Стратегическото разположение на Исландия, като пазител на жизненоважни водни пътища, я правят ценен съюзник в НАТО. Какво допринася Исландия за НАТО по време на Студената война? През 1949 г. външният министър на Исландия Бярни Бенедиктсон(прачичо на днешния исландски политик с това име) заявява на 4 април във Вашингтон, при подписването на Северно-атлантическия договор: „Ние сме невъоръжени от времето на нашите прадеди викингите. Нито можем, нито имаме армия. Но нашата страна при определени обстоятелства е жизненоважна за сигурността на Северно-атлантическата зона“. Сред съюзниците от НАТО Исландия е уникална, защото не разполага с въоръжени сили. Исландците са пацифисти по традиция от 1944 г., когато обявяват пълна независимост от Дания. Затова решението за присъединяване към НАТО през 1949 г. е доста оспорвано. По време на Студената война Исландия провежда няколко дебата за оттегляне от НАТО. Въпреки тези вътрешни колебания тя е ценен член на НАТО и непрекъснато дава своя принос, основан на споделените ценности на единството, демокрацията и свободата. По време на Студената война Исландия допуска държави от НАТО да разположат войски на острова и доброволно дава разрешение на бреговата си охрана да подпомага действията на съюзниците, като това продължава и след падането на Берлинската стена.
Исландия дава и много важен принос в системата за киберсигурност на НАТО.
Исландия: Непоклатима трансатлантическа връзка в един нестабилен свят
По време на Студената война много често Исландия изглежда разделена на две половини по отношение на членството в НАТО. Едната половина е „за“, другата „против“. Дори на 30 март 1949 г., когато исландският парламент „Алтинг“, който е най-старият в света, гласува за присъединяване на страната към новосъздадения Северно-атлантически съюз, пред парламента избухват бурни протести. Привържениците на НАТО обграждат сградата, за да не позволят на протестиращите да провалят гласуването, но така или иначе доста яйца и камъни уцелват прозорците, а 
немалко падат в заседателната зала. Безредиците продължават няколко часа, докато полицията решава, че трябва да прекрати хаоса като използва сълзотворен газ.
Без Бярни Бенедиктсон Исландия може би никога нямаше да се присъедини към НАТО, единодушни са анализаторите. В периода 1947 – 1953 г. той е външен министър, когато страната му се присъединява към Алианса. По-късно като министър-председател(1963 – 1970 г.) е твърд и последователен поддръжник на членството на Исландия в НАТО. Убеден реалист, когато става дума за сигурността на Исландия в международната система. По време на най-горещите дебати на тема „за“ и „против“ НАТО, Бенедиктсон припомня на сънародниците си нахлуването на съветските войски в Унгария и Чехословакия през 1956 и 1968 г.
През Втората световна война исландците допускат на острова американски и британски войски, но повечето си мислят, че след войната островът отново ще заеме неутралната си позиция на международната арена. Бенедиктсон обаче е убеден, че след войната Исландия няма да може да избегне участието си в конкуренцията между великите сили и настоява споразумението със САЩ за защита на острова да остане постоянно, но през 1946 г. то е отменено.
След началото на Корейската война през 1950 г. и поради желанието на военните власти на НАТО, Съединените щати и Алтингът, е възстановена договореността със САЩ за защита на Исландия. Договорът е подписан на 5 май 1951 г. и е основата на полемичното военно присъствие на американски военни сили до 2006 г. От тогава насам американски въоръжени сили не присъстват на острова, но САЩ все още носят отговорност за защитата му чрез НАТО.
Исландия запазва и поддържа силни връзки с останалите северни държави на Стария континент. Като резултат от това Норвегия, Дания, Германия и други европейски страни засилват сътрудничеството си с Исландия след оттеглянето на американците.
През 1974 г. исландското правителство предлага закриване на военната база „Кефлавик“. Поддръжниците на НАТО разпространяват петиция в подкрепа на това базата да продължи да работи и получават подкрепата на повече от една четвърт от населението. Днес „Кефлавик“ продължава дейността си като база на НАТО и като гражданско летище. През 1986 г. по причини на сигурността исландската столица Рейкявик става домакин на историческата среща между президента на САЩ Роналд Рейгън и президента на СССР Михаил Горбачов. През 1989 г. Исландия е първата страна, признала Литва, Латвия и Естония за суверенни държави, независими от Съветския съюз.
По-рано, през 1969 г., когато НАТО празнува своята 20-годишнина, Бярни Бенедиктсон обяснява колко важно е за Исландия да бъде част от общността на свободните нации, да е пълноправен член на най-успешния съюз в историята и то от самото му основаване.
Той казва, че членовете на Алианса могат да се различават един от друг по много неща, но те са твърдо обединени около общи интереси и идеали. С този аргумент Бенедиктсон обявява ключовата роля на НАТО за сигурността на Исландия.
Столтенберг на острова
На 11 юни 2019 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посещава Исландия. Посещението е по повод 70-та годишнина на Алианса и на членството на малката северна държава в организацията. При посещението си Столтенберг приветства важният принос на островната страна в международната сигурност. След срещата с премиера на Исландия Столтенберг припомня, че Исландия е сред държавите основали Алианса, подчертавайки, че „стратегическото й положение в Атлантика помага за връзката между Европа и Северна Америка“. Генералният секретар високо оценява гражданския принос на Исландия в мисиите на НАТО в Ирак, Афганистан и Косово, както и водещата роля на страната по въпросите на жените, мира и сигурността. Освен това Исландия помага много в провеждането на „Трайдънт джанкчър 2018“, едно от най-големите учения на НАТО през последното десетилетие. Столтенберг обсъжда с премиера на Исландия въпросите на сигурността, включително нарушаването от страна на Русия на Договора за ракетите със среден и малък обхват, адаптирането на НАТО към хибридните и киберзаплахи, както и ситуацията в Крайния Север.
Преди това генералният секретар посещава авиобазата „Кефлавик“, чрез която се осъществяват полети за наблюдение на въздушното и морското пространство с цел да се гарантира сигурността на Исландия, Атлантика и Крайния Север. Той се среща и с американските екипажи на самолетите „Боинг Р-8А“ за наблюдение на подводници, които летят от базата „Кефлавик“.
Столтенберг се среща с министъра на външните работи, с членове на Съвета по национална сигурност и с председателя на Комитета по външни работи. В Северния дом в Рейкявик изнася реч под заглавие: „70 години НАТО и Исландия: Непоклатима трансатлантическа връзка в един нестабилен свят“.
