Възстановиха уникална лаборатория в „Змейово”
Специална синя лакмусова хартия, използвана при изпитания на барути, предотвратява 100-процентово случаи като този преди 30-ина години, когато поради негоден снаряд по време на стрелби, оръдие направо „цъфва”. Това разказаха ветерани въоръженци и боеприпасчици по време на честването на празника на Централния артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП) „Змейово”.
В деня на отворените врати във формированието гостуваха военнослужещи от запаса и резерва, представители на Института по отбрана и Института по металознание към БАН. Сред присъстващите беше и командирът на Втора механизирана бригада бригаден генерал Стоян Шопов.
С тържествен молебен беше открита обновена лаборатория, която ще изследва качествата на барутите. Тя е била открита в средата на 80-те, но в началото на 21 век спира работа поради липса на този изключително важен консуматив – синята лакмусова хартия.
Лабораторията е много важна за нас, тъй като ще дава количествена оценка на състоянието на запасите на Българската армия, най-вече на барута – дали е годен и дали може да се съхранява дългосрочно в складовете и базите на Въоръжените сили, заяви при откриването началникът на ЦАТИП „Змейово” полковник Евгений Динев. По думите му формированието вече разполага с всички необходими консумативи, с които може да се извършва анализа на барутите и най-вече – да се определя химическата им стабилност.
По груби сметки над 100 000 лева струва целият ремонт и апаратурата, която успяхме да закупим, каза полковник Динев за в. „Българска армия”. „Започнахме през 2017 г., като първата цел беше да открием такова звено за химически анализ, да назначим нужните хора, които да започнат подготовката за възстановяване на способността. Повечето от нещата, свързани с ремонта и закупуването на материалите, извършихме със собствени сили”, обясни той. Командирът изтъкна, че основната цел на екипа на „Змейово” е да се поддържат придобитите до момента способностите и да се възстановят някои от функциите, загубени през годините. Във формированието работят за постигане на стандартите на НАТО в областта на изпитанията, като първа стъпка в това направление е откриването на обновената лаборатория. Мисля, че това е едно добро начало, категоричен е началникът на ЦАТИП „Змейово”.
Той напомни, че с цел прозрачност и представяне пред обществеността на безопасната работа на полигона, преди години беше инсталирана автоматична апаратура за определяне на качеството на атмосферния въздух. Системата дава данни онлайн и всеки може по интернет да научи какво е състоянието във всеки момент.
На полигона правят изпитания също и различни фирми. Тук представят техниката си и фирми, кандидатстващи по проекта на Сухопътните войски за бойна бронирана машина. Началникът на полигона обясни, че всички изпитания се извършват от личния състав на полигона, като само някои от тестовете, изискващи специфична апаратура, каквато на „Змейово” няма, са ангажимент на фирмите. Но основно поддръжката, стрелбата и отчитането на резултатите от изпитанията се извършват от личния състав на полигона, каза полковник Динев, докато за финал на празника полигонът беше огласен от тътена на разнокалибрени изстрели по време на демонстрационната стрелба.
Утилизират 200 000 запалки за гранати заради дефект
Над 200 000 запалки за гранати Ф-1 се наложило да бъдат утилизирани, заради дефект, открит от лабораторията на „Змейово” преди години. „При тях се дава предписание дали отговарят на изискванията по методиката.
За 3,1 до 4,2 секунди
гранатата трябва да се взриви. Ако времето е по-малко или повече, боеприпасът трябва да се бракува. Когато е по-малко – ще гръмне, ще те убие теб самия. Ако е повече – врагът ще я върне и пак ти ще си поразеният”, обясни за в. „Българска армия” историята от миналото доайенът на лабораторните изпитания подполковник от запаса Митко Артинов. Той е бил началник на лабораторията за физикохимически анализ на бойните припаси от 1985 г. до 2000 г. По време на празника на ЦАТИП той разказа пред присъстващите за историята на лабораторията.
Наложи се да утилизираме тези запалки за гранатите Ф-1, от порядъка над 200 000 броя, изтъкна той. Според съответната методика, ако 2-3 елемента от тях действат неправилно, цялата партида се подлага на преизпитание в удвоено количество. Ако и след това се проявят същите дефекти, партидата се бракува.
