Така е озаглавена новоизлязлата антология със стихове на 12 военни летци-пилоти – „Поети, родени да летят”. Идеята за сборника е на полковника от запаса Светлозар Асенов – председател на пловдивския клон на Астронавтическото дружество. Изданието е луксозно, редактор е подполковникът от запаса Валентин Минев, художник е Александър Гьошев, а илюстрациите са на Нина Банкова и Васко Василев. Стиховете са на подполковник Бойко Методиев, капитан Веселин Мичев, полковник Владимир Пампоров, майор Георги Пройчев, капитан Любомир Димитров, майор Михаил Зиновиев, подполковник Рангел Тасков, майор Руси Русев, полковник Светослав Димитров, подполковник Стоян Бобев, полковник Стоян Янакиев и подполковник Христо Ганеков. Във въведението си редакторът на алманаха Валентин Минев пише за пилотите: „Те не са завършили българска филология, а ВНВВУ „Георги Бенковски” – Долна Митрополия, военни летци са по професия, поети по дарба. За всеки един от тях стиховете са едно докосване до съвършеното, прекрасно и неповторимо опиянение от полета! На мигове, които са преживели в своя втори дом – небесната синева! Всеки един от тях по различен начин изживява и обожествява небето, в което лети.”
Антологията бе представена на поетична вечер във Военния клуб в Пловдив. В стиховете ние се докосваме до любовта, романтиката, приятелството, до патриотичния дълг за защита на въздушните ни граници, каза подполковникът от запаса Валентин Минев. Още като курсант първите стихове, които съм чел и рецитирал скрито, са били на Михаил Зиновиев и на Стоян Бобев. Впоследствие започна да пише и моят съвипускник Веселин Мичев. Всички от випуска си имахме по едно малко тефтерче със стиховете на тези наши колеги и тайничко ги четяхме и се вълнувахме. И аз си мислех – трудно ли е да напишеш едно стихотворение. Опитвах се, но не се получаваше. Явно, за да бъдеш поет, трябва да имаш голямо сърце, чувственост и дарба. Когато загина Веселин Мичев, също се опитах да напиша нещо, защото живяхме много години заедно, но пак не се получи, сподели на поетичната вечер генерал-майор от запаса Иван Парапунов.
Той благодари на Валентин Минев, че е имал куража най-после да се съберат стихове на летците-пилоти в една солидна антология. И предложи да бъде издадена нейна втора част, озаглавена „Мечта и любов”, защото в алманаха са само стиховете на поетите пилоти, но има поети от инженерно-техническия и обслужващия състав, които трябва да намерят своето признание.
Идеята за тази антология е от няколко години. Искахме отначало да направим една скромна литературна вечер с прочитане на стихове на авиационна тематика. По-късно нещата прераснаха в „Среща на поколенията”, която се осъществи и намери широк отзвук. И от там нататък, ние с Валентин Минев си знаем какво ни е струвало като организация. Това, което сме искали и което сме залагали, стана. Антологията се получи и има вече предложение за втора част, заяви полковникът от запаса Светлозар Асенов.
