Самолетите РС-9М и РС-12 могат да формират необходим за националната ни сигурност боен потенциал
Проф. д.н. Димитър Недялков
През последните повече от десет години съществуващият процес на интензивно нарастващ дефицит от способности в рамките на Въоръжените ни сили в областта на непосредствената авиационна поддръжка, въздушното наблюдение, разузнаване и изпълнението на специални задачи, включително в интерес на други министерства и ведомства, налага трансформирането на военноавиационната система. Случващото се у нас не е частен случай. Подобни са примерите в САЩ, Русия, Франция, Китай, Южна Корея, Израел, почти всички държави в Европа, Северна Африка, Близкия и Среден Изток. Дефицитът от способности в посочените области е причинен от бързите промени в измеренията на съвременното бойно пространство.
Военните конфликти в Близкия, Среден Изток и в Северна Африка налагат нови принципи на водене на военни действия и такива за развитие на съвременните технологии, свързани със системите за сигурност. В областта на авиацията, на бойното поле недвусмислено се доказват сравнително по-леките многофункционални пилотируеми и дистанционно управляеми летателни системи. Основният показател ефект/цена от техните действия се оказва значително по-приемлив като краен резултат дори от навлизащите на въоръжение бойни самолети от типа на Rafal, Eurofighter Typhoon, JAS 39 „Gripen“, та дори и F-35. Все по-нелогично е планирането и изпълнението на авиационни удари по формирования на противника с численост от няколко бойци с F-15, F-16, Су-24, Су-30 или други от този клас летателни апарати, които в същото време са лесни мишени за съвременните преносими зенитно-ракетни комплекси, лека зенитна артилерия и зенитно-картечни установки. Основна причина за подобна промяна в бойното пространство е естеството на основните цели, зададени за поразяване. Те са все по-малоразмерни, високоподвижни и трудни за откриване и въздействие от основните авиационни бойни платформи от 4-то и 5-то поколение. Да не говорим за примери, когато полет на F-16 със себестойност за час от над $40 000, съчетан с цената на боеприпас от няколко десетки хиляди до няколко десетки милиона долара за „елиминирането” на единични бойци по-скоро изглежда връх на недоразумението за всеки данъкоплатец. И то при условие, че подобна задача може да изпълни въоръжен АТ-6 например, и 
то десетки пъти по-евтино. Ето защо интензитетът на програмата за превръщането му в лек щурмови самолет е особено засилен в САЩ, където са взети поуките от практиката в настоящите военни конфликти. Но докато се появи новият АТ-6 на бойното се използва наличното.
Най-масово използваните летателни апарати например, особено в Ирак, са
леките ударни
турбовитлови А-29
За близо 20 000 първоначални летателни часа двете ескадрили на правителствените сили, оборудвани с тези самолети, демонстрират перфектно изпълнение на задачите без да понесат загуби. Това кара американските командири на терен да заявят разконсервирането и привеждането в боеспособно състояние за участие в бойните действия на подобните двумоторни ОV-10А Bronco – лек самолет за непосредствена поддръжка от времето на Виетнамската война. Всъщност, над 80% от задачите в съвременната война, са точно такива. Този факт, както и технологичното развитие привеждащо все по-големи способности във все по-малки конструктивни обеми, налагат структурните промени във военната авиация като система на основен род войска.
В този смисъл решаването на подобен ключов проблем би могло да бъде постигнато в перспектива с развръщането на Лека многофункционална авиационна система (ЛМАС), базираща способностите си на 6-тото поколение модерни авиационни технологии.
Става дума за авиационна техника, която за кратко време и с
разход на минимален финансов ресурс
може да бъде доразвита в направление на многофункционални авиационни платформи, които да формират перспективен военноавиационен потенциал за 
изпълнение на широк спектър от тактически и оперативни задачи към определените основни мисии на въоръжените сили на Република България.