„По наше предписание направихме така, че механичната част, която примерно от завода излизаше 11-12 лв. по онова време, ние я демонтираме. Тя е абсолютно годна и се връща в завода само срещу 1 лев.
Така се прави икономия
Лабораторията е създадена в Карлово. Спорно е дали това е станало в средата на 50-те или началото на 60-те години на 20 век. Там е централната контролна лаборатория за бойни припаси – ЦКЛБ, с два участъка. Единият е за изпитания на взриватели, запалки, пиротехнически средства. А другият – за изпитания на барути, взривни вещества и пиротехнически средства. След официалното откриване на полигона „Змейово”, лабораторията през 1985 г. е предислоцирана и преподчинена на ЦАТИП и, покрай основната си дейност, през годините се превръща в ковачница на кадри в областта на въоръжението и боеприпасите.
Артинов обясни мотивите за създаването на лабораторията. С течение на времето, след военната приемка на бойните припаси и вече на служба в армията, в зависимост от условията, в които те се съхраняват, се налага да се правят такива изпитания, за да се установи до каква степен са се променили способностите им, каза той. По думите му върху тези изделия действат множество неблагоприятните фактори –
резки температурни изменения
тръскане при транспортиране и подреждане, промяна в температурно-влаговия режим, влияние на атмосферния въздух край морето или високо в планината, край речни басейни и т. н. „Изменят се механическите и физическите характеристики. С лабораторните изпитания се установяват и новите срокове на годност на съответния боеприпас. Негодните се бракуват по наше предписание. Освен това специалисти от лабораторията обикалят поделенията, складовете и арсеналите, където се съхраняват бойните припаси, за да уточняват, примерно какво се е получило при лабораторните изпитания или при съхранението, какъв е температурно-влаговия режим и т. н.”, каза Артинов.
Той припомня и някои инциденти заради негодни боеприпаси. „Такива дефекти имахме на „Марково” при стрелбите на курсантите от Висшето военно артилерийско училище през 1973-74 г. Там „цъфна” едно от оръдията. После на стрелби край Сливен в края на 80-те години в танк гръмна снарядът в цевта. Имаше поражения и убити”, спомня си експертът.
Той илюстрира с още един пример значението на изпитанията на боеприпасите. „Имаше нередности с противотанковите гранати ПГ-7 и ПГ-9. В лабораторията установихме, че самият завод не си е изпълнил задълженията. Там, където в гранатата е пирозакъснителят, чашката е метална и трябва да се покалаява. Говорим за дълбоко покалаяване. Обаче има места, където калаят не е хванал
и се получава химическа корозия. Като следствие пружината зацепва към корпуса”, разказа Артинов. Той лично дал предписание за изменение на технологията на покалаяването, за да не се получава химическа корозия.
По думите му, лабораторията не е била закривана, но откритият сега наново участък за изпитания на барути е преустановил преди години дейността си поради липса на основен елемент – синята лакмусова хартия. „Това не е евтино. Хартията се правеше единствено в централната лаборатория в Русия. Тя е в град Киржачи, на 40 км от Москва. Там хартията се правеше от една възрастна жена. Само от нея. Тази синя лакмусова хартия е необходима за установяване годността на барутите и последващия срок на годността им. Защото в процеса на разлагане на барута, вместо барутните газове да нарастват в аритметична прогресия, те нарастват в геометрична прогресия. Като следствие налягането става прекомерно голямо и поради това оръдията се цепят”, обясни Артинов.
След като майсторката на лакмусовата хартия починала, руснаците преминали на други способи, използвайки апаратурите „Вулкан” и „Кратер”
В тях чрез електроника се отчитат качествата на барутите. „Нямаше откъде да закупим тази апаратура. Преминахме на химическия способ. Но докато имахме синя лакмусова хартия, правихме паралелни проби. Искахме да установим зависимостта и да минем само на химическия способ. Обаче не ни стигна синята лакмусова хартия и… дотам”, заяви Артинов. По думите му вече всички подобни лаборатории работят по електронния метод, който вместо след 10 дни проби с лакмуса, отчита резултата за ден. Но пък изпитанието с хартията беше абсолютно безпогрешен способ, обобщи Артинов.
