Доц. д-р инж. Георги Маринов
Локалните конфликти в последните десетилетия, както и бурното развитие на военните технологии дадоха мощен тласък в развитието на боеприпасите за стрелковото оръжие. Стремежът е да се повишат способности на бойците за нанасяне на комплексни поражения на противника. Това се налага и от развитието на средствата за индивидуална и колективна балистична защита. Тези тенденциите са обект на проектите “Войник на бъдещето”, разработвани във всички страни, членки на НАТО. В рамките на тези проекти се търсят нови средства за ефективно воюване на бойното поле и за изпълнение на специални задачи.
През последните години се открояват някои характерни тенденции за развитие на основните параметри на индивидуалното стрелково оръжие – намаляването на техния калибър, увеличаване далекобойността, намаляване на маса и габарити, възможности за поразяване на защитени цели и др.
Усъвършенстването на калибъра на боеприпасите произтича от тенденцията за унификация в рамките на НАТО, която е свързана с удобството при снабдяване на бойците при изпълнението на задачи в рамките на различни от коалиции.
Страните от НАТО са приели като стандартни
следните боеприпаси:
за пистолети и картечни и пистолети – патронът 9х19 Parabellum;
за щурмови пушки (автомати) и леки картечници – патронът 5,56х45;
за снайперови пушки и единни картечници- патронът 7,62х51 НАТО;
за тежки картечници и големогабаритни снайперови пушки- патронът 12,7х99 (.50 Browning);
за гранатометите – гранатата с калибър 40 мм.
9-милиметровият патрон Parabellum е създаден още през 1902 г. Той осигурява сравнително висока начална скорост на изстреляния куршум (около 350-360 м/с ) и висока дулна енергия (около 450-490 джаула). 
Конструираните на негова база самозарядни и автоматични пистолети, притежават достатъчна способност от една страна надеждно да възпират нападател (поради високата спираща способност на куршума), а от друга страна да се поразяват цели зад леки прегради. Патронът осигурява възможност за конструиране на пистолети, работещи на принципа на отката на затвора при къс ход на цевта при различни варианти на заключване на цевта към затвора. В последните години се отчита недостатъчната способност на изстреляния куршум за пробиване на балистични тъкани, поради все по-масовото използване на бронежилетки с по-високо ниво на защита Използването на междинния патрон с калибър 5,56 мм за щурмовите пушки и леки картечници се наложи през последните десетилетия поради ниския откатен импулс и възможността за създаването на индивидуални оръжия с висока точност и стабилност, особено при автоматичен режим на стрелбата. Изстреляният малокалибрен куршум лети със скорост около 1005 м/с и дулна енергия 1798 джаула, на границата на устойчивостта на полета, поради изместения център на масата към задната му част. При съприкосновение с преграда, челната му част се деформира, като по-нататъшното движение в живата тъкан става хаотично. Рязкото намаляване на скоростта за движение води и до бързото отдаване на носимата кинетичната енергия, която предизвиква сложни поражения на човешкия организъм. Отчита се обаче силното влияние на куршума от вятъра, валежите, леките прегради от различна растителност.
Независимо от многото положителни качества на малокалибрения боеприпас, все още съществуват привърженици на междинните патрони с по-голям калибър. Това е обусловено от факта, че по-тежките куршуми притежават по-голяма пробивна способност и налагат на противника да използва по-тежки средства за индивидуална балистична защита.
Пушечният патрон 7,62х51 НАТО притежава значително по-голяма начална скорост (838 м/с) и дулна енергия (3276 джаула) от пистолетните и от междинните патрони. Той е подходящ за снайперови пушки и за картечници. Мощният откатен импулс изисква масивен затвор и за това този патрон се збягва за създаване на щурмови пушки (автомати). Голямата му пробивна способност изисква бронежилетките да бъдат комплектувани с плочи, чиято маса надхвърля 6 кг, което силно затруднява мобилността на бойците.
12,7 милиметровият патрон се използва успешно за големокалибрени картечници, които са предназначени за поразяване на цели, разположени зад леки прегради и за унищожаване на леко бронирани цели на разстояния над 1500 м. Куршумът му се изстрелва с начална скорост 888 м/с и дулна енергия 16 916 джаула, която надвишава тази на 7,62х51 НАТО с над 5 пъти. На базата на този патрон се създават снайперови пушки и картечници.
