Съветът НАТО–Русия (NRC) се създава като механизъм за консултации, изграждане на консенсус, сътрудничество, съвместни решения и действия. В рамките на Съвета държавите – членки на НАТО и Русия, работят като равноправни партньори по широк спектър от въпроси на сигурността, които са от общ интерес. NRC е създаден на срещата на върха НАТО–Русия в Рим на 28 май 2002 г. с Декларацията за Отношенията НАТО–Русия: „ново качество“. Римската декларация надгражда целите и принципите на основния акт от 1997 г. между НАТО и Русия за взаимните отношения, сътрудничеството и сигурността.
На срещата на НАТО в Париж на 27 май 1997 г. двете страни подписват Основополагащ договор, който очертава бъдещото сътрудничество между тях. Те заявяват, че не се смятат за противници и имат политическия ангажимент да си сътрудничат в създаването на „дълготраен и всеобхватен“ мир в Евроатлантическата зона.
Документът остава формалната основа за отношенията между НАТО и Русия, а създаденият през 2002 г. Съвет заменя Постоянния съвместен съвет (PJC) от 1997 г., формиран в резултат на Основополагащия договор
През април 2014 г., след незаконната военна намеса на Русия в Украйна и нарушаването на нейния суверенитет и териториална цялост, Алиансът прекрати всяко практическо сътрудничество между НАТО и Русия. Въпреки това организацията поддържа отворени каналите за комуникация в NRC.
През 2016 г. се провеждат три срещи на Съвета НАТО-Русия, три са и през 2017 г., и по две – през 2018 г. и 2019 г. Алиансът остава отворен за периодичен, съсредоточен и смислен политически диалог с Русия, базиран на реципрочност, както е договорено на Срещата на върха на НАТО във Варшава през юли 2016 г.
Съветът НАТО-Русия играе важна роля като форум за диалог и обмен на информация, за да се намалят недоразуменията и да се увеличи 
предсказуемостта.
След бурните събития през 90-те години, през 2002 г. отношенията на Алианса с Русия се пренастройват със създаването на Съвета НАТО- Русия. Така те успяват да оцелеят и да се развият, въпреки че външната политика на Москва от 2003 г. нататък става по-независима и настойчива, а отношенията между Алианса и Москва започват да се влошават. През 2007 г. в Санкт Петербург се отбелязва петата годишнина на Съвета. По това време Русия има мисия в щаба на НАТО и военен офис в SHAPE.
НАТО поддържа военни връзки и информационно бюро в Москва. Русия и НАТО имат редица общи интереси – от борбата с тероризма до гарантирането на неразпространението на оръжията за масово унищожение. Под егидата на NRC работят 17 структури по ключови области на сътрудничеството. Понякога се провеждат и съвместни учения. Руски военни кораби участват в морската антитерористична операция в Средиземно море „Активни усилия“. Москва подписва споразумение, по силата на което Германия и Франция могат да използват руски коридор по пътя към Афганистан.
Сигнал за единство
По време на учението на НАТО Trident Juncture 18 през октомври–ноември 2018 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изразява увереност, че западният военен съюз и Русия „ще действат по почтен начин”, тъй като и Алиансът, и Руската федерация провеждат учения в един и същи район край бреговете на Норвегия. „Това не е ситуация на Студената война”, подчертава Столтенберг. Целта на операцията, провеждана от НАТО с около 50 000 души персонал, е „само за предотвратяване, а не за провокация”, посочва той.
Русия е предварително информирана и поканена да следи учението. „Това е необходимо учение“, за да „изпратим силен сигнал за единство“, казва още Столтенберг пред репортери при посещението си в Норвегия. Учението включва военни части от всичките 29 държави членки на НАТО, както и партньорите Финландия и Швеция, и е най-голямото военно учение след края на Студената война в Централна и Източна Норвегия, Северния Атлантически океан и Балтийско море. Русия заявява, че има планове да изпробва ракети между 1 и 3 ноември в международни води край западна Норвегия. Ученията от типа Trident Juncture са планирани за следващите години на Срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. Сценарият предвижда намесата на Силите за отговор на НАТО при нахлуване на „фиктивен противник“ в страна членка (в случая Норвегия) при задействане на член 5 от Вашингтонския договор.
Мит и реалност
В обръщението си към руския парламент на 18 април 2014 г., в което президентът Путин оправдава анексията на Крим, той подчертава, че унижението, което Русия е претърпяла, е в резултат на многото нарушени обещания от Запада, включително и предполагаемото обещание да не разширява НАТО отвъд границите на обединена Германия.
Каква е истината? През последните години излизат безброй документи и други архивни материали, които дават възможност на анализаторите да докажат, че никога не е имало политически или правно обвързващи ангажименти на Запада да не разширява НАТО отвъд границите на нова Германия. Бързият темп на политическите промени в края на Студената война логично довежда до объркване. Това е време, в което легендите се раждат лесно.
Произходът на мита за „нарушеното обещание“ се крие в уникалната политическа ситуация, в която ключовите политически актьори се озовават през 1990 г. и която формира представите им за бъдещия европейски ред.
Дебатът за разширяването на НАТО по това време се развива единствено в контекста на обединението на Германия. В тези преговори Бон и Вашингтон успяват да разсеят съветските резерви относно обединена Германия, останала в НАТО. Това е постигнато с щедра финансова помощ и с „Договора 2 + 4“, който изключва разполагането на сили на НАТО на територията на бивша Източна Германия. То се случва и чрез безброй лични разговори, в които Горбачов и други съветски лидери се уверяват, че Западът няма да се възползва от слабостта и готовността на Съветския съюз да се оттегли военно от Централна и Източна Европа. Според „Ройтерс“ именно тези разговори може да са създали у някои съветски политици впечатлението, че разширяването на НАТО, започнало с приемането на Чехия, Унгария и Полша през 1999 г., е „нарушение на обещанието“.
