Преди седем десетилетия, на този ден, е основан нашият Алианс, заявява генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на 4 април 2019 г. във Вашингтон пред министрите на външните работи от държавите членки. Столтенберг припомня, че външните министри на 12 държави от Европа и Северна Америка подписват Вашингтонския договор. Дванайсетте обещават да застанат заедно и да се защитават. Това решение, подчертава Столтенберг, ни даде 70 г. мир, просперитет и сигурност. Той информира, че външните министри от Алианса вече са убедени, че Русия нарушава договора INF (Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, подписан между САЩ и СССР през 1987 г.). Като разполага няколко батальона ракети SSC-8, Русия прави света по-опасно място, заявява генералният секретар на НАТО. „Всички сме съгласни, че Русия продължава да нарушава договора“, посочва той и допълва, че „И днес отново всички призоваваме Русия да се върне към пълното и прозрачно спазване на договора за INF, но времето тече и организацията се подготвя за свят без такъв договор“.
По-нататък в словото си Столтенберг пояснява, че външните министри обсъждат пътя напред и какви потенциални мерки могат да се вземат, ако Русия не се върне към спазването на договора. НАТО ще процедира премерено и координирано и няма да разполага наземни ядрени ракети в Европа. В същото време ще прилага надеждно и ефективно сдържащите мерки и ще поддържа готовността за отбрана. Според Столтенберг Русия използва сила за незаконното анексиране на Крим от Украйна и продължава военното си изграждане в целия регион. По тази причина външните министри обсъждат какво още може да се направи за подобряване на сигурността в Черноморския регион. Договорен е пакет от мерки за подобряване на ситуационната информираност на НАТО. Ще се засилва подкрепата за Грузия и Украйна в сферата на обучението на военноморските сили и бреговата охрана. Ще бъдат посещавани пристанища, ще се провеждат съвместни учения и ще се споделя информация. „Така ще изглежда нашето сътрудничество“, посочва Столтенберг. Той припомня още, че и в момента военноморска група на Алианса патрулира в Черно море, провеждат се и тренировки с грузински и украински кораби. Така този жизненоважен регион остава във фокуса на НАТО.
В комюникето от срещата на върха на НАТО във Варшава през юли 2016 г. държавните и правителствените ръководители от Алианса заявяват, че остават отворени за периодичен, съсредоточен и смислен диалог с Русия, когато е готова да се ангажира на базата на реципрочност в Съвета НАТО – Русия, с оглед избягване на неразбирането, неправилното тълкуване и непредвидената ескалация, както и за повишаване на прозрачността и предсказуемостта. Налице са и военни линии за комуникация. Страните членки са съгласни да продължи използването на всички канали за справяне с критичните проблеми, които възникват и призовават Русия да използва добре всички линии за комуникация. Реципрочната военна прозрачност и намаляването на риска може да подобри сигурността на евроатлантическия регион.
В регионите на Балтийско и Черно море, в Северния Атлантически океан, както и в Средиземноморието се развиват нови предизвикателства пред сигурността, които са от стратегическо значение за НАТО и партньорските държави. Русия продължава да укрепва военните си позиции, да умножава военните си действия, да разгръща нови способности от висок клас и да предизвиква регионална несигурност. Всичко това води до повишена непредсказуемост на ситуацията. НАТО отдавна защитава неделимостта на сигурността на съюзниците и затова ще следи отблизо ситуацията в тези региони. Ще работи и със заинтересованите партньори за подобряване на ситуационната информираност и ще развива общи подходи към разрастващите се предизвикателства. 
На сайта на Асоциацията на Атлантическия договор анализаторът Андрю Роган споделя, че в последните години стратегията на НАТО в Черноморския регион се развива и става все по-съсредоточена. Освен това регионът служи като неделим кръстопът за енергийния и търговския сектор на световната икономика. Ролята му на транзитен хъб за енергийни ресурси като природен газ в съчетание с връзката му с пазарите на руска и кавказка енергийна продукция го прави ключов елемент в по-широкия европейски пазар.
Според Роган в исторически план Черноморският регион е огнище на напрежение и конфликти, вариращи от руската агресия до движенията за независимост. Това в комбинация със сегашните сътресения предоставя почва за заплахи пред сигурността, особено за съюзниците от НАТО като Румъния и България, както и за нейните партньори Украйна, Грузия и Молдова. Анализаторът счита, че Стратегията за сигурност на НАТО трябва непрекъснато да държи в центъра на вниманието този регион, тъй като той е решаваща отправна точка за всяка операция в евразийски контекст, както и заради уникалната ситуация по отношение на Русия.
Според Майкъл Петерсън, директор на Института за морски изследвания на Русия във Военноморския колеж на САЩ, руското морско господство в Черно море се завръща. Тази промяна става възможна със завземането на Крим от Москва през 2014 г. и последвалото натрупване на морски бойни способности в района. Петерсън е убеден още, че задържането на три украински военни кораба подчертава това завръщане и е една от най-важните промени в морската сигурност през последното десетилетие. Промяната в Черно море е очевидна.
След като наблюдава серия от военноморски учения, проведени от Черноморския флот на Русия през септември 2016 г., началникът на руския генерален щаб генерал Валери Герасимов обявява, че „Преди няколко години бойните способности на руския Черноморски флот бяха в рязък контраст с тези на турския флот. Някои дори казваха, че Турция владее изцяло Черно море. Сега е различно“.
Наистина е различно. След разпадането на Съветския съюз Черноморският флот на Русия претърпява стремителен упадък близо две десетилетия. Флотът експлоатира малко количество плавателни съдове, които в общи линии през повечето време стоят превързани за наетите кейове в Севастопол.
През 2015 г., след 6-годишна задълбочена реформа и завземането на Крим, Москва започва да пуска в Черно море високотехнологични кораби и подводници успоредно с натрупването на крайбрежни бази за противовъздушна отбрана и отбранителни крилати ракети. След това Черноморският руски флот уверено навлиза в Средиземно море, за да подкрепи режима на Асад в Сирия. Петерсън счита, че през 2018 г. Русия има доминиращ морски флот в Черноморския регион. Москва използва това в опита си да изпълни стратегическата си цел за „пренастройване на геополитическия и геоикономическия баланс на Черноморския регион“ в своя полза.