На базата на 40-милиметровите гранати се разработват различни видове гранатомети- ръчни, подцевни и автоматични. Различни видове гранати (осколочни, бронебойни, звукови, димни и др.), се изстрелват със скорост около 70-80 м/с и служат за огнева поддръжка на бойните действия на сухопътните подразделения.
Страните, бивши членки на Варшавския договор, развиваха своите оръжия в калибри, близки до тези на страните от НАТО, но с известни разлики. Водеща роля в това отношение имаше и все още има Русия, като един от най-мощните производители на оръжия и боеприпаси. Ако се проследи историята на развитието на оръжията ще се установи, че руската оръжейна школа се е съобразявала със световните тенденции за намаляване на калибъра на оръжията. Първоначално нейните оръжия са с били с калибър 6 линии (една линия е равна 2,54 мм, или една десета част от инча). 
Такъв е калибърът на масовите капсулни пушки от Кримската война и по-късно на патронните пушки от времето на Руско-турската война от 1877/78 г.. В същото време в САЩ, Англия, Франция и др. са изработвани пушки с калибър 14,66 мм. В хода на подготовката на тази война се появяват първите пушки с намален калибър (4 линии). Новите пушки „Бердана“ и револвери „Smith&Wesson“ са с калибър 10,67 мм. Оръжия с подобен калибър вече са изработвани в САЩ и Великобритания. По късно, руските оръжейници намаляват калибъра до три линии (7,62 мм), като в същото време западноевропейските държави изработват пушки с калибри около 8 мм, но не след дълго и те възприемат 7,62 милиметровия калибър.
В годините на Втората световна война в Германия се появява междинния патрон с калибър 7,92 за известната „Sturmgewehre“. В отговор на това, Русия създава и бързо внедрява междинния патрон с калибър 7,62 мм (за карабините „СКС“ и за автомат „Калашников“). Не след дълго след появата на 5,56 милиметровия патрон руската оръжейна промишленост разработва и патрон с калибър 5,45 мм.
По отношение калибрите на пистолетните патрони, изводите са аналогични. Руският 7,62 милиметров патрон за пистолетите „ТТ“ почти не се различава от 7,63 милиметровия пистолетен патрон „Маузер“. 9 милиметровият патрон „Макаров“ е създаден като аналог на 9 мм къс патрон „Browning“. Сега в много руски издания се отчита като грешка отклоненията от 9 милиметровия патрон „Parabellum“ който е завладял армейските и полицейските пазари. Отговор на тази грешка е създаването на усъвършенствания високоимпулсен 9 милиметров руски патрон „ПММ“.
Руските оръжейници на този етап нямат и най-малкото намерение да се отказват от двата основни патрона- междинния 7,62х39 и пушечния 7,62х54R. На базата на първия патрон, продължава изработването на различни варианти на автомата-легенда „Калашников“, а на базата на втория се пускат нови модели на снайперовата пушка „Драгунов“ и картечници. Това дава естествено отражение и на развитието на средствата за индивидуална балистична защита. По-мощните руски патрони налагат тенденцията за влагане на повече слоеве кевлар или комбинации на кевлар с друг балистичен материал с наименование „динема“. Използването на по-тежки плочи в бронежилетките повишава тяхната маса с около 2,5-3 кг, което е неприемливо за бойците. Като истинско предизвикателство пред останалите конструктори се счита появата на 5,45 мм патрон за пистолетите ПСМ, който притежава изключителна пробивна способност, както и внедряването на безшумния 7,62 мм патрон, предназначен за специални оръжия.
Тенденцията за намаляване на калибъра на патроните все по-ясно се очертава през последните години и в разработките на западноевропейските и американските конструктори. Още през 1970 г. английските оръжейници правят опит да се противопоставят на приемането на 5,56- мм американски патрон като стандартен за страните от НАТО. Те създават автоматична щурмова пушка и лека картечница с калибър 4,85 мм които са демонстрирани пред специалисти от НАТО. При изстрел, стандартният куршум на 4,85 милиметровият патрон, летял с начална скорост 900 – 930 м/с и дулна енергия 1260 – 1345 джаула. Специалистите отбелязват, че той имал добри балистични характеристики, но лоша съдба в конкуренцията си с 5,56-мм си събрат с белгийски куршум SS 109. Въпреки много добрите поразяващи качества, оръжията с калибър 4,85 мм не били приети на въоръжение.
