъй както жив го помня.

Смутен от този късен час,
му казах, че е мъртъв.
– Приятели сме – каза той,
– Настина – отвърнах.

– Ти спомняш ли си?
– Помня, знам!
– Не съм забравил нищо.
– Благодаря! – издъхна пак
   и мракът грабна всичко.

   Събудих се от страх обзет
   и с мисъл на челото:
   другарят, мъртвият летец
   стоеше до леглото.

Посвещение
                       На генерал-майор Д. Жулев

Земята е вълшебница, която
си взима най-добрите синове, 
с тях огъня във себе си разпалва, 
за да не може никога да спре.

Какво от туй, че белите трасета
понякога прекъсва песента.
Ще вземат други синята щафета
на мъжеството и на дързостта.

В състава на звездното семейство
 

  „Всеки полет, останал в спомена, вече е загубен. Летецът дава всичко за него. Миг или вечност – той е един. Следващият полет принадлежи на други обстоятелства.
Само прашинка от мисълта за висините е достатъчна, за да се превърнеш в щастлив „роб” на светлината и мрака. Те се гонят в пространството на неизмеримото, а ти плуваш в разкоша на слуга от най-висок ранг.
Не достига един човешки живот, щом решиш да откриеш смисъла на смъртта. Пилотите умират всеки път в обятията на раздялата. Каква жестока философия! Длъжен си да пестиш сили за дълголетие, а трябва да дадеш всичко, дори за краткия полет на скромното желание.
Често си задаваш въпроси и търсиш отговор за тях. Налага се да набираш големи височини, търсейки трудния отговор. Случва се да се връщаш обратно, ако не си отговорил на някой дребен, но все пак въпрос. Не си ли стъпил здраво на земята, няма защо да мечтаеш за луната. Силен е оня, който може да превръща мечтите в минало.
Поетът премина през трънливите пътеки на смелите, събра разпилените листове на една младост, поела към вечността, за да остави в ръцете на историята бисер, шлифован с романтика.”
Всички тези редове са написани от подполковник Иван Д. Ерев в предговора към стихосбирката на Стоян Бобев „Мечти, превърнати в минало”. Накрая той заявява, че всеки, който е обикнал тези стихове, се влива в състава на звездното семейство, чиито смисъл и цел са делото на авиацията.
„Неподправена искреност, романтична недоизказаност и много любов към своята професия”. Така известният поет Евстати Бурнаски е определил стиховете на Веселин Мичев. А те са поместени в книгата му „Пиша ви от едно летище”, издадена след неговата гибел във въздуха. В предговара към тази книга поетът Иван Карадачки казва: „Препрочитах неведнъж стиховете… И все повече се  убеждавах, че те имат право на живот. Защото са продължение на онова начало у човека, което е неподвластно на смъртта. Защото са една протегната ръка към нас, обикновените люде. Защото са една радостна тръпка от новия живот и мил, воински поздрав към бъдещето”. Тези думи пронизват с пълна сила творчеството на всички, отдали младостта и живота си на Военновъздушните сили и на поезията, оставили след себе си бисери, шлифовани с романтика.

Прожекция на филми, музикални изпълнения, рецитал на стихове от автори и от артисти, балет, пазар на авиационната книга, фотографска изложба, експозиция на скулптури, табла с архивни документи от Музея на авиацията… С всичко това, както и с други прояви, ще бъде наситена предстоящата „Среща на поколенията”. Съпътстващата творческа вечер „Авиация и поезия” е в рамките на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019”. Поканени са военнослужещи от авиационни формирования, ветерани и много гости. 
Събитието е на 27 юни от 18,30 ч във Военен клуб – Пловдив. Организатори са Българското астронавтическо дружество – Пловдив, авиационен клуб „Чисто небе” – Пловдив, фондация „Български ВВС”, Музей на авиацията – филиал на НВИМ, Сдружение на клубовете на запасното войнство „За честта на пагона” и Военен клуб – Пловдив. Председател на организационния комитет е генерал-майор от запаса Иван Парапунов. Водеща на събитието е Диляна Желева.
Страниците подготви  Цончо ДРАГАНСКИ, 
Фото ВВС 

Открит летателен ден
 

Своеобразна среща на поколенията ще се състои и в авиобаза „Граф Игнатиево”. През тази година се навършват три кръгли годишнини от приемането на въоръжение на бойна авиационна техника за нуждите на Република България – 20 г. на вертолет Bell-206, 30 г. на самолет МиГ-29 и 40 г. на вертолет Ми-24. По този повод българските Военновъздушни сили организират открит летателен ден на 29 юни 2019 г. (събота).
Събитието ще се проведе на територията на авиобаза „Граф Игнатиево” с богата наземна експозиция на авиационна и специална техника, както и летателна програма. Входът за посетители е свободен. 
Авиобаза „Граф Игнатиево” ще отвори врати в 10,00 ч, а празникът ще продължи до 15,00 ч. С оглед необходимите мерки за сигурност, няма да бъдат пропускани граждани, носещи в себе си оръжие, хора в нетрезво състояние и такива, пренасящи обемист багаж.

