Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Диалогът на НАТО в Средиземно море

[post-views]

natoНачалото на Средиземноморския диалог (СД) на НАТО е поставено на Северноатлантическия съвет през 1994 г. В момента в инициативата участват седем държави, които не са членки на Алианса: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис. 
Тази форма на регионално сътрудничество е създадена от НАТО, преди всичко защото сигурността в Европа е тясно обвързана със сигурността и стабилността в Средиземноморието. Диалогът е неразделна част от процеса на адаптация на Алианса към новата среда за сигурност след края на Студената война. Той е и важен компонент от политиката на НАТО за сътрудничество. 
Целите на Средиземноморския диалог са повишаване на регионалната сигурност и стабилност, постигане на по-добро взаимно разбирателство, както и разсейване на всички погрешни схващания за НАТО сред страните от диалога. 

Алиансът не налага нищо на партньорите си

Успешният старт на Средиземноморския диалог в средата на 90-те години и последвалото му положително развитие се дължи на няколко основни принципа, върху които е изграден той и които се спазват неотстъпно. На първо място е недопускането на никаква дискриминация. Правилата на взаимоотношенията с партньорските държави от региона са еднакви за всички. Другият важен принцип на диалога е възможността за самодиференциране на всяка страна. Това означава индивидуален подход от страна на НАТО към всяка партньорска държава. За целта се разработват Индивидуални програми за сътрудничество (ICP), които позволяват на Алианса и страните от СД да чертаят по-перспективни и по-фокусирани краткосрочни и дългосрочни планове за сътрудничество. 
Откакто е създаден диалогът, НАТО във всеки момент се стреми да приобщава страните, участващи в него, към ценностите и задачите на Алианса, както и към целите и задачите на самия СД, защото той е от ключово значение за сигурността в Средиземноморието, особено след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ. По тази причина следващият принцип е: Приобщаване. Освен това Алиансът постъпва по такъв начин, че страните от диалога да се възприемат като равноправни участници и да полагат едни и същи усилия в общия процес на сътрудничество. 
Ангажиментът на всички участници в диалога е двупосочен. Това означава, че партньорството е двупосочно. НАТО целево търси приноса на партньорите за успеха на диалога чрез редовни консултации, със специален акцент върху практическото сътрудничество. 
Следващият много важен принцип гарантира абсолютната демократичност на процеса. И това е принципът на „Неналагане“. На практика партньорите от СД са свободни да избират темповете и степента на своето сътрудничество с Алианса. НАТО няма желание да им налага нищо. 
Допълването и взаимното укрепване е следващият принцип, който означава, че усилията на СД и други международни институции за региона се допълват и взаимно се подсилват, като например тези на „Съюза за Средиземноморието“ на ЕС, „Средиземноморската инициатива“ на ОССЕ или „Пет плюс пет“. „Диалогът 5+5“ е субрегионален форум за десет държави от Западното Средиземноморие. Пет от северната част на Средиземноморието – Испания, Франция, Италия, Малта и Португалия и пет от южния бряг – Алжир, Либия, Мароко, Мавритания и Тунис. 
След 2001 г. форумът  разшири обхвата си в сфери като отбрана, транспорт, миграция и образование. Принципът на многообразието гарантира, че в Средиземноморския диалог се спазва и се взема предвид специфичният регионален, културен и политически контекст на съответните партньори. Освен това диалогът е прогресивен по отношение на участието и по същество. Това му позволява да бъде гъвкав и предполага нарастване на броя на партньорите. Йордания например се включва през ноември 1995 г., а Алжир през март 2000 г. Това дава възможност и съдържанието на СД да се развива във времето. 
Диалогът е предимно двустранен по структура (НАТО + 1). Въпреки двустранния си характер СД позволява и много странни срещи във формат (НАТО + 7). По принцип дейностите в рамките на Средиземноморския диалог се провеждат на базата на самофинансирането. Съюзниците обаче се съгласиха да разгледат исканията за финансова помощ в подкрепа на участието на средиземноморските партньори. В НАТО бяха предприети редица мерки за улесняване на сътрудничеството, по-конкретно преразглеждане на политиката за финансиране на Средиземноморския диалог. Целта е да се позволи финансиране до 100 процента от разходите за участие в дейностите и да се разширят финансовите механизми на НАТО. Такъв е случаят с Доверителния фонд, който принципно се оказва изключително ефективен инструмент в партньорството за мир. 

natoВоенни измерения

Мерките за практическо сътрудничество между държавите от НАТО и страните от Средиземноморския диалог се залагат в годишна работна програма. Целта е да се засили сътрудничеството в сферата на сигурността.  Програмата включва семинари, работни срещи и други практически дейности в модернизацията на въоръжените сили, планирането на извънредни ситуации, управление на кризи, гранична сигурност, малки оръжия и леко въоръжение, публична дипломация, научно и екологично сътрудничество, консултации относно тероризма и разпространението на оръжията за масово унищожение.
Годишната работна програма има и военно измерение, което съдържа покани за страните от Диалога да наблюдават, а в някои случаи и да участват във военни учения на НАТО. Това е Партньорство за мир, посещения на курсове и други академични дейности в школата на НАТО в Оберамергау, Германия, Колежа по отбрана на НАТО в Рим, Италия, посещения на военните структури на Алианса. 
Военната програма предвижда още посещения в пристанищата на постоянните военноморски сили на НАТО, учебни сеанси на място от мобилни обучаващи екипи и посещения на натовски експерти за изясняване на възможностите за по-нататъшно сътрудничество във военната област. Освен това два пъти годишно се провеждат консултативни срещи във формат НАТО+7 по военната програма, в които участват военни представители от Алианса и седемте партньорски държави от Диалога. 
Индивидуалната програма за сътрудничество (ICP) е заменена от Програмата за индивидуално и партньорско сътрудничество (IPCP). Целта е да се засилят двустранният политически диалог, както и да се усъвършенства сътрудничеството с НАТО съобразно ключовите потребности на националната сигурност. По този начин сътрудничеството между НАТО и държавите от Диалога придобива по-стратегически характер.  Израел, Египет, Йордания, Мароко, Мавритания и Тунис договарят индивидуални програми за сътрудничество с НАТО. Това е основният инструмент за фокусирано сътрудничество в рамките на Диалога. Като взема предвид промените в Близкия изток и Северна Африка, НАТО има готовност да подкрепи и подпомогне страните от Средиземноморския диалог, които преминават през преход и изразяват желание да получат помощ.  Алиансът е в състояние да окаже съдействие в областта на изграждането на институции за сигурност, отбранителна трансформация, модернизация и развитие на капацитет, гражданско-военни отношения и свързани с отбраната аспекти на трансформацията и реформата в сектора за сигурност.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Михаил Григоров

Най-ново

Виж още

Избрани