Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Представителният оркестър на Сухопътни войски покори олимпийското сърце на Франция

[post-views]

1b Преди броени дни Представителният духов оркестър на Сухопътните войски се завърна от френското градче Албервил, (домакин на Зимните олимпийски игри през 1992), където по покана на президента на фестивалния комитет Александър Дала Мутђ, представи България и Българската армия в 42-то издание на един от първите по рода си в Европа и един от най-старите и най-престижните във Франция фестивали с военни оркестри от цял свят.
42-ият Международен фестивал на военните духови оркестри се проведе от 5 до 7 юли и представи безпрецедентно шоу с разнообразна музика, шествия, джаз, фолклор и танци с участието на оркестри от Китай, Холандия, Италия, Украйна, Литва и Франция. От българска страна съвместно с Представителния духов оркестър на Сухопътните войски взе участие и мажоретен състав от Троян, с който оркестърът има съвместна дейност, отдавна превърнала се в традиция, и чието участие спомогна за по-пълното и атрактивно представяне на нашата страна във фестивала. С подобни танцови трупи бяха подкрепени и оркестрите на Италия и Китай.
Във всеки един от трите фестивални дни българските военнослужещи участваха в дефилетата на военните духови оркестри по улиците на града, където бяха
бурно аплодирани от населението на Албервил
и най-вече от семейството българи, които търсейки от 8 години своето препитание в този град, гордо бяха издигнали бъ6aлгарския трибагреник сред многобройната публика.
На в парада на оркестрите в зала „Arena Halle” в Албервил, който се проведе 6 юли, Представителният духов оркестър на Сухопътните войски поднесе на публиката 20-минутен шоу спектакъл. Изпълнението започна с химна на Българската армия „Велик е нашият войник”, под чиито звуци оркестърът дефилира на сцената. Бяха изпълнени и маршът на   22-ри Тракийски полк „Булаир”, „Countdown” по музика на Manfred Schneider, „Романо Воги” на Берковската духова музика, „И-ха-ха” по музика на Димитър Вълчев и аранжимент на подполковник Ради Радев, „When the Saints Go Marching in” – музика Harold Walters и популярния танц „Pasodoble”.
Представянето на оркестъра завърши с „Ботев марш”. На финала на шоуто всички музикални състави изпълниха заедно три музикални произведения, като завършиха с популярния „Радецки марш” на Йохан Щраус – баща.
Нощният тричасов фестивал,
един голям шоу парад на нациите
бе последван от пиротехнически букет с олимпийски огън.
На следващия ден в същата зала се състоя втори концерт, в който участниците повториха изпълненията си от предния ден. Малко по-рано през деня, поредният марш-дефилир на оркестрите имаше своя завършек пред сградата на кметството на Албервил, където се проведе официална церемония, на която всеки един от оркестрите изпълни своя държавен химн.
След церемонията бе даден официален прием при кмета на града, на който той връчи на всеки един от диригентите възпоменателен плакет от фестивала и благодари за тяхното представяне.
Със своите изяви във фестивала, демонстрирайки майсторството си, Представителният духов оркестър на Сухопътните войски бе изключително радушно приет от населението на Албервил, както и високо оценен от организаторите на фестивала и местната управа, с което за пореден път допринесе за издигане и утвърждаване авторитета на военните духови оркестри на БА.

Наследник е на оркестъра на 4-ти пехотен Плевенски полк 

Пcitra6редставителният духов оркестър на Сухопътните войски е създаден през 2000 г. Той е пряк приемник на оркестъра на 4-ти пехотен Плевенски полк и е с над 120-годишна история.
Оркестърът е най-големият по численост в Сухопътни войски, като личният му състав наброява 31 души. До 2011 г. е в Плевен, а от януари 2012 г. е предислоциран в София. Активно участва във всички церемонии и ритуали, провеждани с участие на войски, ритуали, свързани с държавния протокол, и отдаване на военни почести.
Освен в протоколните мероприятия, с цел издигане престижа на Българската армия и СВ, оркестърът разгръща и изпълнява богата художествена програма. Репертоарът му постоянно се разнообразява и включва военни маршове, български фолклор, забавна и модерна музика.
През 2007 г. участва в Международния фестивал на военните духови оркестри в Букурещ, Румъния, през 2009 година изнася спектакли в различни градове на Германия в рамките на Международния фестивал на военните духови оркестри, а през 2014 година с успех участва във фестивала на военните оркестри в Санкт Гален, Швейцария. Последното му участие на международна сцена е през 2015 г. в гр. Шалон сур Саон, Франция.