Има ли предложената ЛМАС бъдеще в състава на въоръжените сили на Република България? Ако искаме да развиваме модерна военна авиация, базирана на инвестиционен проект за развръщане на национален производствен потенциал, положителният отговор се налага от само себе си. Още повече, че като база може да се използват вече усвоени във формированията от ВВС самолети РС-9М и РС-12. Наличието им спестява време за развръщане на предложената система, с придобит немалък опит в експлоатацията на подобна сравнително модерна материална част от българската военноавиационна система. На база на въоръжаването и дооборудването им, те могат да формират необходим за националната ни сигурност боен потенциал.
С възможности за допълнително оборудване за изпълнение на конкретни задачи в условията на мир, кризи и война РС-9 бързо може да достигне бойния потенциал на леките многофункционални бойни и спомагателни самолети AT-6 за непосредствена поддръжка.
В проектната програма за България е заложено да бъде използван като самолет за начално обучение на летателен състав за 4-то и следващи поколения бойна авиация. И това е факт, доказан в десетки страни в света. Добрите аеродинамични характеристики дават стимул той да бъде и въоръжен с определен набор окачваеми конвенционални и управляеми боеприпаси с общо тегло до 1040 кг за възможно използване при изпълнение на основни бойни и поддържащи задачи.
Окачва се на 6 точки – по три пилона на всяко полукрило
На двата вътрешните пилона могат да бъдат подкачвани боеприпаси до 250 kg (550 lb), а на външните до 110 kg (240 lb). Това могат да бъдат различни варианти на управляеми ракети „въздух-въздух“, „въздух-земя“, управляеми авиационни бомби, неуправляеми ракети с различен калибър, стрелкови контейнери и авиационни бомби – всички те с тегла, съответстващи на посочени по-горе. На един от вътрешните пилони за окачване самолетът може да носи разузнавателен контейнер, съчетан с компенсиращо въоръжение.
Естеството на целите на съвременното бойно пространство диктува избора на подобни авиационни платформи, с подбрано съвременно разузнавателно, навигационно оборудване и въоръжение, за да бъдат предпочитани от осигуряваните командири пред съществуващите и използвани Ф-16, Ф-18, А-10, Су-25, МиГ-29 и др. Те имат следните очевидни предимства:
•Могат да бъдат използвани от неподготвени полеви площадки, развърнати до щабовете на осигуряваните формирования;
•Имат съкратен разбег и пробег дори с окачено допълнително оборудване и въоръжение;
•Наборът от окачваемо оборудване и въоръжение съответства на съвременните бойни самолети от 4-то и 5-о поколение;
•Оперативността на базиране и големият радиус на действие, осигурен от икономичните турбовитлови двигатели спомагат за използването им от положение дежурство във въздуха, т.е. реакция срещу очаквана заплаха в реално време;
•Потвърдена по-голяма жизнеустойчивост в бойни условия, предпоставена от по-малката ефективна отразяваща повърхност, намалено топлинно излъчване, значителна хоризонтална и вертикална маневреност при изпълнение на противозенитни и противоракетни маневрирания;
•Наличието на възможност за присъствието на двама летци спомага за увеличаване на вероятността за откриване, опознаване на целите, както и за контрол на бойното пространство в рамките на визуалната видимост;
•Летателните апарати са учебни по своята начална същност и приучването на летателен и земен персонал за бойното им използване на практика снижава оперативните разходи десетки пъти в сравнение с бойните самолети 4-то и 5-о поколение;
•Имат значително улеснена логистика при национално производство и непосредствено управление от осигуряваните щабове в хода на подготовката и провеждането на оперативни и тактически действия;
•Самолетите в учебно-бойния им вариант са достъпни за серийно производство от държави с мащаба на Република България и в перспектива лесно могат да бъдат трансформирани в дистанционно пилотируеми летателни апарати от 6-о поколение.