Мерят химическата стабилност на барута
Целта ни е в бъдеще да бъде извършван анализ на запаса от химическата стабилност на барутите, каза за в. „Българска армия” капитан Живко Желязков, който от 2016 г. е началник участък „Лабораторни изпитвания на бойни припаси, взривни вещества и пиротехнически изделия”, а в армията е от 2000 г. Лабораторията, която откриваме е оборудвана и е в готовност за извършване на анализ на боеприпасите, които са на въоръжение и се съхраняват в складове на Българската армия, заяви офицерът.
„Първите ни задачи са пробите от барут от различни видове боеприпаси, които постъпят при нас, да бъдат анализирани и да се установи срокът на годност за съхранението им. А срокът на годност зависи от запаса от химическа стабилност”, поясни капитан Желязков. Той допълни, че постъпващите боеприпаси подлежат на полигонни и лабораторни проверки, като в новата лаборатория ще бъдат изпитвани барутите, взривните вещества и пиротехническите смеси.
Според капитан Желязков, в зависимост от задачите участъкът, към който е лабораторията, може да бъде разгърнат с назначаването, при възможност, на повече хора. Засега малкия екип просто се заема с работата, която по обем е за много по-голям състав. Трябва да се справим, бъдещето ще покаже, оптимистично заявява офицерът.
В някои помещения дори няма контакти за ток
В някои помещения на лабораторията дори няма контакти за ток, за да не се създават условия за статично електричество. То е една от най-големите опасности, които дебнат при работа с взривни вещества. Като цяло в лабораторията се спазват стриктни правила за безопасност при работа.
Мерките са изключителни, трябва много да се внимава, защото дори едно разсейване, дано не се случва, може да причини големи проблеми, казва инженер Петя Ковачева. Тя е ръководител на звено „Химически анализи, барути, взривни вещества и пиротехнически смеси”. „От две години съм член на състава на ЦАТИП и ми се падна нелеката, но много приятна задача да възстановя този участък – лабораторията към него, изцяло подкрепени от полковник Динев, от всички служби, от които зависеше това да се случи”, пояснява тя. Преди да дойде в ЦАТИП инж. Ковачева е ръководила централната химична лаборатория в „Агробиохим”, има опит и от други подобни звена.
По думите й като част от мерките за безопасност е и осигуреното специално работно облекло на хората от лабораторията. То е памучно, антистатично. От памук са и ръкавиците.
Нищо не се пипа с голи ръце
при подготовка, теглене и зареждане на пробите. Всичко се извършва с тези памучни ръкавици. Плотовете, на които са разположени апаратите, отговарят на изискванията да не се образува статично напрежение.
Когато барутът бъде доставен в лабораторията, специалистите правят външен оглед, виждат какво е състоянието на барутните елементи, дали има признаци на разложение или слепване на барутни зърна. След това подготвят пробата чрез получаване на стружки, разпрашаване или с нарязване в определен размер. После пробите се пресяват през сито. Съхраняват се в алуминиеви ладийки. За да няма статично електричество се използват инструменти от цветен метал.
Ето, тези стъклени цилиндри като размери са точно по стандарта, по който работим, посочва инж. Ковачева към апарат с вид на неголям шкаф – лабораторен термостат. В него висят две малки епруветки, пълни с кафяви парченца, обвити в тънка книжна лента. Това именно е въпросната синя лакмусова хартия. „Пробата с хартийката се слага на дъното и се затваря със силиконовата капачка. Поставя се в този апарат, който поддържа постоянна температура от 106,5 градуса по Целзий. Така барутната проба престоява поне 6 часа
и се наблюдава изменението на нейния цвят. От син той се променя в синьовиолетов, виолетов, виолетово-розов до червен. Така лакмусовата хартия дава информация за химическата стабилност – дали барутът е годен. А когато една и съща проба в рамките на 10 дни се зарежда по този начин и се изпитва, вече говорим за запазена химическа стабилност”, обяснява инж. Ковачева.
Качественият барут след шестия час трябва да е преминал този преход и да е с този цвят – към виолетово, бледо виолетово, с други думи тези проби са абсолютно наред, посочва тя към стъклениците в апарата.