Ефирът потръпва

Владимир Пампоров е роден на 9 септември 1949 г. в Хасково. През 1971 г. завършва Военновъздушното училище „Георги Бенковски”. Лети на самолети Л-29, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и МиГ-23 МЛД. Служи като летец-изтребител. Като полковник е бил на длъжност старши инспектор в отдел „Бойна подготовка” на корпус ПВО. Автор а на книгата „Аз и МиГ-23” – самолетът, с който най-дълго е летял.

Нощ

Отново летя,
отново се взирам.
В кръвта ми
трасират
стотици искри
и в лудия шемет
дъхът ми замира.
Земята
         заспала
               мълчи.
В кабината сякаш
звездици блещукат,
говорят на близък
                      език.
Ефирът потръпва
изведен от скука
и глухо,
        далечно
             ме вика…

Дежурство

Бързат,
бързат две ръце. 
Две ръце
със стон поемат
тежестта
на хермошлема
и
едно небе…
 

Пиша ви от едно летище
 

Веселин Мичев е роден на 25 август 1946 г. в София. През 1969 г. завършва Военновъздушното училище „Георги Бенковски”. Загива в полет на 28 март 1978 г. Поетът Иван Карадачки, като съставител и редактор, издава през 1982 г. единствената му стихосбирка „Пиша ви от едно летище”.

Писта

Пистата не е просто бетон
с ивици затревени площи.
Тя може да плаче с реактивен стон
и да се смее в тракийски нощи.
Може да е добра и зла,
като човек да се начумери,
може да стане тънка игла – 
трябва през облаците да я намериш.
Пистата може да е дълга и къса.
И прелестна. И некрасива.
Но пристъпиш ли с лице навъсено,
не забравяй да я помилваш!
Пистата не е просто бетон.
Дом е тя. И огнище.
Затова има неписан закон:
всеки си има летище.

Късче радост, късче жал
 

Михаил Зиновиев е роден на 8 ноември 1935 г. в Пловдив. През 1953 г. завършва с отличие Военновъздушното училище „Георги Бенковски”. Служи като летец-изтребител до 1974 г. През 1996 г. издава своята единствена стихосбирка „Небе на хората”. Умира на 1 юли 1997 г. 

Романтика 

Ако за нея сте дошли, 
вървете си – все още не е късно. 
На делниците острите игли 
балоните на вашите илюзии ще пръснат. 

Ще имате един-единствен свят 
на фосфорни стрелки и циферблати 
и синьото небе ще става ад, 
кърмилката земя – безмилостно разпятие. 

Безсънна ще е всяка нощ. 
Откраднатият сън – дълбок и неспокоен. 
Ще ви пробужда остро, като нож 
звъна на незаспали телефони. 

Ще ви очакват трепетни жени, 
но техните легла ще бъдат празни. 
Прегръдките на покорени висини 
ще бъдат вашият любовен празник. 

Ще носите на здравите си плещи 
останки от приятели добри 
и всеки миг ще губите по нещо, 
преди да сте спечелили пари. 

Ще остарявате на тридесет години 
и може би ще носят нявга вас. 
Но ако знаете цената на Родината, 
добре дошли – романтиката е при нас! 

Небе

Жадна ли душата бе 
за крила и за простори,
та поехме в туй небе
с бурите да се преборим?

Тясна ли земята бе,
или ние бяхме други,
та избрахме туй небе
и за дом, и за съпруга? 

Ех небе, небе, небе – 
късче радост, късче жал.
Младости да имах две,
пак на тебе бих ги дал!

Жажда за въздух 

Сега, когато съм далеч от тебе 
и с тиха горест птиците следя, 
разбирам колко си потребно 
и колко си изпълвало света. 

А всъщност  опознал ли съм те истински? 
Докоснах ли те в простия си стих?… 
Не си ли пак  онази чудна мистика, 
на чийто огън всичко изгорих? 

Небе, небе – навъсено и ведро, 
безкраен празник, неспокоен свят, 
макар без тебе да съм беден, 
доволен съм, че бях богат!