В армията животът е истински, казва ефрейтор Александров
Гранатометът едва ли е оръжието, с което се стреля най-лесно. Затова да постигнеш с всеки изстрел попадение, си е постижение отвсякъде.
За ефрейтор втори клас Георги Александров обаче поразяването на мишените е всекидневие. По време на стрелби гранатометчикът в първа механизирана рота към четвърти механизиран батальон в Плевен е постигал три попадения от три изстрела. Тоест – всяка граната отива в целта. Става дума за стандартна мишена за ръчен противотанков гранатомет (РПГ) – 2 на 2,7 м, на разстояние 330 м, обяснява боецът.
Ефрейторът служи вече 12 г. в Българската армия. Военната професия го е привлякла още от годините на детските игри на войници. Не е бил наборен военнослужещ. Вместо това през 2007 г., последната година на задължителната казарма, осъществява мечтата си да облече униформа. Тогава заема място във войската като кадрови военнослужещ и започва да изпълнява отговорните военни задачи, боравейки с оръжие и бойна техника.
„По време на наборната казарма беше популярен изразът „Службата е тежка, но затова пък е дълга”. Сега бих добавил – и продължителна”, казва с усмивка боецът, който е навъртял вече 12-годишен опит в строя. Признава, че и днес, както в началото, гранатометът тежи, но пък се е научил да го използва максимално ефективно. „В службата ила и леки периоди, и тежки. Но във времето остават само хубавите спомени. С общи усилия трудностите се преодоляват и всичко се изпълнява както трябва”, заявява ефрейтор Александров.
Към военната професия са го насочили приятели и съученици, които вече били постъпили на служба в армията. Казвали, че във войската се чувстват добре. Така и той решил и да се пробва на военното поприще. „Казаха, че не бих съжалявал. Наистина и досега не съжалявам”, категоричен е ефрейторът.
За него във войската няма скука и еднообразие. „Ден с ден в армията не си приличат. Идваш сутрин на работа, всичко започва със строя. Разпределят се задачите – дали занятия или други дейности, войнишкият живот си върви. Всеки ден е различен”, обяснява гранатометчикът.
По думите му всеки свиква различно със специфичните военни порядки във формированието. „Щеш не щеш, влизаш в крак още първите месеци. Тогава се свиква, поне с мен беше така. Сега не знам как е. Но аз вече съм свикнал със службата”, заявява ефрейтор Александров.
Принос за бързата адаптация има и колективът, в който служи. „Тъй като от доста време служим заедно – командири и подчинени, отношенията ни са професионални. Създали сме много стабилен екип. С колегите изпълняваме задачите с разбиране, без много-много да се говори. Вече всички се познаваме добре. Екипът ни е много сплотен”, обяснява ефрейторът.
Бил е два пъти на мисия в Афганистан. Първия път – през 2011 г. в Кабул, а втория – през 2018-а в Кандахар. „Такива участия дават много добър опит на войник както по време на подготовката, така и по време на самата мисия. Трупат се бойни умения, които няма къде другаде да се придобият”, споделя ефрейтор Александров. В работата му с колеги от други нации го впечатлило това, че всяко модернизиране на оръжие и екипировка е в помощ на войника. Така рейнджърът изпълнява много по-ефективно задачите. „Всичко му е в плюс – новото снаряжение, по-съвременната комуникация, по-модерните оръжия, които са по-малки, по-леки, но по-точни. Всичко вече е много напред и това дава големи предимства на отделния войник”, разказва ефрейторът. Пак бих отишъл на мисия, категоричен е той.
Родом е от с. Муселиево, близо до Никопол. Сега живее в Плевен, а когато има свбодно време се отдава на риболов, спорт, туристически пътувания. Интересува се от автомобили, влече го и електротехниката.
Смята, че по-доброто заплащане и мотивиращите стимули биха привлекли повече хора в строя. Убедил се е също, че обществото не познава достатъчно живота на Българската армия. „Народът трябва да е по-добре запознат с нашата дейност. Моето наблюдение е, че хората от цивилния живот не знаят с какво се занимаваме в армията. Затова и кампанията „Бъди войник” ми се струва добра идея”, споделя гранатометчикът.
От позицията на опита си препоръчва на младите хора да дойдат в армията. „Мисля, че всеки млад човек е редно да мине през армията, защото се научава на ред и дисциплина. Гледам, че младите в момента са доста далеч от тези неща. В армията човек свиква с психическото напрежение, с работата в екип, с доверието в колегите. Животът тук е друг – истински”, обобщава ефрейтор Александров.
Трябва вътрешно усещане, за да дойдеш в строя
За да дойдеш да служиш в армията, ти е нужно вътрешно усещане, че тук е твоето място. Така ефрейтор втори клас Денислав Манов, който е гранатометчик в първа механизирана рота към четвърти механизиран батальон в Плевен, обяснява как е взел решението да стане военнослужещ. „Не можеш да кажеш на някого ей така – идвай в армията. Трябва да има нещо, заради което той да се насочи към строя. Иначе нещата са от ден до пладне”, разсъждава боецът.
От 11 г. е в редиците на Българската армия. Към службата го насочил негов близък приятел, който станал военнослужещ година преди Манов. Покрай него и аз реших да опитам, той запали у мен огъня, така да се каже, за военната служба, споделя ефрейторът.
По подобен начин, като един вид щафета за привличане на хора в армията, той самият запалил свой познат да избере военната професия. „Сега служи в Карлово. Хареса му много”, заявява Манов.
Според него този неофициален път за привличане на хора в строя – чрез разговори между приятели и познати е само една от формите за попълване на армейските редици. „Другият начин е чрез кампанията „Бъди войник”. Ако човек има интерес и желание, ще намери как да кандидатства”, категоричен е ефрейтор Манов. И допълва, че най-добрата възраст, на която трябва младите хора да бъдат агитирани да станат военнослужещи е 19–20 г. Това е възрастта, тогава си най-можещ, най-ерудиран, не усещаш умора, нямаш никакви болежки, казва ефрейторът, който признава, че и днес пак би избрал военната професия.
Сигурен е и че започващата голяма модернизация на Българската армия ще направи службата на бойците още по-привлекателна. Повишаването на заплащането също е силен мотивиращ фактор.
Ефрейторът е бил на мисия в Кандахар, Афганистан през втората половина на миналата година. Служихме на летището, всичко премина нормално за обстановката там, споделя Манов. В Афганистан нещата са много специфични, няма как да усетиш и разбереш как протича животът в тази страна, ако не си бил в нея, допълва боецът. Привикнал с особеностите на службата в контингента още първия месец. Веднага го завъртял вихърът на разнообразните задачи. Влизаш в дежурства, хранене, спане, всичко става шаблонно, имаш наряди, график, просто свикваш, за един месец влизаш в режима, обяснява ефрейторът. И така – до завръщането в родината. Не се колебае, пак би отишъл на мисия.
Извън службата времето му е заето от ангажименти със семейството и малкото му детенце. Понякога намира време и за спорт, както и за едно от любимите си занимания – да се вглъби в поправката на различни апарати и техника.
Убеден е, че всеки, който иска да види каква е службата в армията, трябва да дойде в дните на отворени врати или по време на кампанията „Бъди войник” и да научи повече за живота под пагон. „Когото го влече – да дойде да види, после евентуално да кандидатства. Просто трябва да си даде сметка дали се покриват очакванията му и да вземе решение”, заявява ефрейтор Манов.