При наличие на подобни, снабдени с въоръжени варианти на РС-9 в учебната авиобаза например, освен за непосредствена подготовка за бойно използване на курсанти и офицери, формированието би придобило корено различен статут на съществуването си. По трите основни мисии на въоръжените сили на Република България, развърнати във формированията от ВВС и СС, самолетите от типа на РС-9М/АТ-6А могат да изпълнява широк спектър от основни задачи. По мисия „Отбрана”: въздушно разузнаване на зони, райони и пътища; участие в разузнавателната подготовка на бойното пространство; участие в информационната война; въздушно наблюдение на определени райони от особен интерес; участие в операции по установяване на необходимия статут на въздушното пространство срещу малоразмерни, нискоскоростни въздушни цели; участие в осигуряване на суверенитета на националното въздушно пространство; участие в операции по бойно търсене и спасяване; участие в радиоелектронна война; участие в процеса на целеуказване и целеразпределение; насочване на високоточни управляеми боеприпаси; непосредствена авиационна и огнева поддръжка; участие в процеса на бойно управление; оценка на резултатите от огнево въздействие; участие в осигуряване на сигурността в рамките на тактическия и оперативния тил.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност”: осъществяване на постоянно денонощно наблюдение на определени зони за отговорност на национални и многонационални контингенти; водене на въздушно разузнаване в интерес на тактически и оперативни действия при опазване на мира или от хуманитарно естество; участие в операции по установяване на необходимия статут на въздушното пространство срещу малоразмерни, нискоскоростни въздушни цели; участие в борбата с тероризма, нелегалния трафик на оръжия и средства за масово унищожение; постоянен мониторинг на зони, райони, земни и морски пътни артерии; участие в охрана на граници и бази; участие в операции по търсене и спасяване; изпълнение специални задачи; участие в оперативни действия по превенция и за отстраняване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време”: наблюдение на зони, райони и пътната мрежа на територията на страната; поддържане на необходимия статут на въздушното пространство срещу малоразмерни, нискоскоростни въздушни цели; мониторинг на земните и морските граници; мониторинг на териториалните води и корабоплаването; участие в охраната на критичната енергийна инфраструктура; ранно откриване и наблюдение на пожари; контрол на пътния трафик от въздуха; осигуряване на
операции по търсене и спасяване на екипажи
на летателни апарати и кораби, търпящи бедствие; обучение и подготовка на авиационни кадри за целите на националната и съюзна система за сигурност; участие в оперативни действия по превенция и за отстраняване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи; изпълнение нa специални задачи.
За част от изпълняваните задачи изчисленията на бойните потенциали показват по-добри стойности от тези на посочените по-горе основни бойни самолети, особено в областта на непосредствената авиационна поддръжка.
През 2004 г. в състава на българските ВВС влиза друг интересен представител на леката авиация – транспортен самолет със специално предназначение PC-12/45, базиран във Враждебна. Той е сертифициран от EASA (Европейската агенция за авиационна безопасност) и FOCA (Швейцарска федерална администрация за гражданска авиация) като граждански самолет. В България PC-12/45 е включен в регистъра на военните самолети и се използва за изпълнение на широк спектър от задачи, включително и за обучението на пилоти за транспортната авиация (за по-големите транспортни самолети C-27J). Там той е изключително полезен. Споменавам този самолет, защото и той има предимството да бъде произвеждан в малка държава и да се ползва от големи потребители. В САЩ например с подобни самолети с различна конфигурация има оборудвани 4 ескадрили.
Конфигурациите на кабината позволяват: вариант за морски патрул/гранично наблюдение и разузнаване, снабден със система Spectre и конзола за оператор с настаняване за 7 пътници и място за специализирано оборудване и багаж; VIP-транспорт за 9 пътници и багаж; въздушна линейка – 3 пътници и 2 носилки за болни/ранени; вариант „Комби“, предназначен за превоз на 4 пътници и специализирано оборудване – например сандъци с резервни части, инструменти, техника, документация и др.; и вариант „Карго“, предназначен за превоз на модул със специализирано оборудване – например двигател; вариант за парашутни скокове; вариант за медицинска евакуация; за въздушен пункт за командване и управление на специалните сили и вариант за РЕБ.
