Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Докато дишам, сърцето ми ще е в армията

[post-views]

Истинската служба започва от бойните поделения, категоричен е капитанът от резерва Венцислав Димитров 

1Венци Димитров е офицерът, който оставя трайни следи в съзнанието на поколения школници в автошколата в Русе, където се подготвяха и се подготвят шофьори на БРДМ, БТР, камиони и специализирана транспортна техника. Стотици са спомените за достойни постъпки и действия в различни ситуации, които изискват мъжество, доблест и смелост, които капитан от резерва Димитров оставя у своите обучаеми. Негови възпитаници има из цяла България и днес, където и да отиде той, винаги попада на бивши школници, някои – вече с побеляващи коси, които с удоволствие си спомнят за времето, прекарано в Русе при може би най-добрия взводен командир, който някога са имали или са си мечтали да имат. 

През 1987 г. завърших Висшето народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново, профил „Мотострелкови“, започва разказа си пред вестник „Българска армия“ капитан о.р. Димитров. Началото на офицерската му служба е по разпределение в гарнизон Болярово, на турската граница. „Тогава подпомагахме дейността на граничарите по тези места. Там бях командир на взвод. Заедно служих с генерал Нейко Ненов, с него бяхме в една рота. Той беше достолепен, стегнат и достоен офицер и генерал. Прекрасен човек! Жалко, че си отиде така нелепо и толкова рано, дори сега, като говоря за него, се вълнувам”, споделя Димитров. 
След гарнизон Болярово две години е командир на рота в гарнизон Грудово, в 53-ти мотострелкови полк. „Тук службата ми беше 24 ч в денонощието. Спомените ми обаче оттам са живи и ще си останат такива. Там беше истинската служба. Млади офицери бяхме, надъхани и подготвени. Много неща научихме и много неща имахме възможност да видим”, казва офицерът от резерва. 
„Много млади момчета минаха пред нас за подготовка. Сега, където и да се движа из България, все някъде се случва някой да ме срещне и да ме познава. От това ми става много драго. През октомври 1990 г. прецених, че трябва да променя кариерата си и пожелах да се преместя в автошколата в Русе, където изкарах близо 13 г. През последните от тях бях в щаба като преподавател по общовойскова подготовка, защото това ми е специалността. За жалост големите промени, които настъпиха в Българската армия, както и съкращенията през 2003 г., щатът, който дойде, просто не предвиждаше място за мотострелкови офицер, а децата ми бяха вече на 6 и на 2 г. Прецених, че няма смисъл да се връщам в Южна България и да започвам отначало в други поделения. В същото време и поделения в Южна България също бяха съкратени”, спомня си легендарният взводен командир от автошколата в Русе.

VLUU L210  / Samsung L210През 2004 г. поема по нов път и влиза в управлението на Пристанищен комплекс Русе. Споделя, че годините, прекарани в Българската армия, са били за него едни от най-хубавите, в какъвто и аспект да ги разглежда. „Обучението във военното училище, службата в Българската армия са важни за мен. Сред всички мои колеги, които сме от Русе и напуснахме армията, нямам познат, който да не се е реализирал в каквато и да е сфера. Ние сме свикнали всичко да бъде начертано и планирано, когато се постави задача, да се изпълнява веднага. Така че адаптацията беше малко по-трудна, защото в обществения живот по друг начин се изпълняват задачите. Когато ние, офицери, напуснали армията по ред причини, попаднем в такава среда, виждаме следното. Колеги, на които им се постави дадена задача, я приемат, но тя се изпълнява, когато може. А ние – бившите военни, веднага започваме да изпълняваме, защото така сме научени. В този смисъл трябва да кажа, че службата ми в Българската армия, работата ми като офицер в различни поделения, военното ми образование много ми помогнаха”, твърди капитан о.р. Димитров.
На практика аз не съм напускал армията, допълва той. „И сега, като се видим с колеги, се поздравяваме. В добри отношения сме. Поддържаме си контактите. Сърцето ми е в армията! Докато дишам, то ще бъде в армията. Хората, които сега служат в школата в Русе, бяха млади офицери, докато аз служех. Познаваме се, помагаме си. Никога не сме отказвали, каквато и да е помощ, стига да можем и да сме в състояние да я окажем”, категоричен е някогашният взводен командир от русенската автошкола. 
3Среща с генерал Добри Джуров 

Най-запомнящият се момент от службата ми в Българската армия беше срещата ми с армейски генерал Добри Джуров, разказва Димитров. 
„Бях определен като офицер с два БТР-а да охраняваме пункта за наблюдение под Сливен. Тогава говорих с него някъде около половин час. 
И сега се вълнувам, като си спомням. Човек, който не е говорил с него, не може да разбере какво е пропуснал. Той ме накара да сваля войниците от БТР-а, за да влязат в пункта да се нахранят, при условие че бяха задоволени с всичко необходимо.
Само този жест за мен означаваше много. Имали сме и доста случаи, когато граничарите са ни викали да помагаме по няколко дни. 
Имало е ситуации, когато няма как да реагираме спрямо висшия офицерски състав, но командирът ни винаги беше до нас и с нас и така някои важни задачи са решавани на място по възможно най-добрия начин. 
Доста тежка беше службата ми по тези места“, спомня си случки от офицерския си път капитанът от резерва Венцислав Димитров.  

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Венцислав Жеков

Най-ново

Избрани