– Г-н Урумов, вие сте един от създателите и организаторите на кампанията „Бъди войник”, какво налага да има такава кампания?
– Знаете, че от 2008 г. Българската армия (БА) премина изцяло на професионална основа. И от 2008-а до 2018-а, когато започнахме да обмисляме тази кампания, практически по представянето на БА пред потенциални кандидати за военна служба, като че ли не е направено много. Това дава отговор на въпроса защо трябва да се прави такава кампания. През тези 10 г. след края на наборната служба БА логично започна да губи връзка с обществото, с десетките хиляди семейства, които дотогава имаха синове – наборни войници. И когато започнахме да разговаряме с офицерите по Връзки с обществеността от видовете ВС и пряко подчинените на министъра структури, личното ми впечатление беше за апатия и обезвереност. Изгубена вяра в позитивното отношение на българската общественост към БА. Обезвереността и апатията бяха двата най-големи проблема в самото начало на кампанията. Трябваше откровен разговор и така направихме семинар с колегите по Връзки с обществеността от цялата армия. Дойде и генерал Боцев, дойдоха и други колеги. Говорихме си болезнено откровено. Някои от тях дори казваха – след всичките тези години не вярваме на никого, включително и на вас. Нито за миг не съм се разсърдил, напротив – благодарих им за откровеността. В крайна сметка всеки трябва да си носи кръста. Сега, почти две години по-късно, положението е доста по-различно. Факт е, че някои от същите тези колеги днес изразяват различно, положително мнение – и то не защото всичко е по мед и масло, а защото виждат волята и желанието на ръководството на МО за добри промени. Ако погледнем само това, че две поредни години има увеличение на заплатите с 10% средно за системата – ще признаем, че това се случва в голяма степен благодарение на личните усилия на министъра на отбраната Красимир Каракачанов. В последните 10 години, доколкото ми е известно, не е имало увеличение в системата. Вероятно увеличение на заплатите ще има и догодина. А когато се обръщаш към потенциални кандидати за военна служба, съответно трябва да им кажеш какъв е социалният пакет, който предлагаш. Даде се и възможност желаещите кандидати да влязат веднага да служат, а не да чакат 5–6 месеца допуска си до класифицирана информация, през което време мнозина се демотивираха и се отказваха. Така че има неща, които се случват обективно за подобряване на социалния пакет и на мотивацията на хората. Защото само с реклама, без убедителна житейска перспектива, важна част от която е заплатата, много трудно биха могли да бъдат привлечени кандидати. Дрангов го е казал: „Празна раница не пази граница.” Затова и основната цел на кампанията „Бъди войник” е възстановяването на доверието, преодоляването на апатията и на обезвереността.
– Успя ли кампанията досега да запали искрата на интереса към военната служба?
– Краткият отговор е „Да”. Отзвукът сред местната общественост в градовете, в които бяхме, потвърждава убедеността ми, че българският народ обича своята армия. Тя винаги е била пазител на нашите земи, бранител на България, никога завоевател и агресор. Хората от моето поколение знаят две неща много добре. Първо, България няма пленено знаме, но тя самата е пленявала знамена на много велики сили. Пазят се в музеите у нас. И второ, БА няма изгубени битки, тя е победител – загубите са идвали после на полето на дипломацията. Българска армия има, преди да има българска държава. И българска държава има, защото има БА. Това винаги трябва да го помним и да го напомняме.
– Как повече хора да видят себе си в строя и това да ги мотивира да намерят пътя към армията?
– Кампанията сее семена. Някои от тези семена ще бъдат пожънати веднага, като има повече кандидати за войници. А други от тези семена, посети в умовете и сърцата на 7–8- годишни деца, които се качват по бойната техника, влизат вътре, снимат се с батковците в униформа, ще бъдат пожънати от някой след нас след 10–12 г. Но е важно непрекъснато да се инвестира във връзката с БА, непрекъснато да има такива кампании, чрез които да се показва на хората достойнството и висшата благородна мисия на човека в униформа.
– Какви са до момента резултатите от кампанията?
