Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Токаев – президент, оставащ в сянката на предшественика си

[post-views]
Токаев – президент, оставащ в сянката на предшественика си

8p_kaz70,76 процента. Това е резултатът, с който Касим-Жомарт Токаев спечели предсрочните президентски избори в Казахстан. Победата му бе очаквана и неизбежна предвид това, че той е подкрепян от безспорния лидер на страната Нурсултан Назарбаев, който реши да се оттегли от президентския пост през март т.г. след 30-годишно управление. Интригата на вота, състоял се в неделя, по-скоро бе дали някой от конкурентите на Токаев ще успее да събере двуцифрен процент гласове и каква ще бъде избирателната активност. При липсата на ясно изявен опозиционен кандидат с цялостна алтернативна управленска програма протестният вот можеше да се изрази или в отказ от участие в изборите, или в гласуване за когото и да било политик, различен от Токаев.

Избирателната активност бе доста висока – 77,4%, а Амиржан Косанов, който минава за умерен опозиционер, взе 16%. Наблюдателите от Русия и ОНД отбелязаха, че изборите са били честни, но според мисията на ОССЕ вотът е преминал в „политическа среда с доминиране на управляващата политическа партия и в атмосфера на потискане на критичните мнения“, а гласуването е „било помрачено от явни нарушения на основните свободи“. Имат се предвид арестите на протестиращи граждани в деня на вота в столицата Нур-Султан и най-вече в деловата столица на страната Алма Ата.

И така, президентството на Токаев вече е легитимирано чрез избори, но това не означава, че той ще бъде най-влиятелният политик в страната. Тази роля си остава за 79-годишният Назарбаев, който си запази поста председател на Съвета за сигурност и шеф на управляващата партия „Нур Отан“. Повечето политолози наричат Токаев „преходен президент“, предвид това, че той няма авторитета, харизмата и политическата ловкост на своя предшественик и освен това също не е млад – 66-годишен е. В този смисъл властовият преход в Казахстан не завършва, а по-скоро започва с изборите от миналата седмица.  

Досега политическата система на Казахстан приличаше на пирамида, на върха на която стои Назарбаев (метафората е на най-известния казахстански политолог Досым Сатпаев). Вътре в тази голяма пирамида има няколко по-малки, конструирани и ръководени от влиятелни политици, олигарси и представители на силовите структури. Всички те признаваха върховенството на Назарбаев, но се бореха за по-голяма дял от държавния ресурс, който да преразпределят измежду своите протежета. Оттеглянето на лидера обаче може да отслаби контрола върху тези по-малки властови пирамиди и най-опасното – да доведе до открит сблъсък между тях. Въпросът е дали Токаев ще може да удържа съществуващите властови баланси и дали въобще Назарбаев ще му делегира тази роля. 

Важно е да се отбележи, че на върха на една от тези по-малки политически пирамиди в Казахстан стои амбициозната най-голяма дъщеря на Назарбаев Дарига. Сега тя е председател на горната камара на парламента, което формално означава, че е 
вторият човек в държавата.

Тя има силно влияние в медиите и в газовия бизнес. Един от вариантите за край на властовия преход в ерата след Нурсултан Назарбаев е управлението да се окаже еднолично в ръцете на неговата дъщеря Дарига. Това може да стане след изтичането на президентския мандат на Токаев или по-лесно и бързо – чрез превръщането на страната от президентска в парламентарна република и избирането на Дарига Назарбаева за министър-председател, опиращ се на парламентарното мнозинство на партията Нур Отан. Трудно е да се предвиди дали събитията ще се развият в такава посока, но е факт, че при Токаев президентската институция ще бъде значително по-слаба, отколкото при неговия предшественик.

Протестите в Казахстан не завършиха в изборния ден и е явно, че недоволните от досегашното управление са одързостени от факта, че вече не протестират срещу неоспоримия лидер Назрабаев, а срещу Токаев. Силовите структури обаче са готови за твърд отпор, за което свидетелстват арестите и периодичното блокирани на социалните мрежи в дните, в които се очакват протести. Малко вероятно е обаче, алтернативата на сегашната власт в Казахстан да дойде отдолу. Главният враг на Назарбаев е бившият банкер и политик Мухтар Аблязов, който обаче живее в изгнание и е под постоянна заплаха да бъде арестуван и екстрадиран в Казахстан, където срещу него са повдигнати няколко обвинения, включително в поръчването на убийство. Аблязов се опитва да мобилизира някакъв протестен потенциал вътре в страната, но привържениците му не са никак много, а и неговият имидж на олигарх и милиардер не може да му донесе политически дивиденти. При практическата липса на опозиционни партии в Казахстан единственият вариант за възникването на сериозна властова алтернатива е евентуалното разцепление в управляващата групировка. Именно това е един от най-големите страхове на Назарбаев и, изглежда, той затова посочи за свой приемник на президентския пост човек, който е доказал 100-процентовата си лоялност и не разполага със своя политическа бизнес групировка, която да фаворизира. 

Политическото напрежение в Казхастан обаче се покачва, протестният потенциал расте и ситуацията може да ескалира, ако се стигне до понижаване на жизненото равнище на населението. А причината за възникването на икономически проблеми може да бъде само една – евентуално рязко падане на цените на нефта с 30–40 процента. Засега такова не се очертава, но при всички случаи новият президент ще търси варианти да намали социалното напрежение и предпази населението от обедняване на фона на обезценяването на националната валута тенге. 

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Пламен Димитров

Най-ново

Единична публикация

Избрани