Ивайло Иванов е възпитаник на монтанската школа по джудо с треньор Ташко Танов. В момента е състезател на столичния ЦСКА, като има в актива си две европейски титли. На Европейските игри в Минск той спечели сребърен медал, а сега в У Хан се отличи и със световната титла от Седмите световни летни игри за военнослужещи. Ето какво заяви веднага след триумфа в Китай Ивайло Иванов пред пратеника на ВТК Добрин Иванов.
– Дойде и победи, какво е чувството?
– Чувствам се супер. На последните няколко състезания не се справих добре. Сега обаче се мотивирах. Успях да победя всички срещи и се чувствах много добре, независимо от факта, че малко трудно свалих килограмите. Всичко беше супер. Дори на финала исках пак да победя с ипон, ала треньорът каза бъда по-спокоен, да внимавам да не стане някоя грешка и, разбира се, беше прав. Признавам, че всичко мина точно по план.
– Финалната среща ли бе най-трудната?
– Финалът, тъй като играх цялата среща. Така бях решил. Опонентът е добър, но можех и исках да го победя с ипон, както победих в другите. Но за тази преценихме друго. Затова беше цяла среща и тя бе най-трудната.
-Във втората игра с представителя на Египет и сякаш имаше притеснение, но направи най-бързия ипон…
-Така е. Притеснявах се, защото той буквално преди броени дни стана пети на световното първенство. Там беше доста силен и доста добре се сбори. Затова мислех, че ще направим силна среща, обаче успях да го излъжа и да го хвърля още в началото. Той преди това направи доста тежка среща преди това.
-Сега какво ти предстои. Пътуваш за Япония…
-Има няколко състезания, в които трябва да участвам. Летя за Япония, където в Осака ще бъде по-скоро моят последен влак да се тествам за олимпийските игри догодина. След това отново ще се върна тук в Китай – през декември имам участие в Мастърс турнир, където ще участват първите 16 или първите 32 в световната ранглиста. След това лагер на Белмекен, следват още няколко състезания и идват олимпийските игри.
-Тази година ще ти остане ли време да се върнеш в България?
-За жалост това е положението. Искам да се прибирам у дома, чакам тези моменти с нетърпение. Както знаете имам и семейство, и заради тях се старая, когато съм далеч да завоювам медали.
– На кого ще посветиш този медал?
-Мога да го посветя на много хора. На всички, които ме подкрепяха в залата, за което съм им много благодарен. Но има много хора, които са допринесли за този медал и затова не мога да го разкъсам. Няма да казвам имена, за да не се обиди някой. Това злато е за България!