През 1980 г. белгийската фирма „FN“ създава патронът 5,7×28. Стремежът на конструкторите бил да се внедри малокалибрен куршум с повишена поразяваща способност за картечен пистолет и за самозаряден пистолет. Създателите на патрона успяват да интегрират голямата скорост на куршума с малък калибър с високото му пробивно и спиращо действие. Голямата скорост на летене позволява по-бързо достигане на целта и изправяне на траекторията му спрямо хоризонта. Първоначално патронът получил обозначение “SS 190”. Проведените изпитвания показали, че той предизвиква откатна сила 1/3 от откатната сила на 5,56-мм патрон и 2/3 от тази на 9-мм патрон „Parabellum“. В същото време малката му маса (6,4 г), позволява да се увеличи носимият запас от патрони. Куршумът му с маса 2,02 г, е островръх и е облечен в месингова ризница. Изстрелва се с начална скорост около 715 м/с. На разстояние 150 м, скоростта му пада до 550 м/с, а на разстояние 300 м, тя е вече 300 м/с. В началния момент на изстрела дулната енергия е 516 джаула, а на 300 м, тя спада до 90 джаула Характерна особеност на куршума е неговият сърдечник, съставен от две части- стомана и алуминий. Високата му поразяваща способност се обуславя от възможността за разпадане на куршума при съприкосновение с преграда
Елементите от ризницата и двете части на сърдечника, бързо отдават кинетичната си енергия и се движат в живата тъкан по собствени траектории, нанасяйки болезнени наранявания. При това, стоманената островръха част осигурява висока пробивна способност, като бронежилетките от ниво IIIА нямат шанса да го спрат.
Паралелно с белгийските си колеги, германски и английски специалисти разработиха и предложиха на оръжейните конструктори малокалибрен патрон с калибър 4,6х30. Куршумът му с маса 1,7 г и дължина 16,5 мм, се изстрелва с начална скорост 750 м/с и дулна енергия 447 джаула. На разстояние 200 м, островръхият куршум пробива титанова плоча с дебелина 1,6 мм, заедно с 20 слоя кевлар. Това е едно сериозно предизвикателство към създателите на средства за индивидуална балистична защита. Освен това, проведените тестове с имитатор на биологична тъкан показват, че раневите отвори при проникване на 4,6 милиметровия куршум са достатъчно големи. Специалистите твърдят, че ризницата на 5,7 милиметровия белгийски куршум в по-малка степен износва вътрешните повърхности на цевите.
Съществена новост в тенденциите за развитие на патроните е премахването на гилзите. Първите опити в това отношение са направени от фирмата “Dynamit Nobel” във връзка с провеждания конкурс за замяна на американската пушка М-16. Германските специалисти създават патрон с калибър 4,73 мм, дължина 32,8 мм и маса 5,2 г. Куршумът му с маса 3,2 г се изстрелва с начална скорост 930 м/с и дулна енергия 1380 джаула. Барутният му състав е пресован заедно с куршума в едно тяло. Той няма традиционната гилза, което създава условия за опростяване на механизмите на оръжието. Проведените тестове показват, че на разстояние 300 м с него се пробива стоманена плоча с дебелина 6 мм.
Основните проблеми, които възникват при използването на безгилзовите патрони са свързани с тяхната термоустойчивост и устойчивост на влага. От една страна, липсата на гилза предизвиква мигновено предаване на топлина от патронника на пресования барут. При интензивна стрелба (темпът на стрелба на безгилзовата пушка G-11 е 2000 изстр/мин) , може да се предизвика самовъзпламеняване на патрона. Проведените опити с автоматични оръжия са показали, че при произвеждане непрекъснат огън със 150 изстрела, температурата на цевта се нагрява до около 210°C, при 300 изстрела температурата нараства до 440°C , а при 400 изстрела тя достига до 520°C. От друга страна барутният заряд не е достатъчно устойчив на влага и външни механични въздействия. В продължение на няколко години конструкторите направиха всичко възможно да отстранят посочените проблеми. Те подобриха качеството на лаковото покритие и внедряването на надеждна влаго- и топлоизолация, което подобри механичната устойчивост на патрона. Въпреки всичко недоверието към този патрон не е преодоляно напълно.
През 2000 г. в САЩ бил разработен патрон с пластмасова гилза, но тя не издържа на температури над 250°C. Това наложило замяна на конструкционния материал с полиамид, но и при него устойчивостта над 400°C била проблемна.
Правени били опити с използване на алуминий за изработване на гилзите, но неговите сплави имали свойството да се самовъзпламеняват при нагряване над 430°C. Алуминиеви сплави се използват само при пистолетните патрони
тъй като интензивността на стрелбата на оръжията в които се използват е сравнитело ниска и такива температури не се достигат.