От всеки военен музикант не става

 

DSC05224Диригент на Представителния духов оркестър на Сухопътни войски от 2015 г. е старши лейтенант Тодор Пенков. Той е възпитаник на Средното музикално училище „Панайот Пипков” в Плевен (специалност „Кларинет”) и на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (специалност „Музика”).

– Старши лейтенант Пенков, как се стигна до поканата да свирите в Албервил, защо поканиха точно вас, Представителния оркестър на СВ?
– Нашият оркестър има традиции в такива международни участия, и публиката в Западна Европа и организаторите на подобни фестивали ни познават. И поради интереса, който всеки път предизвикваме, това е естествен резултат.
– Къде беше предишното ви участие на подобен фестивал?
– Пак беше във Франция, през 2015 г. Имаше един интервал от три-четири години, през които не сме участвали, като причината е, че през този период некомплекта от музиканти при нас ни се отрази лошо. Проблемът е, че младите хора нямат мотивация да постъпват в редиците на армията. Не им се носи отговорност.
– В това число говорим и за музиканти…
– Още повече и за музиканти, защото при нас имаме един микс от две професии, тази на музиканта и на военнослужещия, така че става още по-сложно, тъй като от добрия музикант не винаги става добър военен, а добрият военен не винаги е добър музикант.
– Тубистите ли са най-дефицитни?
– Те са едни от най-дефицитните. Няма го вече Средното сержантско музикално училище в „Младост-3” в София и оттогава не се произвеж2aдат кадри, които да попълват военните оркестри. Така че проблемът е доста сериозен. На 28 август ще има подбор на военни музиканти. На него се надяваме да има кандидати, които не само да се явят, а и да стават, за да ги вземем в системата.
– Да се върнем на участието в Албервил. Какво е впечатлението ви от вашите конкуренти от другите държави?
– Въпреки че това беше фестивал на военни оркестри, имаше и два любителски. Един холандски и един италиански. Но най-радушно от публиката бяха приети военните оркестри.
– Нещо повече за сътрудничеството ви с мажоретния състав от Троян?
– Това е наша стара традиция, ако мога така да се изразя, отъпкана е вече пътеката, те участват не за пръв път с нас. Това е четвърто или пето турне, което правим заедно, като тази традиция датира може би от 2005 г., така че много лесно се сработваме.
– Има ли разлика между нашата и западноевропейската публика, как ви приемат там?
– Не бих казал, че има разлика, навсякъде публиката приема радушно военните музиканти. Знаете в България – огромните зали, огромните площади, които се пълнят, когато свирят нашите духови оркестри. Там свирихме в Олимпийската зала на града с 3000 места, на всички спектакли залата беше пълна до тавана.
– А българското семейство, което е развявало националния ни трибагреник? Те ли бяха единствените ни сънародници в публиката?
– Ами, да… На едно от шествията по улиците на града много изненадващо те вървяха до оркестъра и развяваха българското знаме, радваха се. Иначе впечатленията ни от самия Албервил са прекрасни, може би е съпоставим с някои наши планински курорти, но – страхотно спокойствие, чистота, страхотен ред. Все пак – Франция! Срещите с колегите, с другите диригенти и музиканти, с общинската управа, като цяло беше много интересно и вълнуващо преживяване.
– Какво предстои на Представителния духов оркестър на Сухопътни войски като творчески изяви?
– Разбира се, участието ни в кампанията „Бъди войник” на 10 септември в Плевен. Ще участваме и в Международния фестивал за военни духови оркестри, който се провежда ежегодно във Велико Търново.

Светлозар Стоянов

Най-ново

Избрани