•РС-12 имат следните предимства:
Имат съкратен разбег и пробег в рамките на до 1 км полоса за излитане и кацане с набиране на височина до 15 м;
•Ниска себестойност на експлоатация;
•Наборът от възможно кабинно оборудване съответства на осигуряване действията на съвременните бойни самолети от 4-то и 5-о поколение, на формирования от видовете въоръжени сили, родове и специални войски;
•Оперативността на базиране и големият радиус на действие, осигурен от икономичните турбовитлови двигатели спомагат за използването им от положение дежурство във въздуха, т.е. реакция срещу очаквана заплаха в реално време;
•Летателните апарати са учебни по своята начална същност и приучването на летателен и земен персонал за използването им на практика снижава оперативните разходи за приучване на наличните С-27;
•Могат да имат значително улеснена логистика при подходящо договаряне и непосредствено управление от осигуряваните щабове в хода на подготовката и провеждането на оперативни и тактически действия;
•Самолетите са достъпни за съвместно производство и поддръжка от държави с мащаба на Република България.
На база на предлаганото кабинно оборудване и изброени оперативни предимства за целите на планирането и провеждането на оперативни и тактически действия за въоръжените сили, в интерес на други министерства и ведомства по трите основни мисии на въоръжените сили РС-12/U-28A има способност да изпълнява основни задачи. По мисия „Отбрана”: въздушно разузнаване на зони, райони, пътища, гранична полоса; участие в разузнавателната подготовка на бойното пространство; участие в информационната война; въздушно наблюдение на определени райони от особен интерес; въздушен транспорт на хора и товари; участие в операции по бойно търсене и спасяване; участие в електронна война; участие в процеса на целеуказване и целеразпределение; участие в процеса на бойно управление; оценка на резултатите от огнево въздействие; цифрово картографиране за целите на операцията; медицинска евакуация.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност”: осъществяване на постоянно денонощно наблюдение на определени зони за отговорност на национални и многонационални контингенти; водене на въздушно разузнаване в интерес на тактически и оперативни действия при опазване на мира или от хуманитарно естество; въздушен транспорт на хора и товари; участие в борбата с тероризма, нелегалния трафик на оръжия и средства за масово унищожение; постоянен мониторинг на зони, райони, земни и морски пътни артерии; участие в охрана на граници и бази; участие в операции по търсене и спасяване; изпълнение специални задачи; медицинска евакуация; участие в оперативни действия по превенция и за отстраняване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време”: наблюдение на зони, райони и пътната мрежа на територията на страната; въздушен транспорт на хора и товари; мониторинг на земните и морските граници; мониторинг на териториалните води и корабоплаването; участие в охраната на критичната енергийна инфраструктура; медицинска евакуация; ранно откриване и наблюдение на пожари; контрол на пътния трафик от въздуха; осигуряване на операции по търсене и спасяване на екипажи на летателни апарати и кораби, търпящи бедствие; обучение и подготовка на авиационни кадри за целите на националната и съюзна система за сигурност;
изпълнение нa специални задачи
екомониторинг над суша и море; кадастрално заснемане на райони и територии.
Разглежданият модел за развръщане на ЛМАС предполага изграждането на надеждна централизирана подсистема за производство, ремонт, логистична поддръжка и подготовка на състав, в рамките на сега съществуващите базови способности в района на Централна Северна България. Заедно с централизираното обучение и подготовката на земен и летателен състав е разумно да бъде развърната в рамките на бъдещото ВВВУ-Долна Митрополия и от дооборудваната учебната авиационна база. Логична е и подобна дислокация на съоръженията за производство, ремонт и поддръжка на осигуряваща техника, със съпътстващи предприятия в близки райони, с използване на сега съществуващи индустриални възможности. С подобно усилие ВВС и българската войска ще снижат неимоверно себестойността на подготовката си в мирно време и реализацията на потенциала си в условията на кризи и война. Ще им придадат гъвкавост и автономност, характерни при наличие на родно производство. Такъв е бил стратегическия замисъл на нашите предци, създали преди век родното самолетостроене.
