Информационен център на Министерство на oтбраната

Полковник кара „Студебейкър“ от гаража на цар Борис III

DSC04520 (1)Офицерът от запаса Дончо Дончев има автопарк от 60 ретроавтомобила.

Литературно-музикалната вечер, посветена на цялостното творчество на писателя Дончо Нанов Дончев, несъмнено ще остави трайна следа в културния живот на града ни. Тези думи на проф. д-р Галина Певичарова, казани при представянето на книгите на полковника от запаса, заедно с вълнуващите изпълнения на дует „Дежавю”, точно отразяват цялостната атмосфера и възторга от събитието във Военния клуб в Пловдив. На него присъстваха  литератори, културни дейци и близки на автора. 
Но кой е Дончо Дончев? DSCN8311Да си припомним първо военната му кариера, коята е била нещо като по хълмовете на службата Роден е през 1945 г. в с. Старосел, Пловдивска област. Завършил е  военното училище във Велико Търново през 1967 г. като свързочник и само след три години е приет във Висшата свързочна академия в Ленинград (сега Санкт Петербург), инженерен и оперативен курс. DSC08309Може да се каже, че стартът на военната му кариера е шеметен. Разпределен е в Свързочния полк в Пловдив за заместник- началник на щаба. След една година е назначен за старши-помощник началник на свръзките на тогавашната 2-ра армия. Така като старши лейтенант заема полковнишка длъжност.
Един ден някой е изровил „срамна” страница от биографията на младия офицер – единият му дядо е бил…  писар в полицейски участък преди 9 септември 1944 г. Дончев е снет от длъжност и изпратен за командир на рота във формирование в Стара Загора. По-късно служи в авиационния корпус в Пловдив. Стига до началник на отдел в ПВО и ВВС. След пенсионирането си през 1995 г.  е можел да остане в София, но се е върнал да живее и работи в Пловдив. 
И се отдава на многобройните си увлечения. Споделя, че едно от тях е по наследство, защото има бензин в кръвта.
DSC04502Роден съм в семейството на шофьор, който е притежавал  собствен трофеен автомобил с дясно кормило закупен след края на Втората световна война. Предлагали са му да отиде във военно училище, но баща ми като се е върнал от фронта е предпочел да бъде близо до бременната си съпруга. Членуваше в Сдружението на обществения автомобилен транспорт – СОАТ. След години последвах бащината заръка да стана военен, споделя Дончо Дончев. 
А ретроавтомобилите са го съпровождали цял живот.
DSC04506 (1)Учредител и  председател е на автомобилен клуб „Ретро” – Пловдив, и на Пловдивски автомобилен клуб „Ретро”. Възродил  е ретро ралито „Розова долина” и е създал още едно подобно рали – „Родопи”. Завещал ги е вече на младите, те да се занимават с организацията на състезанията. 
Личните му ретроавтомобили са били 120,  сега са останали 60. Почнал е да им търси приемни семейства. И нито един не е отишъл за скрап, всеки е подлаган на грижлива реставрация. Този процес на даване на автомобилите продължава, продава ги на цени, на които той ги е закупил.
От 60-те само няколко са в движение. Дончо Дончев е горд със своя „Рокни Студебейкър”, произведен през 1930 г. Бил е в гаража на цар Борис ІІІ, а сега често може да бъде видян не само по улиците на Пловдив, а и като запомнящ се участник в ретро ралита.
Любовта към автомобилите проличава и в книгите на Дончев. Една от тях е озаглавена „Люти шофьори” В нея има еротична автопедагогика: „Кормило с две ръце държи се здраво. С една ръка държи се друго, ако е кораво”. Срещна ме веднъж млад човек, който се представи, че е бил войник, когато съм бил в армията. И ми благодари, че съм му спасил живота. Оказа се, че му се е спукала предна гума при висока скорост и той е оцелял, благодарение на това, че е държал волана на автомобила с две ръце, както аз съм го учил, спомня си полковникът от запаса. 
DSC04512Написал е редица книги, като „Петел над манивелата”,  „Бунтът на подковите”, „Лют пипер”, „Слънчево безвремие” и „Менделеева таблица”, а има и участия в различни сборници.
Почти е готова отдавна замислената му творба под името „Епопея на незапомнените” Книгата е посветена на загиналите 120 души от Старосел в Априлското въстание. Историята е жестока и ще бъде важен щрих към онази славна епопея. Поп Атанас, прапрадядо на Дончо Дончев, и още 11 староселци са обесени на моста на Марица. Затова и замисълът на полковника от запаса е да се направи мемориален комплекс в селото. 12 камбани да бъдат разположени една до друга и когато духне вятър да се чува техния звън, да повее полъх от онова време и да напомня за 12-те мъченици. Събрал е имената на загиналите от Старосел през войните, за да бъдат изписани на мемориала.
DSC04513Дончев е заместник-председател на общинския комитет „Васил Левски” и по негова идея е преместен паметникът на Апостола от градската градина в Пловдив в подножието на Бунарджика. Негово намерение е да се изпишат наименованията на военните части, които са били на територията на града, на постамента на паметника на Гюро Михайлов на Централния площад, тъй като там се поднасят венци и цветя.
След като има толкова много увлечения, Дончо Дончев не съжалява ли, че 31 години от живота му са минали в армията? Категоричен е, че не съжалява нито ден или час за военната си служба. DSCN8312За него защитата на Родината е призвание в най-истинския и дълбок смисъл на тази дума.  Затова и съвсем закономерно литературно-музикалната вечер, посветена на творчеството му, завърши с неофициалния ни химн, песента на Емил Димитров „Моя страна, моя България”.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top