– Мога да ви кажа, че има ясна тенденция към увеличение на съотношението „обявени длъжности – брой кандидати”. Данните се обобщават в момента и обхващат първите полугодия на 2017, 2018 и 2019 г. В Плевен и Шумен кандидатите достигат до трима души за едно място. В Сухопътните войски за 185 длъжности кандидатите са 480, а 108 вече са назначени. Във ВМС за 100 места има 114 кандидати. В момента все още продължават и други конкурси във видовете ВС. Но не само това е важно, ние търсим и обратната връзка, за да можем да достигнем до мисленето на младите хора и това да ни помогне при вземането на верните решения. Досега на място са направени 1112 анкети с младежи, посетили информационните щандове на видовете въоръжени сили. Нещо повече – спонтанно беше проявен интерес и от кметовете на по-малки градове, които се обърнаха към нас с покана за гостуване на кампанията при тях. Това са градовете Попово, Вършец, Берковица, Троян, Тетевен и Луковит. Това според мен е също показател за успешност на кампанията.
–Всичко това дава доста оптимистични резултати?
– Те са факт. Надяваме се това да бъде основа на една дългосрочна тенденция. И увеличението на заплатите играе роля, както и другият фактор, че в условията на несигурност в днешно време човек, ако влезе в армията, може да планира живота си, да го подреди предвидимо. Това са неща, които се стараем да изтъкваме в разговорите с хората, които посещават проявите от „Бъди войник”.
– Какви са основните предизвикателства пред кампанията?
– Най-голямото предизвикателство беше дали самата армия ще приеме тази кампания като своя, или ще я гледа с подозрение като поредното необмислено хрумване, „спуснато отгоре“. Може би ще прозвучи наивно, но искрено и чистосърдечно вярвах, че тази кампания ще бъде приета като кампания на армията, от армията и за армията. Щастлив съм, че това вече се вижда от всички. А най-голямото доказателство е появилият се стремеж на всеки следващ град и гарнизон домакин на събитието да се представи по-добре от досегашните.
Цялостната организация по места е на Военните окръжия и всички те, без изключение, полагат изключителни усилия, за да се представя всеки град по най-добрия начин. С развитието на „Бъди войник” изникват и нови местни инициативи, които привличат все повече младежи. Радваме се на добро взаимодействие и с органите на местната власт почти навсякъде. В Монтана на площада имаше около 2000 души. В града няма гарнизон и първоначално се колебаехме дали там изобщо трябва да се прави кампания. Но се оказа, че има огромен интерес. Още на място, след демонстрациите, в Българската армия се записаха три момчета, чиито документи се придвижват успешно и отиват към назначаване. В Шумен, Видин, Варна, Благоевград, Стара Загора, Ямбол, Русе, Смолян проявите също бяха прекрасно организирани. Ще се извиня на всички, които пропускам, но всеки град даде свой неоценим принос. Огромни резерви има в работата ни с Министерството на образованието и науката (МОН) и с организираното привличане на ученици, особено от 9, 10, 11, 12 клас. Там има много голям резерв. Бих казал, че ми се иска да станат по-лесно нещата в работата с регионалните структури на МОН.
– Ако трябва да сме откровени, МОН всъщност спечели от отпадането на казармата. Докато наборната служба беше намалена от 2 на 1 година в края на 90-те, в училище беше въведен 12-и клас. И 19-годишните, вместо да възмъжават в казармата, продължават да търкат чиновете в училище…
– Напълно съм съгласен с вас. МОН може би спечелиха, но младите момчета изгубиха много с премахването на наборната служба. В момента в Швеция се връщат към наборната служба, във Франция – също. Държави, които са утвърдени либерални демокрации, се обръщат обратно към силата на консервативните институции, една от които е армията. Защото се видя, че се провали тази крайно либерална тенденция да се налага пазарната икономика дори и в човешките отношения, а консервативни национални институции като армията да се съкращават безогледно и да се гледа на тях едва ли не като на нещо непотребно. А младите мъже трябва да бъдат учени на дисциплина, на отговорност. Наскоро прочетох една мисъл: „Един мъж струва не толкова, колкото пари има, а колкото му тежи думата”. А точно в казармата бяхме обучавани на труд, дисциплина, солидарност. Самият армейски ред и казармена дисциплина те учи да поемаш отговорност и да бъдеш добър другар на другите войници, защото очакваш същото и от тях. Не е ясно какво беше спечелено от отпадането на задължителната служба, но е ясно какво е изгубено, особено ако погледнете физическото състояние на следващите поколения. Да, някои момчета спортуват във фитнес залите. Но във фитнеса никой няма да те научи на отговорност и екипно мислене, на всеотдайност и солидарност.