Друг направление в областта на специализираните боеприпаси е създаването на безшумни патрони. Те позволяват значително намаляване на масата на специалните оръжия. Руската военна промишленост разработи два безшумни патрона с калибър 7,62 мм с обозначение СП-3 и СП-4. Цилиндричният им куршум е разположен в бутилкообразна гилза и се изтласква от нея с помощта на бутало. Между буталото и дъното на гилзата е разположен барутен заряд, който при възпламеняване изгаря, а отделените барутни газове изтласкват буталото и куршума. Зарядът е изчислен така, че буталото да се задържи в стеснението на гилзата, а куршумът да бъде изтласкан с начална скорост около 200 м/с. Възникващият звук при изстрел, не превишава звука при изстрел с обикновена въздушна пушка. Намират приложение при някои специализирани оръжия на руските специални части. Като недостатък на този патрон може да се посочи наличието на остатъчно налягане в изстреляната гилза.
Използването на бронебойните патрони е обусловено от бурното развитие на средствата за индивидуална балистична защита. Тенденциите в развитието на средствата и способите за воденето на бойни действия показват, че все по-рядко бойците ще действат на бойното поле без бронежилетки, каски и бронирани мобилни средства. Това принуждава оръжейните специалисти да търсят начини и средства за поразяване на защитените цели. В различни специализирани източници се посочва, че се правят опити за изработване на куршуми със сърдечници от сплав от волфрамов карбид и кобалт. По този начин се увеличава масата и пробивната способност на куршума Използването на телескопични патрони с металокерамични гилзи се счита за перспективно направление за усъвършенстване на боеприпасите. При тях куршумът се намира обвит с пресован барутен заряд. Предимството на такива патрони е намалената им дължина, което води до намаляване дължината на патронника и респективно на оръжието и до увеличаване на носимия боезапас поради по-малката им маса.
В началото на 70-те години руските оръжейници проведоха серия сравнителни изпитвания с 9 милиметровите патрони „Макаров“. Резултатите показват, че на разстояние над 50 м траекторията на тези патрони е незадоволителна, рязко нараства разсейването на куршумите и др. Това логично доведе до извода, че е необходим нов патрон с характеристики, близки до тези на доказалия своите предимства 9 мм патрон Parabellum. Конструкторите решиха да използват гилзата на патрона „Макаров“, като заменят до сега използвания барут с високоенергиен, с което осигуриха повишаване на началната скорост на изстреляния куршум до 425 м/с. При това дулната енергия нарасна до 505 Джаула. Новият патрон с обозначение ПММ, има значително по-добро спиращо и пробивно действие. По данни на създателите, на разстояние 20 м куршумът пробива лист от нисковъглеродна стоман-а с дебелина 3 мм, купето на лек автомобил и бронежилетка от III клас. При стрелба, разсейването е намалено, което позволява водене на прицелен огън на разстояние до 150 м. При стрелба на разстояние 25 м., куршумите попадат в кръг с диаметър 58 мм, а на разстояние 150 м – в кръг с диаметър 393 мм.
За да се повишат поразяващите способности на снайперовите пушки, финландските оръжейници разработиха патрон с калибър 8,6х70, с обозначение .338 Lapua Magnum. Куршумът му с маса 16,2 г се изстрелва с начална скорост 914 м/с и има дулна енергия 6766 джаула.
Патронът позволява създаването на снайперови пушки с далекобойност до 1500 м Тежкият 8,6-милиметров куршум има почти два пъти по-голяма дулна енергия в сравнение с дулната енергия на куршума на най-често използвания за снайперови пушки патрон 7,62х51НАТО. Това му дава възможност да запази поразяващите си способности на разстояния над 2 км.
Правят се и други опити по създаването на многокуршумни патрони Още през 1953 г, германският конструктор Хенрих Бромбахер патентова във Франция дву- и три-куршумен пушечен патрон. През време на войната във Виетнам, армията на САЩ е провеждала реални изпитвания на двукуршумен патрон с калибър 7,62 мм. Постигната е начална скорост на първия куршум 853 м/с, а на втория – 792 м/с. На 300 м разстояние, докато разсейването на първия куршум е в рамките на нормалното, то разсейването на втория куршум е 6-7 пъти по-голямо. През 1989 г в рамките на конкурса за перспективна пушка на боеца в САЩ са проведени полигонни изпитвания на двукуршумни патрони с калибър 5,56 мм на фирмата „Олин“.
Поради незадоволителни резултати, работата в това направление е прекратена.
