Казарма за бъдещите полицаи

Добромир Пелов
Липсата на казарма и създаваната в нея дисциплини и самодисциплина посочи вътрешният министър Младен Маринов като една от причините за позора, хвърлен върху ведомството от млад полицай, продавал дрога. Министърът призна, че с днешните кандидати за полицейска служба се работи по-трудно, отколкото с онези от времената, когато, за да постъпиш в МВР задължително трябваше да си отбил редовна военна служба.
Това изказване на министъра възроди актуалността за приемане на Закон за доброволната наборна военна служба. Когато казармата, както популярно наричахме наборната военна служба, беше задължителна, нейното отбиване имаше сериозно значение за бъдещото развитие на младите мъже, тъй като  казарма за жени нямаше. Тогава службите на МВР не можеха да се попълнят кадрово само от възпитаници на ВСШ и разчитаха на завършили различни университети и институти младежи. В Главно следствено управление постъпваха само възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет, единствен тогава в страната. Те бяха предпочитани и за криминалната милиция. За разузнаване, контраразузнаване и стопанска милиция фаворити бяха завършилите днешния УНСС, тогава ВИИ „Карл Маркс”. Търсени и ценени бяха историците, философите, филолозите, а за бързо развиващите се технически служби – инженерите. 
Строгият подбор
включваше много неща, като сред тях едно от главните беше къде е преминал задължителната казарма бъдещият офицер от МВР. „Най-тачени” бяха завършилите НШЗО в Плевен и във Враца. Дори курсантите в Школата на МВР не можеха да постъпят там, ако не преминат една година наборна военна служба. Тях ги изпращаха главно в плевенската НШЗО. Чак след завършването й постъпваха „в Симеоново”. Независимо, че обучението им преминаваше на принципа на тогавашните военни училища, едната година „в казармата” преди това беше задължителна. Явно е имало защо. От онези времена са и спомените на премиера Бойко Борисов за мотострелковия батальон във Втори район на НШЗО и песента
„Батальонът 
се строява…”
Днес, когато наборната военна служба е само спомен, стигаме до горчивите констатации на вътрешния министър. Защото, ако този млад полицай е стигнал до тежко престъплесние, малцина ли са неговите колеги, хващани с подкупи, ставали съучастници на организирани престъпни групи или просто мърляво изпълнявали службата си. Изходът? Един вариант, който не бива да се струва парадоксален на законодателя – желаещите за постъпят на служба в МВР, наред с другите изисквания, трябва да са отбили доброволна наборна военна служба, законът за която става все по-актуален! 
Може би ще възникнат възражения, че това е принуда. Не е. Когато влезе в сила законът, той ще предвижда именно доброволността в наборната военна служба. И тези, които ще стават полицаи, съвсем доброволно трябва да изслужат тази служба. Които не гледат към МВР могат да не поглеждат и към казармата. Всичко е
въпрос на личен избор
Вероятно ще прозвучи твърде крайно за „свободните нрави”, но отбита доброволна наборна военна служба може би трябва да се изисква и при някои длъжности по Закона за държавсния служител, ако не и за всичките. Защото държавната служба предполага известни отлики от частния сектор, както и повече задължения, адекватни на големите права, които дава. В днешни времена, както за кандидатите за МВР, така и за държавна служба, отбиването на доброволна наборна служба не бива да предполага полова сегрегация, а да важи равнопоставено за мъже и за жени, тъй както в армията има професионални жени-войници, а в МВР – жени-полицайки. Ще каже някой – ама защо и 
държавните служители
Военната служба е нужна за тях за да изградят в себе си не малко неща – чувство за отговорност, за лоялност към държавата и инситуцията, за дисциплина и самодисциплина, за лична нетърпимост към корупция и престъпления. И тогава едва ли ще има скандални случаи с държавни служители, омаскарили себе си и агенцията в която работили с долнопробен рекет, от който взели по 500 лева и по една торба с кашкавал и сирене…
За всичко това са нужни малко неща. Първо – приемане на закона за доброволната „казарма”. И второ – не особено големи промени в законите за МВР и за държавния служител – в разделите, регламентиращи назначаване на служба. Ефектът от такива промени ще спести на този и на бъдещи вътрешни министри, а и на техни колеги, много неприятни обяснения…