– Кои елементи от кампанията са най-привлекателни за посетителите?
– Действията, демонстрациите и комуникацията с хората е това, което интересува посетителите. Не просто бойната техника, макар че тя също се радва на голям интерес. Но примерът, който човекът в униформа дава, привлича най-много. Когато направихме първия статичен показ на бойна техника на 22 септември 2018 г., това беше и тест за интереса на обществото. Това събитие беше подсигурено от бригадното командване в Благоевград, а екипажите на бойните машини бяха като магнити за снимки от всички посетители. Направо се превърнаха в медийни звезди! Как да не ти се изпълва сърцето, когато виждаш какво уважение и почит предизвиква военната униформа! И като гледаш как прегръщат малки деца за снимка и как майките им застават с гордост до тях – тогава за пореден път осъзнаваш, че една жена преди всичко иска да види отговорен мъж до себе си. Мъж закрилник, мъж, осигуряващ сигурността в семейството – и финансовата, и физическата, и битовата, и социалната. Ето този мотив може да бъде един нов акцент, който да се добави в кампанията занапред.
– Какви са основните разлики в проявите от кампаниите в отделните населени места?
– Има специфика на различните места. Например в Монтана казах, че имаше огромен интерес, а там няма поделение. Карлово, от друга страна, пък е с много преситен трудов пазар – заради ВМЗ и други местни предприятия, както и заради традиционни сезонни култури като маслодайната роза. Трябва да се отчита местната реалност, която е много различна в отделните части на България. А също така трябва да се отчита и факторът „личен пример”. Командирът на 101-ви алпийски полк в Смолян полковник Димитър Кацаров например показа как личният пример и личната ангажираност пряко работят за попълване на некомплекта. Когато се посветиш лично да минеш през къщи, махали, селца, през сборове или други социални събития на местната общественост и да кажеш: „Какво правите, защо стоите и бездействате, елате в армията!”. Ето го личният пример, ето го лидерството в униформа! Ако само стоиш и чакаш, и мрънкаш, че нищо не се случва – то няма и нищо да се случи. А навън има толкова млади хора, които не знаят какво да правят с живота си. И затова вършат глупости. Именно армията може да ги промени, защото армията е доказан социален интегратор. В нея лоши момчета, които навън са хулиганчета, могат да се превърнат в образец на смелост, доблест и достойнство. Защото намират себе си в армията, намират себе си като лидери в реда, дисциплината и воинските умения.
– Вмества ли се кампанията досега в определените є финансови рамки?
– БА е може би единствената институция, която може да си позволи да направи кампания, използвайки своите средства, мощности, сили и ресурси с минимален допълнителен бюджет. Практически изразходваните средства са много видими. Ето, направени са информационни щандове, които ще се ползват много години наред. Те бяха поръчани от Централното военно окръжие (ЦВО) и се използват на различните места из страната. Колкото до сумата за кампанията, тя е около 32 000 лв., министърът я обяви по време на парламентарен контрол. По-късно към това бяха добавени и 12 хил. лв. за графичен дизайн, включително и за запазен знак на кампанията, който ще се ползва дълги години занапред.
Беше ми смешно, когато слушах въпроси към министъра на отбраната – „Кои ПР агенции сте наели, колко пари сте дали на консултантски агенции за кампанията”? Ами никакви ПР агенции не сме наели и нула пари сме дали на консултантски агенции за кампанията. Някои хора така и не могат да си представят мотивация, различна от парите.
Но още в първия разговор с колегите от дирекцията ясно казах, че трябва да си даваме сметка – това са пари на данъкоплатеца и всеки похарчен лев трябва да бъде с ясно доказана необходимост. Стараем се да изразходваме средствата изключително пестеливо. В много градове местните власти ни предоставиха зали и открити сцени без наем. Това ни спести десетки хиляди левове. Кметовете ни посрещат с отворени обятия, защото – освен патриотизма и обичта към армията – кампанията им помага и за намаляване на безработицата. И още нещо. Тъй като една медия си позволи да ме упрекне публично в злоупотреба с бюджетни средства от кампанията, на 10 юли е насрочено съдебно дело, което съм завел срещу тази медия. Важно е читателите на в. „Българска армия” да знаят, че това не са неща, които могат да минават просто ей така. Да си публична личност и да те критикуват с повод и без повод е едно, това трябва да търпиш. Но да те обвиняват в присвояване – това не. Вярвам, че българският съд ще въздаде справедливост.
