„Идеята за изложбата се зароди преди време, като и колегата журналист от вестник „Българска армия“ Венцислав Жеков ме провокира за това. Има снимки, които не бяха видели бял свят и една моя приятелка-фотограф ме накара да ги покажа. Аз си бях решил да представя снимките пред колегите и обществото. Исках да покажа българският военнослужещ днес в нови условия пред широката публика на града. Ние си се познаваме, но смисълът беше да покажем нас за гражданите“. Това каза пред вестник „Българска армия“ военният фотограф Вилхелм Йоцов, който работи в Съвместното командване на силите. Той откри своя авторска изложба, която в момента е в сградата на МО-2, но тепърва й предстои истинско пътешествие из страната.
Официалното откриване на изложбата беше в тържествена атмосфера в Централния военен клуб в София на 11 септември. По време на събитието част от участващите организации поискаха да покажат изложбата и в Пловдив, Стара Загора, Варна и Велико Търново, като така тя се оказва пътуваща.
„Подбрах този размер на снимките, защото е много подходящ за изложба и ползвах паспарту. Получи се много добре като комбинация. Рамките бяха подбрани съобразно залата във военния клуб. Техниката е фотографска. Ползвах любителски фотоапарат“, казва Вилхелм Йоцов.
Любимата му снимка е с един десантчик. Снимката е от 2003 г., на разстояние от 200 м. Оказва се, че това е лейтенант, завършил военното училище с отличие и днес е капитан – командир на десантна рота, а в момента е на курс за преквалификация в Монтерей. През 2003 г. Вилхелм Йоцов е погледнал в бъдещето и е видял един човек, който тогава перфектно си изпълнява задълженията и днес това отново е така. Има много енергия в тази снимка. Най-трудната му снимка обаче е на самолет. По думите на фотографа, така се снима най-трудно, особено когато става дума за снимка на обект на височина от около 2000 м. Тук това е постигнато с 10-12 кадъра.
Времевият диапазон на изложбата е от 2003 г. до днес, като фотографът е подбрал общо 30 фотоса. Смисълът на изложбата и посланието е да се предаде енергията и динамиката на военното ежедневие.
Вилхелм Йоцов снима от повече от 30-ина години, но изцяло се отдава на фотографията след 2000 г., когато се уволнява от армията като военнослужещ. „Много събития поех като отговорност, особено след влизането ни в НАТО. Предлагам снимки и за нуждите на Алианса за техни сайтове, за да илюстрират събития, които са общи“, твърди военният фотограф.
Той сам си е финансирал реализацията на изложбата, като средства са му били предоставени още и от семейството му, и от някои институции. Най-интересното е, че снимките не са обработвани по никакъв начин, няма никакъв ретуш, засилване на цветове или осветляване. Единствено са били преоразмерени, всичко останало по снимките е напълно автентично и това придава на изложбата оригинална неповторимост.
Вилхелм Йоцов твърди, че няма претенции за уникалност на фотографиите си, но някои от тях са истински шедьоври и му прави чест, че отдава таланта си на армията, като снима професионално, макар и с непрофесионална техника.