– Под каква форма кампанията може да продължи и в бъдеще?
– Попълването на некомплекта обективно изисква кампанията да бъде постоянен процес. В хода на работата ще бъдат усъвършенствани и механизмите. Имаме идея за национално съвещание през септември или октомври с колегите по връзки с обществеността в широк формат. Ще споделим впечатления и опит, ще потърсим по-добри решения – заедно, в честен разговор, както и започнахме преди две години.
Трябва да работим така, че когато след време има други хора на нашите места, те да получат едно добро наследство и добра основа за градеж. Това е смисълът на приемствеността в националните институции.
– Кои са героите на кампанията, чиито имена обикновено остават в сянка за обществото? На кого бихте благодарили?
– Трудно е да се изброят всички, а много бих искал да ги изброя поименно. За съжаление това е невъзможно, освен ако не направите специален брой на вестника.
Началото беше дадено от разбирането и доверието на министъра на отбраната Красимир Каракачанов – без това нямаше да има никаква кампания.
Благодарност към военното ръководство в лицето на началника на отбраната генерал Боцев за неговата отзивчивост и съпричастност. И аз, и колегите ми винаги срещахме и срещаме неговото разбиране и подкрепа. Прекрасно работим с генерал-лейтенант Димитър Илиев, с когото установихме модел на комуникация с местните журналисти и вече традиционна пресконференция преди всяко събитие от кампанията. Това създава атмосфера на доверие с журналистите и местната власт. В такъв момент човек вижда какъв огромен вакуум преодоляваме, каква огромна дистанция се премахва.
Благодаря на командирите на видовете въоръжени сили – генерал Михаил Попов на СВ, генерал Цанко Стойков на ВВС, контраадмирал Петев на ВМС – и в тяхно лице на всички техни подчинени – участници в кампанията.
Благодарност към колегите от Централно военно окръжие и всички негови подразделения, на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, на Националната гвардейска част в лицето на Представителния ансамбъл на ВС, както и на Гвардейския представителен духов оркестър; на Информационния център на МО и лично на вас, колегите от „Българска армия”, които ни помагате толкова много с конкретна информация за хора и събития по места.
Трудно е да се изброят всички, затова се извинявам на тези, които пропускам. Но пък и вярвам, че тепърва ни предстои много работа и тепърва предстои да се постигат успехи и да се изказват благодарности.
Човек с няколко живота
Когато погледна пътя зад мен, понякога си мисля, че съм живял няколко живота – толкова различни социални светове е срещнало нашето поколение, споделя Александър Урумов. Роден е през 1969 г. в Брацигово. Завършва българска филология през 1994 г. Над 20 г. работи в областта на публичната комуникация.
На сегашната си длъжност в МО е бил и от 1997 до 2000 г. Завършил е медийни и стратегически курсове в „Джордж Маршал Център”, Германия.
Автор е на първата кампания за кадрови бойци в края на 90-те години. Тогава бяха назначени първите двама професионални войници в БА, единият от които беше готвач, припомня си с усмивка.
Александър Урумов е писател и драматург с 6 книги и 7 пиеси. Номиниран за „Аскеер” за драматургия. Романът му „Али Безсмъртния” е най-продаваната книга за 2016 г. в България. Книгите му са преведени в САЩ, Германия, Швейцария, Австрия, подготвят се преводи на руски и арабски. Семеен, с две деца.
Значителна част от заниманията му извън службата са свързани с християнството. „Библията е голямата ми страст. Повече от 25 г. се вглеждам в нея. Изумително е как винаги намираш нови, вълнуващи неща”, споделя откровено. И допълва, че в Библията винаги се говори за народи, никъде – за глобализация. „Единственият опит за глобализация чрез Вавилонската кула е срещнал неодобрението на Създателя. Така че, в Библията винаги се говори за народи, нации, армия, семейство, пряка отговорност, мъж, жена, семейство от мъж и жена”, изтъква Урумов. И продължава да вярва, че изконните християнски ценности имат пряко приложение в реалностите на модерния свят.
